Въпрос: Имат ли някаква стойност ирисовата диагноза, графологията и хиромантията за школуването на погледа на лекаря?
Рудолф Щайнер: В идеалния случай този, който може да наблюдава това, което се намира в обща взаимовръзка, например малкото късче нокът на пръста, може да види извънредно много относно общото състояние на човека. Това наистина е възможно. Също и от един косъм можете да разберете извънредно много, но само трябва да си помислите колко индивидуално различен е например един косъм при различните хора. Помислете колко хората се отличават, по-скоро грубо, по отношение на косите си. Между вас има руси и тъмнокоси. На какво се дължи това? Тези, които са тъмнокоси, го дължат на един железен процес, протичащ в косите, а русите го дължат на един серен процес, който е особено силен при червенокосите. И забележителното е, че тези неща предизвикват извънредно голям интерес. Наистина познавам хора, при които може да се каже, че означава нещо, че имат блестяща огнено червена коса. Там протича един извънредно силен, действителен серен процес. Докато тъмната коса има повече относително силен железен процес. Помислете, че това произлиза от цялата човешка организация. В единия случай човекът непрекъснато произвежда нещо като интензивен материал за горене, сяра, така че косите му се проникват с него, в другия случай човекът отделя желязо, което всъщност изобщо не гори, а е нещо различно. С това се вижда дълбока разлика между двамата по отношение на цялата им организация. Това, което общо взето е съвсем грубо, е индивидуално за всеки отделен човек по отношение на косите му, така че можете да опознаете целия човек от естеството на косата му. Защо да не е възможно да се опознае човека от естеството на ириса му? Но трябва да имате предвид, че за тези неща е необходимо най-висше познание, не повърхностно познание, което диагностиците имат по отношение на ириса. То е естествено дилетантизъм. Точно при тези неща, които почиват на действителна основа, пътят води едва накрая до истинското познание, както и за астрологията пътят води едва накрая до духовното познание, докато преди края тя е ужасно дилетанска. Същото важи за хиромантията и графологията.
За графологията е необходимо човек да има истинска инспирация. Как даден човек пише, е напълно индивидуално, за това може най-многото да се даде някакво указание. Но такива указания са извънредно груби. И там е така, както казах. Необходима е инспирация, за да се получат заключения за човека от графологията. Своеобразното при графологията е, че от начина на писане на даден съвременен човек се разбира неговото състояние преди приблизително седем години. Така че този, който иска да разбере настоящето на човека, трябва да премине по заобиколен път, той трябва да премине през цялото му развитие. Той стига до вътрешните състояния преди седем години и тогава е възможно, ако той може да вижда, да извърви пътя с това, което възприема преди седем години, и тогава ще получи по-задълбочено познание, отколкото иначе има. Следователно възможно е да се постигне нещо и с това.
Нещо подобно като с косите и ириса е и при това, което може да установи хиромантията, но и там трябва да имате инспирация, а не повърхностните правила, които обикновено се дават. Тук е необходимо съвсем специална заложба, която могат да имат различни хора, за да могат да изследват линиите на ръцете, те са наистина свързани с това, което представлява човешкото развитие. Достатъчно е само веднъж да сравните при собствените ръце как изглеждат линиите на лявата и дясната длан. Общо взето се вижда, че човекът пише с дясната ръка, а не с лявата. Има определена разлика. По отношение на линиите на дланта е така, че ако човекът е инспириран за това, вижда цялата карма на човека на лявата ръка. На дясната ръка вижда личната прилежност, която човекът си е усвоил в този живот. Съдбата му е създала този земен живот и неговата прилежност го води в бъдещето. Всички тези неща не са без основания, но е извънредно опасно да се разпространяват сред хората, понеже там прекрачваме в области, където сериозността и шарлатанството тясно граничат едно с друго. Някои неща ще се изяснят естествено във връзка с разглежданията, които ще направим по-нататък.
Рудолф Щайнер, откъс от “Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство” – Дорнах, 8 януари 1924 г., преводач: Нели Спиридонова-Хорински.