Не може изобщо да се каже къде свършват функционалните нередности и къде започват органичните. Функционалните увреждания винаги са и малки органични увреждания, само че те не могат да се констатират с днешните груби средства на физиологията и патологията. Виждате, че в такъв случай не се прилагат лечебно-магнетични сили, а се апелира към самоизлекуването на пациента. Това при всички обстоятелства, ако може да се приложи, е най-доброто. По този начин се усилва волята на пациента, прави се стабилна, когато се излекува.
Може да се направи и следното. Човек може от собственото астрално тяло, без въпросният да направи усилие, така да повлияе на собственото си етерно тяло, че то да въздейства върху етерното тяло на пациента така, както преди е въздействало астралното тяло. В това се състои лечебният магнетизъм. Лекуващият магнетизатор прави това несъзнателно, той повлиява собственото етерно тяло от страна на астралното си тяло. Силите, които развива, той може инстинктивно да ги насочи да засилят силите на пациента, като пренесе тези сили върху него. Но човек трябва да е наясно, че ако става въпрос за лекуване, магнетизаторът трябва да приложи нещо, което някакси може да доведе до излекуване. Когато се има работа с пациент, който просто е слаб и не може да се очаква от него нищо по отношение на волята му, може веднъж да се приложат лечебно-магнетични сили. Но бих искал изрично да подчертая, че лечебно-магнетичните сили са доста проблематични, и те не могат еднакво да се прилагат в различните случаи. Тази инстинктивна способност, когато човек привежда в дейност своето астрално тяло и така повлиява чрез това етерното тяло, за да намери преход към етерното тяло на пациента, тази инстинктивна способност е индивидуална. Има личности, при които тя е много силна, има други, при които е слаба, и такива, които изобщо я нямат. Така че наистина има лечебни магнетизатори, благодарение на техните заложби. Но важното е, че такава способност по правило е временна. Такива надарени лечители имат този магнетизъм, както това се нарича. Когато започнат да го прилагат, той действа много добре, но след известно време отслабва и често именно между тях, поради това, че способността отслабва, но те се представят, като че ли още я притежават, се срещат шарлатани. Това е съмнителното винаги, когато лечебното магнетизиране се превърне в професия. Този начин на лечение всъщност не може да бъде професия. Това е, което може да се каже по въпроса. Процесът на лечебното магнетизиране въздейства безусловно – ако човек изобщо е способен на това – само когато се прави с истински правдиво и навлизащо до собствения организъм честно съчувствие към пациентите. Ако вие лекувате с лечебен магнетизъм с истинска любов към пациента, тогава не можете да го упражнявате като професия. Ако е налице истинска любов, във всеки случай, ако не се появи увреждане от друга страна, това ще доведе до нещо добро. Но може да се прави само от време на време, когато кармата тласка да се срещне човек, на когото може да се помогне по изпълнен с любов начин. Тогава външният знак може да бъде полагане на ръка или погалване, и това, което въздейства, е, че астралното тяло предава своята сила на етерното тяло, което въздейства върху етерното тяло на другия човек.
Трябва да се каже какво се случва в такъв случай и от една друга страна. Лекуването винаги изхожда от астралното тяло, или от собственото астрално тяло или от астралното тяло на магнетизатора. Обратният процес лежи в медикаментозната терапия. При медикаментозната терапия не правите нищо друго освен да внесете субстанции във физическото тяло, които отчасти съответстват на силите, отчасти на ритъма на физическото тяло и действат, като повлияват етерното тяло на пациента. Оздравяването винаги изхожда от етерното тяло. Че веднъж повлиявате етерното тяло от страна на астралното тяло, това е психическото лекуване, към което се причислява и лечебният магнетизъм, който обаче има нещо проблематично или само, бих казал, нещо хуманитарно, социално, нещо включващо отношенията от човек към човек. Или вие имате рационалната терапия, която трябва да тръгне от медикаментозната намеса, която навлиза в етерното тяло първо от физическото тяло. Но оздравяването трябва да стане от етерното тяло. Пълна фантазия е, че болното физическо тяло може да предизвика някакво излекуване. Физическото тяло съдържа причините за болестта, причината за излекуването винаги трябва да произлезе от етерното тяло.
Рудолф Щайнер, откъс от “Медитативни разглеждания и насоки за задълбочаване на лечебното изкуство” – Дорнах, 8 януари 1924 г., преводач: Нели Спиридонова-Хорински.