По-нататък можем да кажем така: какво прави науката? Науката изследва количественото съдържание в белтъка на въглерод, кислород, азот, водород, сяра и други елементи; гореизброените елементи съставляват основното съдържание на белтъка. В резултат науката открива: в белтъка процентното съдържание на въглерод е толкова, на водород — толкова; в мазнините процентното съотношение е друго, във въглехидратите — също е различно. Обаче науката няма представа за това, какво значение имат дадените вещества като такива. Тя знае само за процентното съдържание на даденото вещество. Но това за нищо не говори. Същите тези съставни части в картофа имат съвсем различен характер, отколкото в ръжта или пшеницата. Трябва да се знае, че когато човек яде цветове или плодове (зърно), те се преработват в червата, докато ако яде корени, те се преработват в главата.
Без да се знае това, не могат да се използват тези неща в медицината. Този, който притежава правилно медицинско мислене, знае, че ако приготви чай от цвят, от семена или от плодове. такъв чай въздейства предимно на червата; ако той прави отвара от корени и я предлага във вид на чай, това способства за лечение на заболявалия на главата. Ако ядем корени, въздействие се оказва на главата, като въздействието достига до материално ниво. И това е особено важно.
Отивайки по-нататък, можем да кажем: още по-зле става работата, ако поради хранене с картофи човек не само се изтощава така, че не може повече да движи ръцете и краката си, но и се оказва неспособен да активизира възпроизводствената си система. – И така, да допуснем, че влиянието на храненето с картофи е станало толкова силно, че въздейства даже върху възпроизвеждащите органи на жените, правейки ги вяли и безсилни. Господа, човек не произлиза само от своите предци; духовно-душевната му част произлиза от духовния свят. Тази част после се съединява с това, което произлиза от предците. Да разгледаме какво става тук. Ще ви го нарисувам в силно увеличен вид.
Можем да кажем: човек се появява от женската яйцеклетка. Да я изобразим в силно увеличен вид. Тук, вътре, прониква мъжкото семе. След това тук, вътре, се появяват всевъзможни фигури със звездообразна форма. Клетките се разпадат, след това постепенно се изгражда човешкото тяло. Но никакво човешко тяло не може да бъде построено, без да бъде съединено с това, което вече съществува тук като духовно-душевно начало, произхождащо от духовния свят.
Ако майката или бащата са употребявали твърде много картофи, те формират зародиш, предразположен към усилена работа на главата. Ако разглеждате зародиш на човек, появил се от хора, които са се хранили правилно – яли са ръжен хляб и други подобни, – зародишът, появил се от баща и майка, хранили се правилно, този човешки ембрион изглежда ето така (изобразява го на рисунка). Но ако разгледате ембрион на човек, чиито родители са употребявали твърде много картофи ще откриете следното. Погледнете, в човешкия ембрион прилежащите към главата части са формирани едва-едва, формирана е предимно тази кръгла, топкообразна глава; именно тя съставлява най-съществената формирала се част от ембриона, от човешкия зародиш. Сега душевно-духовното начало трябва да влезе в главата. Влизайки в главата, това духовно-душевно трябва да работи, използвайки тази глава. Бидейки още в тялото на майката, душевно-духовното начало на човека работи предимно в главата.
Когато духовно-душевното начало открие в главата това, което постъпва тук в случай на хранене на родителите с ръж и пшеница, то може в този случай да работи нормално. Защото цветовете, от които се появява след това (зърното на) ръжта, на пшеницата и така нататък, тези цветове израстват нагоре от земята, така че още на този стадий духовното начало прониква в растението и то става родствено на това духовно начало. Когато после духовно-душевното начало (на човека) се срещне в материалното тяло с това, което има плодов (зърнените храни) произход, то лесно може да работи. Обаче ако духовното начало се натъкне в тялото на майката на главата на ембрион, формиран на базата на хранене с картофи, то не може да се приближи към тази глава. Картофът се развива под земята, него даже го загърлят; след това го изкопават от земята, той / расте в мрак и няма родство с духовното начало. Човек се спуска долу от духовния свят и заварва тук глава, формирана по същество от мрака. Той, тоест духът, не може да се приближи до нея и като следствие от това ембрионът постепенно придобива ето такъв вид (изобразява го на рисунка) — изобразявам го малко карикатурно, – детето ще се роди с огромна глава, с хидроцефапия. Ако духът не получава достъп тук, се разраства физическото; при това се формира глава, поразена от воднянка, от хидроцефалия. Ако духът може да получи достъп, той ограничава водата, работи в материята и главата се формира правилно. Така че може да се каже: ярко изразената хидроцефалия нерядко откривана при ембрионите, се появява от понижено хранене, и то предимно с картофи. В дадения случай се сблъсквате с това, че не само самият човек се изтощава; човек даже се ражда по такъв начин, че неговото душевно-духовно начало съвсем неправилно е съединено с физическото тяло.
Вижте, господа, ето в какво е работата: човек във всеки случай се състои от физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз; обаче във всеки отделен период от живота те не се развиват едновременно. В детето до седем години етерното тяло, астралното тяло и Азът съществуват по такъв начин, че те още е необходимо да се потапят във физическото; на тях още им предстои да влизат във физическото тяло. Когато етерното тяло напълно влезе във физическото тяло, става смяната на зъбите, израстват вторите зъби. Когато астралното тяло напълно влезе във физическото тяло, настъпва половото съзряване. Когато главата е формирана по посочения начин, тоест когато вследствие от храненето с картофи в майчиното тяло душевно-духовното на човека не е успяло по правилен начин да се съедини с физическия човек – в този случай ще бъдат подложени на нарушение процеси, които трябва да станат на четиринадесетата-петнадесетата година от живота на човека.
Тогава през целия си живот човек ще се чувства сякаш въобще не владее тялото си, сякаш то вяло виси на него. И така, под влияние на храненето с картофи хората още от раждането ще бъдат неприспособени, недостатъчно силни за живота.
Виждате ли, господа, това е проблем от изключителна важност. Вие можете да си кажете само така: да, наистина социалните отношения, социалните условия зависят от още много други причини, освен тези, които обикновено декларативно се обсъждат днес. Социалните отношения са обусловени в това число и от това, правилно ли се използват нашите поля, не се ли отглеждат та тях повече картофи, отколкото е в състояние да понесе енергетиката на човека. Социологията може да се базира само на дееспособност, истинско естествознание. Последното е наистина необходимо. Безполезно е да се говори само за стойност, за капитал и тем подобни. Да допуснем, че комунизмът унищожи какъвто и да е капитал и започне да управлява всичко. Обаче всичко това няма да му помогне, ако той, приемайки от буржоазията науката, която не знае как правилно да използва полята, няма да знае, че е много по-вредно да си пълниш стомаха с картофи, отколкото с ръж и пшеница. За това трябва да се помни. Не са ни нужни приказки, които нищо не изясняват, не, на нас ни трябва истинска наука, която вижда как духът действа в материята.
Виждате ли, от тук идва и това, че антропософията постоянно, въпреки желанието си, е принудена да води война на два фронта. Защо? Съвременните учени изследват изключително материята, като изучавайки материята, те са заети с процентни съотношения: колко въглерод, кислород и азот се съдържат в белтъка и така нататък. Но така почти нищо не се научава за материята. Материалистичната наука нищо не знае за материята, защото материята е възможно да се изучи само ако се знае как вътре в нея работи духът. Да допуснем, че някой каже: искам да се запозная с часовника, искам да се опитам да си изясня, как работи. Часовникът е направен от сребро. Среброто, от което е направен моят часовник, е добито в сребърните рудници. След това с влака среброто е докарано в града. После е попаднало в прекупвача и така нататък. Освен това в този часовник има порцеланов циферблат. Порцеланът е бил произведен някъде, доставен в града и така нататък. — За самия часовник той така и нищо няма да разбере! За часовника може да се научи, ако се знае как го прави часовникарят. За да разбереш защо върви часовникът, съвсем не е важно да се знае откъде и как е получено среброто в рудника; за да се знае как работи часовникът, е важно да се знае как е работил над него часовникарят, как са направени зъбчатките и така нататък.
Така и по въпроса за здравето и болестта на човека имаме всъщност най-несъщественото абстрактно знание за количеството въглерод, кислород, азот и водород в белтъчините, мазнините, въглехидратите и солите, съдържащи се в хранителните продукти; напротив, по въпроса за здравето и болестта на човека е важно да се знае за специфичното действие на картофа; последният и в духовен смисъл храни човека толкова малко, колкото и във физически. Всъщност написаното по темата се оказва безполезно, макар и да би могло да послужи за решаване на други задачи. При решаването на някакви други задачи би трябвало да се знае как стои работата със сребърните рудници и тем подобни, обаче за разбирането на здравето и болестта при човека такова знание не е нужно. Вие не чувствате липсата му. Когато дойде антропософията и иска да допълни това, което ви липсва, с нея започват да се борят. Така възниква първият фронт на борба – от страна на материализма. Тук се казва: антропософията иска да обясни всичко на основата на фантазии. Науката упреква антропософията за нейния дух, за наличието в нея на дух. Това е първият фронт.
Вторият фронт, господа, възниква от страна на теологията, от страна на представителите на религиите и така нататък. От тази страна хората много говорят за това, как душата отива на небето. Във всеки случай говорят за това, че благодарение на молитвите, и тайнствата, и така нататък, човек отива на небето. Е, добре. Обаче ако човек заема във физическия свят позиция, която не му позволява по правилен начин да овладее своето тяло, ако човек във физическия свят не може да установи правилни отношения с този свят, и след смъртта ще му бъде извънредно трудно да се ориентира. Но тези хора не му казват за това. Крайно необходимо е да се стане жизнен практик, практичен човек; трябва да се знае по какъв начин може да се овладее материята. Може да се каже: религията, теологията говори днес на хората всичко, каквото ви хареса, но всичко това е недостатъчно, за да направи човека в земния живот толкова силен, че благодарение на такава подготовка да успее да се ориентира и по-късно (тоест след смъртта – бел. пр.). Защото благодарение на лишените от познание молитви човек може да бъде отклонен от познания, необходими му за здрав живот. Едва ли някога ще чуете от амвона съобщение за това, как да се отнасяте към храненето с картофи или пшеница, за да бъдете силни! Или във всеки случай няма да срещнете такъв пастор или свещеник, който би придал голямо значение на това, да ви съобщи от амвона как влияе на здравето на човека храненето с картофи или храненето с ръж. Те смятат, че такива въпроси са несъществени, те казват: всичко това е мирско! Свято е само когато човек се моли или разсъждава за Евангелието и други такива неща. Но божествените деяния се простират не само там, където се произнасят молитви или се водят разговори на евангелски теми, не, те се простират над цялата природа; духовното начало също действа вътре в нея. Ако човек не пуска в главата си духовността, твърде силно натоварвайки тази глава с картофи, той въпреки това може да се моли. Много добре. Но ако той яде много картофи, негова молитва няма смисъл, защото той е откъснат от духовното. Но хората не забелязват това. По същия начин тези хора не отчитат и това, че Бог не е взел купчина глина и не е създавал от нея нещата, това не е така; всъщност до най-дребните подробности божественото деяние навсякъде се осъществява вътре; там и следва да го търсим. Но ако човек прави това, и теолозите, и вярващите го наричат материалист! По този начин учените наричат такъв човек фантазиращ спиритуалист; докато теолозите го наричат материалист. Този пример ни показва как се оценяват тези неща. Те се оценяват по същия начин, както и през 1908 година, когато започна борбата с антропософията. При това казваха: антропософията носи йезуитски характер. Тогава твърдяха, че антропософията в лицето на своите лидери е изпаднала в йезуитизъм. От време на време такива съобщения се появяваха в пресата. Днес йезуитите казват: антропософията е попаднала в ръцете на масонството. Както виждате, сведенията винаги са противоречиви! Но всъщност всичко това не е така; всъщност става дума да се създаде наука, която би могла да говори за това, защо в материалното тяло вместо нормално формирана глава възниква глава, поразена от воднянка.
Рудолф Щайнер, Събрани съчинения 350.