Сега ми се иска да ви кажа още нещо за празника Пасха. Темата за празника Пасха се свързва с това, което беше казано за Мистерията на Голгота, особено защото, както ви е известно, празника Пасха се отнася към така наречените подвижни празници. Всяка година той се празнува по различно време. Той се колебае. Защо той се колебае и се мести? Той се колебае, доколкото е ориентиран не към земните отношения, а той е установен в съответствие с небесните констелации. Датировката на празника е свързана с въпроса: кога настъпва началото на пролетта? Началото на пролетта, разбира се, винаги настъпва на 21 март. Следователно, до настъпването на пролетта празника Пасха не може да настъпи. Но след това се очаква — началото на пролетта се пада на 21 март — настъпването на пълнолунието. След настъпването на пълнолунието отново се очаква първата неделя и в качеството на празника Пасха се определя тази неделя, която се явява първата след първото пълнолуние след началото на пролетта. Първото пълнолуние може да се падне на 22 март; тогава първата неделя ще бъде за нас Пасхалната Неделя, тъй като тя се явява първата неделя след пролетното пълнолуние. В този случай Пасха е възможно най-ранната. Но може да се случи, че пълнолунието да настъпи чак двадесет и девет дни след 21 март. Ако, например, пълнолунието настъпи на 19 март, то първо трябва да настъпи началото на пролетта, пролетното равноденствие, а след това, след 29 дни — пълнолунието. В този случай Пасхалната Неделя ще се окаже неделята след четири седмици (след Пасхалната Неделя при най-ранната Пасха). Тогава празника Пасха се отдалечава през април. По такъв начин, празника Пасха се разполага между 21 март и края на април. така той и се придвижва ту в едната, ту в другата страна.
Господа, защо празникът Пасха се установява в съответствие със ставащото на небето? Това е свързано с нещо, за което вече съм ви говорил; с това, което е било известно по-рано; Луната и Слънцето влияят на всичко, което е на Земята.
Погледнете растенията, израстващи от Земята. Да допуснем, че тук се намира Земята (виж рисунката), вие вземате семе, ако искате да посеете растение, съвсем малко семе, и го засаждате в Земята. Растението като цяло, целият живот на растението е съсредоточен в това малко семенце. Какво се получава от това семенце? Отначало корен. Тук целият живот, разширявайки се, образува корен.
След това той (животът) отново се консолидира и растежът се осъществява консолидирано; при това се образува стъбло. После отново става разширение и се образуват листа. След това възниква цвят. После пак става консолидация при образуването на семена, които чакат до следващата година. Какво, следователно, ние имаме при растенията? При растенията ние наблюдаваме разширение и консолидация, разширение и консолидация, разширение — консолидация.
Така, всеки път, когато растението се разширява — това е действие на Слънцето, което, в частност, изкарва листо; всеки път, когато растението се консолидира, когато то става семе или стъбло — това е действие на Луната, предизвикващо консолидация, свиване. И така, тук, между листата, действа Луната. Така че ако възниква растение, то относно израстващите листа, израстващия корен, и, преди всичко, относно семената ние можем да кажем: това е Луната; след това Слънцето, отново Луната, отново Слънцето, отново Луната, Слънцето, и с Луната процесът завършва. Така във всяко растение ние можем да отбележим редуването: действие на Слънцето, действие на Луната, сили на Слънцето, сили на Луната. Ако ние погледнем около себе си на полето с растящите растения, то ще видим там действието на Слънцето и Луната. Казвал съм ви: даже ако в света се появява човек, то и в този случай образуването на физическото му тяло зависи от Луната; а това, че той има като вътрешна силата за това, да преобразува самия себе си, зависи от Слънцето. Това ви казах при описанието на Мистерията на Голгота.
Виждате ли, това е било известно и по-рано, само че за него са забравили. Казвали са така: кога през пролетта стават най-големи силите, които дават възможност на растенията правилно, успешно да се развиват, които са най-благоприятни за успешното развитие на човека? Когато Слънцето и Луната по правилен начин си взаимодействат. Това става когато за първи път пълната Луна изпраща към Земята своето пълно излъчване и поддържа излъчването на Слънцето. Съчетанието на Слънцето и Луната, следователно, става тогава, когато Слънцето, имащо своята най-голяма сила през пролетта, и Луната, имаща висша сила на всеки четири седмици, правилно си взаимодействат едно с друго; ето защо Пасха е в неделя, денят посветен на Слънцето, идващ след пролетното пълнолуние. И така, при установяването на празника Пасха са знаели, че той трябва да се пада в началото на пролетта — пролетното равноденствие, настъпващо след зимното слънцестоене.
Рудолф Щайнер, откъс от Събрани съчинения – том 353.