Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) казва за цар Освободител и за неготово дело:
“Царят-освободител е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.”
Тук еднозначно Учителя посочва кой е подбудител на действията на Русия и дали модерните тези за руски имперски интереси са в основата на събитията. И още един цитат:
“Ботев се вдъхновяваше от идеята за освобождаване на България от турско робство. Той схващаше, че освобождението на народите идва от Любовта, от братството между народите. Казвам: Бог освобождава народите, а хората са проводници на Божията воля.”
…
Сега, драги приятели, ви предлагам да се изпълним с благодарност към всички онези, които са били проводници на Божията воля.
Всички онези, които са дали живота си за свободата на България. Това е била една идея, която е светила в много хора, променила е много съдби. Духът, който обединява славянството, е вдъхновявал хора, можем да кажем на надчовешко ниво. Свободата и обединението са процеси и те зависят предимно от духовните светове и от правилните и адекватни действия на хората на земята.
След Руско-турската война България вече е свободна и малко по-късно Учителя ще започне да изнася Божието Слово, да проповядва оживеното Христово учение сред българския народ. А Шипка ще стои като една основа, като една стъпка към това. Дали случайно, или не в по-ранните си години в София, Учителя Беинса Дуно живее на улица “Опълченска”. По-късно, след това, идва “Изгревът”.
…
Нека сега да видим и един детайл от освободителната война:
Според първоначалните планове на руския канцлер Александър Горчаков руско-турска война е трябвало да бъде “малка” и само в пространството между Дунав и Балкана. След битката при Плевен руският император Александър Втори отхвърля поискано примирие и заедно с руското военно командване решават да разширят войната и отвъд Стара планина. Така, след зимно преминаване на проходите, през зимата на 1877-1878 г. са освободени: София, Пазарджик, Пловдив, Одрин. В известен смисъл руският император нарушава международни споразумения за несъздаване на нова голяма държава на Балканите. Англия изпраща флот, за да предотврати превземането на Цариград. Така се стига до Сан Стефанския предварителен мирен договор. (*Много години по-късно Кемал Ататюрк ще каже, че Турция е последната държава, която се освобождава от Османската империя.)
Поради атеизма, невиждането и неразбирането на събитията в духовния свят в днешно време сме свикнали да търсим причините за историята в икономически интереси и изобщо във всичко, което може да бъде обяснено само с логични причинно-следствено връзки, без да мислим за Духовните същества, които инспирират (вдъхновяват) действията на човек. Подобно е и разглеждането на човек като био-химично-механична машина. Слава на Бога, Той ни изпраща свои пратеници, които в това затъмнение на съзнанието и съноподобно мислене, все пак да ни насочват към невидимите процеси. Нека отново да прочетем цитата от Учителя:
“Царят-освободител е бил оръжие на Духа, който обединява славянството. Той е именно, който му заповядва, та той не може да не се вслуша и да не освободи България.”
А ето какво пише и Иван Вазов, който в едно стихотворение е уловил духа на събитията:
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: “Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!”
Как хубаво го е написал “наший генерал” – не руски, не импрески, а наший! Царят е поверил себе си – с оглед на всичко казано и написано по-горе, можем да се удивим как Иван Вазов точно е уловил и тези моменти. Поверява себе си, защото има задача от Духа и трябва да я изпълни, “та той не може да не се вслуша и да не освободи България.”
…
Ние живеем в освободена България и наша отговорност е да разширяваме свободата. Да даваме свобода на доброто в себе си и да се освобождаваме от злото, което ни поробва. Постигане на вътрешната свобода на доброто ще даде и външен израз. Отговорността е на нас, не на някой друг! Не ни е виновно нищо освен ние самите! Поверени са ни “проходите, войната и себе си”. Битката със злото е ежедневна и все повече на вътрешен план! Дано и ние по-често да чуваме нашия вътрешен връх да отговаря, както пише Иван Вазов:
“Върхът отговаря с други вик: ура!”
…
“Едно трябва да спазва човек – да не се озлобява и ожесточава. През каквито изпитания и да мине, трябва да остане тих и спокоен. Желайте Любовта да победи и да се възцари правдата и истината.” – Учителя
Калоян Гичев, 4 март 2018 г.