Всички говорят за любовта, но не я познават. Те не знаят какви са качествата на любовта. Като разискват върху любовта, най-после те казват, че са готови да обичат, но ако и тях обичат. Не е въпрос да те обичат хората, за да ги обичаш и ти. Обичай, без да държиш сметка, обича ли те някой или не. Който обича, той е силен човек; който не обича, той е слаб. Добрият е силен човек, лошият е слаб. Силният човек има условия да прави всичко, каквото желае. Всички хора искат да бъдат силни, но не знаят, че за да бъдат силни, първо трябва да бъдат добри. Доброто е основа на разумния живот. По естество човек е добър, но доброто в него трябва непрекъснато да расте и да се развива. Ако човек не расте и не се развива в доброто, животът му няма смисъл. За да използува живота си разумно, всеки ден човек трябва да прави поне по едно малко добро. Където и да е, при каквито условия и да се намира, човек има възможност да направи поне едно микроскопическо добро. В доброто се крият придобивките на човешкия живот. Грешките на хората се заключават в това, че те не мислят за микроскопическото добро, което могат да правят, но искат да оправят света. Този, Който е създал света, Той мисли за него.
Откъс от “Свободно даване” – беседа от Учителя Беинса Дуно, държана на 22 август 1937 г.