Из учението за вятъра и снеговете…
След изгрев слънце се разходихме мълчаливо покрай езерото, прекосихме един извор и застанахме от страни. Обърнахме се към езерото и се радвахме на слънчевите лъчи. Тогава Боир се обърна към нас и ни каза:
– Това, което заедно не може да постигнете, по отделно ще го постигнете още по-малко. Защо искате да се делите? Мислите, че така ще успеете, ако всеки създаде собствен свят! Но тогава няма да може да се ползвате от добродетелите на другите, а ще се борите срещу всички недостатъци. Ако искате да създадете автономни области, извън съществуващата система, затворени общности, това означава да се ограничите от доброто и да водите борба с недостатъците. Това не е път, пътят, който виждам, е в това да се съединявате в доброто и в съгласието. Не правете паралелно общество, паралелна група, паралелна държава. А изпълнете сегашните форми с доброта и съдържание. Тогава те магически ще се изменят. Но ако ги променяте само външно, тогава магически ще остават същите, а ограниченията ще са сякаш самопораждащи се. Земята ви принадлежи, животът ви принадлежи, бъдещето ви принадлежи, ще наследите Небето. Съединявайте се и се обединявайте се, не променяйте отвън, докато не сте променили отвътре.
Боир Кавказецът замълча, остави мислите да звучат в тишината на утринните лъчи, които ни галеха в този хубав ден. Стана и преди да тръгне, каза:
– Съединявайте се в доброто, тогава ще имате подкрепата на Небето. Не се уединявайте в доброто, а се съединявайте. Това не означава да не образувате групи, но нека тези групи са отворени и да взаимодействат с всички. Така да се прелива доброто: от човек на човек и от група на група…. След три дни може да ме посетите до голямото езеро, под далечните върхове на запад. Ето, оттам тръгва обиколна пътека. Имайте добри дни!
– Добри дни и на теб, Кавказецо! – поздравихме в глас и изпратихме с поглед Боир.
Калоян Гичев, 2015 г.