Знаете ли какво днес хората не умеят? Те не умеят да остаряват! А младото поколение иска да види като свои ръководители остарели хора. То не иска да има за свои ръководители също млади хора (макар че понякога казва това, но се лъже). То иска да има за ръководители хора, които могат действително да остареят, които да съумеят да пренесат до старостта жив зачатъка за развитие на мисли. И ако младото поколение забележи това, ще последва тези ръководители, защото ще знае: тези хора могат да му кажат нещо, щом са съумели по правилен начин да остареят. Но с кого се среща сега младежта? Тя се среща с такива като нея! Хора, които не са успели да остареят, те са останали с детски глави. Те не знаят повече от това, което знаят вече 15-16-годишните! И не е чудно, че 15-16-годишните не искат повече да следват 60-70-годишните, защото тези последните сами не са станали по-възрастни от младите. Те не са успели да внесат активност в стареещото тяло. Младите искат да имат станали наистина стари хора, а не просто изглеждащи стари, с бръчки, посивели или оплешивели, със старо сърце, което обаче е също толкова младо като тяхното… Младите искат такива хора, които са разбрали и съумели да остареят така, че в старостта си са пораснали в мъдрост и сила.
Младежкото движение би могло лесно да получи своето разрешение, ако го бяха разбрали в цялото му космическо значение. Ако например се изнасяха сериозни лекции на тема: „Как днес е възможно да не се остане до дълбока старост с глава на дете?“ В това е проблемът. Младите ще се присъединят към тези действително стари хора, които не са с детска глава, те ще намерят общ език с тях. А от такива като тях самите те нищо не могат да научат. И ето, такъв юноша, който може да е само на 18 години, който не е учил толкова много (туй-онуй той все пак е научил), който има великолепна черна или руса коса, румено лице без бръчки и брада, той, виждате ли, трябва да се вслушва в някой друг, който всъщност вътрешно никак не е по-възрастен от него, а при това изглежда толкова комично: сив или плешив, но не успял да научи нещо повече в живота от самият юноша!
Рудолф Щайнер, Събрани съчинения 222, Пета лекция.