На днешния ден (14 февруари) е честването на деня на заминаването от земния живот в тяло на св. Кирил. Неговата личност е проявила много светлина в онези времена, през които е осъществил своята дейност в Европа, която познаваме.
Учителя Беинса Дуно казва:
“Най-напредналите духове в българския народ са Кирил, Методий и цар Борис. Кирил и Методий са славяни.”
В тези думи може да открием много. Та ако св. Кирил е от най-напредналите духове в българския народ не е ли вълнуващо да знаем повече за него и да изучим повече делото му?! Извън училищните уроци. Или пък да се свържем вътрешно с него, със сърце пълно с благодарност и трепет!
В днешният ден може да изпратим молитва и благодарност на Бог, че ни е изпратил такива учители като св. Кирил. И за да оживим още малко тази връзка с делото и духа на св. Кирил публикуваме откъси от две жития. Първото е писано от неговия ученик – св. Климент Охридски.
Откъси от “Похвала за нашия блажен отец и славянски учител Кирил Философ”:
Христолюбци,
Ето, възсия за нас Светлозарната памет на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни.
Със своето благочестие и красота той изгря на земята като слънце, просвещавайки целия свят чрез зарите на триипостасния Бог. Божията премъдрост си съгради храм в неговото сърце и върху неговия език като вьрху херувим почиваше Светият Дух, който винаги раздава дарове според силата на вярата, както е казал апостол Павел: “На всеки един от нас благодатта е дадена по мярката на дара Христов” (Еф. 4:7). Нали Господ е казал: “Който ме обича, и аз ще го възлюбя, и ще му се явя сам (Иоан. 14:21); ще си направя жилище в него и той ще ми бъде син, а аз ще му бъда баща” (по Йоан. 14:23).
Търсейки такова отечество, този преблажен отец и наш учител изостави цялата красота на този живот, слава, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. Още от младини той беше чист като ангел, отклоняваше се винаги и отбягваше от житейските наслади, прекарваше времето си винаги в пеене па псалми и славословия, и в духовно поучение, като следваше само оня път, по който се възлиза на небесата. И затова божията благодат се изля в устата му, както е казал премъдрият Соломон: “На устните на премъдрия се намира знанието (по Притч. 16:7), а на езика си той носи закон и милост” (Притч. 3:16). Чрез това нашият учител затвори злохулните уста на еретиците.
…
Щом дочуеше някъде някаква хула за божествения образ, той като крилат прелиташе по всички страни, с ясни слова разпръсваше всички заблуди и учеше на правата вяра. Той довършваше недовършеното от апостол Павел, прелитайки като орел по всички страни – от изток до запад и от север до юг.
…
По милостта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос той стана пастир и учител на славянския народ…
Като пресметнем неговите подвизи, трудове и пътешествия, няма на кого другиго да отдадем подобни похвали. И наистина, макар и да възсия по-късно, той надмина всички. И както зорницата, която изгрява по-късно, озарява със своя блясък целия звезден лик, пръскайки светлина със слънчевите си зари, така и този преблажен отец и учител на нашия народ, като свети повече от слънцето чрез зарите на Света Троица, просвети безброен народ, който тънеше в мрака на невежеството. Кое място остана скрито, което той да не е осветил чрез стъпките си? Кое изкуство остана скрито за неговата блажена душа? Той възвести на всички народи скритите тайни с достъпни словесни изрази, като ги разтълкува разбрано: на едни – чрез писания, а на други – чрез проповед, защото божията благодат беше се изляла в неговата уста (по Пс. 44:3). И заради това Бог го благослови навеки.
…
Затова, о, преблажени отче Кириле,…
Облажавам твоите движени от Бога пръсти, чрез които се написа скритата за мнозина божия премъдрост и които разкриха тайните на богопознанието.
…
Блажен е градът, който е приел третия изпълнител на божия промисъл*. И наистина този блажен се яви, за да довърши недовършеното от двете върховни светила. И затова Господ Бог разпореди той да получи пречестен покой при тях. Той почина в мир в Господа през 6377 (=869) година от сътворението на целия свят, в четиринадесетия ден на месец февруари. И след като завърши всички служби и трудове, той се присъедини към всички свети отци поради живота си и вярата си. Той стана с ангелите като ангел, с апостолите – апостол, с пророците – пророк, съучастник в божията слава заедно с всички светии.
Преподобни учителю, заедно с тях моли се за нас, които чествуваме твоята преславна смърт за слава на Пресвета Троица – на Отца и Сина, и Светия Дух – сега и всякога, и во веки. Амин!
Св. Климент Охридски
Бележка: * Градът е Рим, а св. Кирил се сравнява с върховните апостоли Петър и Павел и се нарежда на трето място след тях.
Откъси от “Житие на равноапостолния наш отец Кирил Философ”:
– Човече, кажи ни, как сега си направил книги за славяните и ги учиш, когато никой друг преди тебе не ги е изнамерил нито апостол, нито римски папа, нито Григорий Богослов, нито Иероним, нито Августин? Ние познаваме само три езика, на които подобава да славим Бога в книгите еврейски, гръцки и латински!
Философът им отговори:
– “Не вали ли дъжд от Бога и слънцето не свети ли еднакво на всички?” И въздухът не е ли еднакъв за всички? И как не ви е срам, като мислите, че езиците са само три, а на всички други народи и племена заповядвате да бъдат слепи и глухи? Бога ли си представяте немощен, че не може на всички да даде това, или завистлив, че не иска?
…
Благодаря на моя Бог, задето повече от всички ви говоря езици; но в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат…”
Това е химнът на българският дух!
Светъл празник!
Калоян Гичев, 14 февруари 2018 г.