Човешката ду­ша на­ме­ри в Мистерията на Голгота това, ко­ето бе­ше из­гу­би­ла

Какво да­де на чо­ве­ка Мистерията на Голгота? Стояха ли при Мистерията на Голгота пред чо­ве­чес­т­во­то ня­как­ви при­род­ни събития, ня­ка­къв об­ла­чен стълб, ня­ка­къв ог­нен стълб? Не, пред хо­ра­та сто­еше един човек, то­ва бе­ше Христос Исус. Изпълни ли се с Мистерията на Голгота не­що от пъл­на­та с тайн­с­т­ве­ност при­ро­да така, че мо­ре­то да се раздели, за да мо­же Божият на­род да ми­не през него? Не, там сто­еше пред хо­ра­та един чо­век и пра­ве­ше ку­ци­те да про­хож­дат и сле­пи­те да проглеждат. От един чо­век про­из­хож­даше това.

Евреинът тряб­ва­ше да съ­зер­ца­ва природата, ако ис­ка­ше да ви­ди онзи, ко­го­то на­ри­ча­ше свой Господ Бог. Сега хо­ра­та мо­же­ха да ви­дят един човек; хо­ра­та мо­же­ха да го­во­рят за един чо­век така, че Бог жи­вее в него. Езичникът тряб­ва­ше да бъ­де просветен, той тряб­ва­ше да из­лъ­чи сво­ята ду­ша на­вън от тялото, за да зас­та­не пред Съществото, ко­ето е Христос. Той не би мо­гъл да предположи, че Христос ще сле­зе на Земя та; той мо­же­ше са­мо да знае, че Христос е из­вън Земята. Това обаче, ко­ето бе­ше из­вън Земята, дой­де на Земята и прие ед­но чо­веш­ко тяло. В Христос Исус сто­еше ка­то чо­век пред чо­ве­ци­те оно­ва Същество, което ина­че сто­еше по­-ра­но пред ос­во­бо­де­на­та от тя­ло­то ду­ша в мис­те­рий­ни­те школи. И как­во ста­на бла­го да­ре­ние на това? С то­ва бе­ше сло­же­но началото, що­то силите, ко­ито чо­ве­кът бе­ше из­гу­бил в те­че­ние на зем­но­то раз­ви­тие от на­ча­ло­то на Земята насам, те­зи сили, чрез ко­ито му бе скри­то не­го­во­то безсмъртие, та­ка че те­зи си­ли от­но­во да дойдат при не­го чрез Мистерията на Голгота. С по­беж­да­ва­не­то на смър­т­та при Голгота се ро­ди­ха силите, ко­ито мо­же­ха от­но­во да за­па­лят за­гу­бе­ни­те си­ли в чо­веш­ка­та душа. И чо­веш­ки­ят път по вре­ме на Земното раз­ви­тие ще бъ­де по­-на­та­тък такъв, че при­емай­ки все по­ве­че и по­вече Христос в се­бе си, чо­ве­кът ще от­к­рие в се­бе си онова, ко­ето ще оби­ча след смъртта: то­ва значи, че чо­векът ка­то ед­на без­с­мър­т­на ин­ди­ви­ду­ал­ност ще мо­же да зас­та­не пред своя Бог. Ето за­що ед­ва след Мистерията на Голгота ста­на­ха вер­ни думите: „Обичай Бога по­ве­че от всичко, а твоя бли­жен кол­ко­то се­бе си”.

Воля бе да­де­на от го­ря­ща­та къпина, Воля бе да де­на чрез де­сет­те Божи заповеди. Мъдростта бе да­де на чрез мис­те­рий­ни­те центрове. Любовта оба­че бе дадена, ко­га­то Бог ста­на чо­век в Христос Исус. И га­ран­цията, че ние мо­жем да оби­ча­ме след смъртта, и гаранцията, че мо­же да бъ­де ос­но­ва­на ед­на об­щ­ност от хо­ра на Любовта, чрез при­до­би­ти­те от­но­во си­ли на на­ша­та душа, та­ка как­то тя е пос­та­ве­на меж­ду чо­ве­ка и Бога и меж­ду всич­ки хо­ра по­меж­ду им – та­зи га­ран­ция про­из­хож­да от Мистерията на Голгота. Човешката ду­ша на­ме­ри в Мистерията на Голгота това, ко­ето бе­ше из­гу­би­ла от на­ча­ло­то на зем­но­то раз­ви­тие насам, при ко­ето ней­ни­те си­ли ста­ва­ха все по­-с­ла­би и по-слаби.

Три си­ли в три­те ду­шев­ни със­тав­ни час­ти на човека: Воля, Мъдрост и Любов! В та­зи Любов ду­ша­та из­живя­ва сво­ето от­но­ше­ние към Христос.

Рудолф Щайнер, Събрани съчинения 155.