Въпрос: Би ли било възможно да чуем нещо за масонството и неговите цели?
Доктор Щайнер: Виждате ли, господа, може да се каже, че днешното масонство е само сянка на това, което е било някога. Тук вече широко осветлих въпроса за това, че в древността човешкото развитие е било такова, че тогава училищата, църквата и учрежденията, свързани с изкуството, не са били идентични на съвременните, а са представлявали едно цяло. В древната мистерия — както това тогава се е наричало — са се съчетавали едновременно и училището, и школата по изкуство, и религията. Едва по-късно всичко това се е отделило едно от друго. По отношение на нашите средноевропейски области може даже да се каже, че това е станало не по-рано от XI—XII век: дотогава манастирите служели като напомняне за древните времена. Но в дълбока древност е било така, че училището, църквата и школата по изкуствата са били едно цяло. Защото тогава всичко, което се е отнасяло до мистериите, всичко, с което там са се занимавали, се е правило с много по-голяма сериозност, отколкото нещо се прави днешно време, например, в нашите училища и даже в нашите църкви.
Работата тогава е стояла така, че преди да се получи разрешение да се започне обучението, човек е трябвало дълго да се подготвя. Днес решаващ за това, може ли човек да се учи на нещо или не, става принцип, нямащ нищо общо с обучението. Защото днес решаващо за това, може ли даден човек да учи, е дали може да внесе парите за обучението или не, нали така? Това, разбира се, няма никакво отношения към способностите на дадения човек. По съвсем друг начин са били поставени нещата в древността. Тогава сред всички хора без изключение са намирали тези — а тогава са били доста по-проницателни за това от днес, — които са имали някакви способности. Естествено, че всички тези неща — доколкото хората тогава вече са били егоистични — стигнали до упадък: но изначално принципът е бил такъв, че са търсели тези, които са имали способности. Те били предназначени да се обучават духовно — не просто посредством тренировка и дресировка да усвояват основите, както това става при обучението днес, те са можели да се учат духовно.
Духовното обучение е било, обаче, свързано с това, че по време на подготовката са се учили да изработват напълно определени способности. Само си спомнете: ако в обичайния живот човек хваща, взема в ръце едно или друго, той, всъщност, има при това само грубо усещане. Най-многото на което могат да се научат днес хората, е да различават разни вещества едно от друго, да опипват неща и да ги различават опипом. Обаче по отношение на своето усещане — имам предвид чисто физическото усещане —хората днес са станали много по-задълбочени: те отличават топло от студено. В най-добрия случай хората при обучението могат да развият по-фино усещане. Такива са, например, слепите. Има слепи, които се научават, прокарвайки пръсти по хартията, да усещат на пипане формите на буквите. Всяка буква е леко издадена на хартията. Ако в палците е изработено фино осезание, може малко да се усещат буквите. Някои хора днес се обучават на по-финото усещане, на по-фината сетивност. Като правило, усещането почти съвсем не се разработва, но хората се учат необичайно много, за да изработят това твърде фино чувство, а именно осезанието в краищата на палците и в палците. Днес човек различава топлината и студа не само с помощта на осезанието. Това е възможно днес защото може да се погледне термометъра; тогава ще ни станат очевидни даже малките различия в състоянията на топлина и студ. Но термометърът са го открили в хода на времето. По-рано хората са се ползвали само от своето осезание. При мистерийната подготовка започвали именно със съвсем особеното развитие на осезанието в палците и в краищата на палците. Ставало така, че човек се научавал да усеща по най-фин начин.
Кой е действал в мистериите в качеството си на такъв, когото отначало са подготвяли, да може да развие изключително фина сетивност? Другите хора не са можели да усещат толкова фино. Да допуснем, че някъде на друго място е имало някаква мистерия. В древността хората много са пътешествали; те пътешествали почти толкова много, както и ние, при това е удивително, колко бързо те са се придвижвали. Железници са нямали; но те са пътешествали, защото са били по-гъвкави, защото са можели да ходят по-бързо, по-малко се уморявали, малко по-добре са ходили и други подобни. И ето по пътя те срещали такива хора. Ако двама такива човека, които са можели да усещат по-фино, са си подавали ръка, те са се опознавали един друг; тогава са казвали за това така: те се опознавали един друг благодарение на тяхното фино осезание. Това е, което наричат «докосване»; докосване — това е когато в древността един е докосвал друг и е забелязвал, че другият има фино осезание.
След това, господа, представете си второ: ако признавали, че човек притежава фино осезание, тогава той се придвижвал по-нататък, тогава са го учили още повече. В древността са пишели съвсем не толкова много, както днес; записвали са изключително рядко, при това най-свещеното. Във всеки случай, в древността вече е имало своеобразна кореспонденция; но тогава тази кореспонденция се е осъществявала в по-голямата си част с помощта на всякакви знаци. Така са възникнали много знаци за всичко, което е възможно. Имало го е и това, че хора, непринадлежащи към мистериите, тоест не мъдреци, както ги наричали, правели своите пътешествия из близките райони и не отивали много далеко. Но учените, мъдреците пътешествали много надалеч. При това им се налагало да знаят не само всички езици, но и всички диалекти. А даже на северният немец му е много трудно да разбере швейцарския диалект. Обаче хората от мистериите, освен езика, на който са говорели, са имали определени знаци, обозначаващи всички интересуващи ги неща. Те правели знаци. Така например, обичайните жестове, които човек прави, изхождайки от усещанията, са се формирали по-късно; «разбирам»: или «това, което ми говориш няма значение», «добре се разбираме помежду си». Те са рисували кръст. Именно сред древните мъдреци е съществувал напълно разработен език от знаци и всичко, което човек е знаел, той е можел да го вложи в тези знаци. Така че вие можете да разберете: всички хора, намиращи се в тогавашните висши училища, в мистериите, са имали за всичко определени знаци. Да кажем, че например, те са искали да фиксират тези знаци. Само тогава те са ги рисували. Така са възниквали нарисуваните знаци.
Интересно е, че и днес още има някои писмености, по които може с очевидност да се установи, че те са възникнали от знаците. Такава, например, е древната писменост на индусите, санскрит. В него се забелязва, че той целият се състои от криви и прави линии. Кривата линия е недоволство от нещо, антипатия; правата линия е симпатия. Помислете само: някой знае, че правата линия означава симпатия, а кривата линия означава антипатия. Сега аз искам нещо да му съобщя. За това също имам мой знак. Той иска нещо да ми каже: отначало това може да върви добре, но по-късно тази история взема лош обрат. Виждате ли, ето тук всичко е още добре; по-късно той рисува змиеобразна линия; тук нещата може да тръгнат зле. Това е имало място във всички определени знаци. С такива знаци или с помощта на такива знаци са се договаряли, са стигали до взаимно разбиране тези, които са били в мистериите. Така че към докосването се е добавил знакът.
По-рано в думата са виждали нещо съвсем особено. Виждате ли, ако днес човек произнася дума, той няма вече никакво понятие за това, какво е тази дума. Но той все пак може все още нещо да почувства, да почувства това, което се съдържа в гласните звуци. Вие лесно можете да почувствате, ако някой, попаднал в някакво положение, възкликва: «А» — тук става дума за удивление. «А» — буквата А означава удивление. Прибавете тук буквата Р: тук се съдържа обръщане, излъчване: P(R) = излъчване. А = удивление, Р — обръщане, излъчване.
Сега на нас, във всеки случай, ни е известно това, което беше казано за слънчевите лъчи. Но даже ако слънчевите лъчи са илюзорни, даже и ако те не са реални, действителни, те изглеждат така, сякаш са се устремили, сякаш текат нанякъде. Представете си, че някой казва: там, горе, се намира нещо, то ми свети сутрин и ми праща на Земята това, което предизвиква в мен възхищение, удивление. Удивлението си той изразява чрез «А», а това, че идва отгоре, — чрез «Р»; И така, той изразява всичко това като РА. Именно така са наричали древните египтяни слънчевия бог: РА! Във всяка от тези букви се съдържа чувство и ние сме обединили тези букви в дума. Тук е било заключено всеобхватно чувство. Днес това отдавна е забравено. Само малко все още може да се усети в различни неща. Да вземем, например, «И»; това е нещо подобно на тиха радост: човек е удовлетворен от това, което той преживява, възприема: «И». Затова смехът може да се изрази така: хи-хи. Това е тиха радост. Така всяка буква носи в себе си нещо определено. Има знание, благодарение на което може точно така да се построяват думите, ако се владее разбирането на звуците, които се намират в думите.
Вие ще кажете, господа: да, но в такъв случай би трябвало да има само един-единствен език! Първоначално човечеството е имало един-единствен език; когато още са чувствали звуците, буквите, е имало само един единствен език. След това са се появили различните езици, когато хората са се разпръснали. Но първоначално хората са чувствали и в мистериите са ги учили на това, как да усещат звука, буквата, как да направят от тях дума. Затова в мистериите е имало един особен език. На този език всички са разговаряли помежду си. Те са разговаряли помежду си не на диалект, а на този език, който са разбирали всички. Ако един е казвал «РА», то другите са знаели, че това е Слънцето. Ако един е казвал, например, «Е» — вие при това чувствате само едно: това ме плаши, това не ми подхожда; «Е» = малко ме е страх, това е нещо подобно на страх! Сега да вземем «Л»: това е подобно на нещо преминаващо, течащо; и «ЕЛ» — това е нещо такова, което протича и от което следва да се опасяваме, от което се изпитва страх. Така, във Вавилон «ЕЛ» е означавало Бог. Всичко е получавало наименованието си на този принцип. Или да вземем Библията. Ако вие казвате: «О» — това е удивление, внезапно удивление, с които не си се справил. «А» — човек възприема усещане, което е приятно, удивление, възприето охотно; «О» — при това ти се иска да се отклониш, да отстъпиш; «Н» и «Ch» (X) — това е дишане. Така че може да се каже: «О» — това е отстъпващо удивление; «Н»(х) — дишане; «И» — тук човек показва това, което го радва, това е тиха радост = «И». И «М» — това е желание сам да влезеш, да проникнеш. Произнасяйки «М» вие чувствате: «М» — тук диханието излиза навън и човек чувства, че той следва дъха си; «М» — това излиза. Сега да съединим всички заедно: «ЕЛ» — това вече сме виждали, това е духът, идващ във вятъра; «О» = отстъпваща изненада, «X» — това е дихание, това е по-фин дух, действащ като дихание; «И» —тиха радост; «М» — грижа. И ето, че се получава ЕЛОХИМ, с когото започва Библията; думата се състои от тези звукове. Така че може да се каже: какво е Елохимът? Елохимът — това е същество във вятъра, пред което изпитваш страх, пред което отстъпваш, което, обаче, благодарение на диханието радва човека и, отивайки към човека, се радва: ЕЛОХИМ.
Ето така първоначално са изучавали думите по звуци, по букви, какво, всъщност, означават тези думи. Хората днес вече не усещат, какво, всъщност, се явява думата.
Как звучи в Швейцария множественото число на думата Wagen (автомобил)? Звучи ли то тук като Wagen или звучи като Wägen? (Отговор «Die Wagen» -този отговор е грешен. В швейцарския немски това звучи Wäge, както е предполагал доктор Щайнер). То все пак звучи Wagen. Но това е некоректно, първоначално е било: Der Wagen, die Wägen (кола, коли). В множествено число ние имаме тази ситуация в различни случаи. Например, ние имаме: Der Bruder, die Brüder (брат, братя). Но и за Швейцария това също е правилно! Защото вие не казвате die Bruder? И така, der Bruder, die Brüder. Или, да кажем, das Holz, die Holzer. Защото тук не казват die Holzer. Вие виждате, господа, че ако се образува множествено число, то се образува и умлаут: «а» преминава в «ä», «u» в «ü», «о» в «ö». Защо става така? Умлаутът изразява, че нещото е станало неопределено! Ако аз виждам един брат, тогава той с цялата си яснота се явява като една персона; ако аз виждам много братя, тогава възниква неяснота, неопределеност, тогава трябва да ги отделям един от друг и ако не съумея, това ще бъде неопределено. Трябва да видя един в кръга на другите. Посредством умлаута винаги се обозначава процесът на превръщането на нещо в неопределено, неясно. Следователно, ако в думата има умлаут, тук има нещо неопределено, неясно.
В речта, в езика е заложено нещо такова, което позволява да се изучи човека напълно: в това се намира целият човек. По такъв начин хората изразяват значението, което вече е заложено в написаните букви, в знаците. «А» винаги е било удивление. Ако древният евреин е изобразявал א (алеф), той си казвал: кой в земния свят се удивява? Животните не се удивяват, удивява се само човекът. Затова той човека въобще, е обозначавал като удивление. Ако той е пишел своя алеф, א, древноеврейското А, това е обозначавало човека.
Било е така, че всяка буква едновременно е обозначавала нещо или същество. Всичко това са го знаели хората, които са били в мистериите. И така, ако някой е пътешествал и е срещал друг и те са имали общи знания, то те са се познавали един друг по думите. Така че може да се каже: в древността работата стояла така, че хората, които са се учили на това, които много са знаели, са се познавали един друг по докосването, по знака, по думата.
Да, господа, но тогава зад тези работи още е стояло нещо, в тях нещо се е съдържало! Тогава действително цялата ученост се е съдържала в този знак, в докосването и думата. Защото благодарение на това, че човек се е учил да осезава, той се е учил да различава предметите. Благодарение на това, че той е имал знаци, той е можел да подражава на всичко това, което е било тайни на природата. А в словото той се запознавал с вътрешното съдържание на човека. И така, може да се каже: в докосването са имали работа с възприятието; в знака са имали работа с природата, а в словото са имали работа с човека, с неговото вътрешно удивление, неговия плах трепет, неговата радост и така нататък. Имали са, следователно, работа с природата и човека и са ги възпроизвеждали в знака, докосването и думата.
В хода на човешкото развитие тогава възникнало това, което се разделило, от една страна, на университети и по-късно училища, а от друга — на църква и изкуство. Всяка от трите части повече не разбирала, какво е съществувало първоначално, а докосването, знакът и думата са били съвсем изгубени. Това са разбирали само тези, които още тогава забелязали: дявол да го вземе, та тези древни мъдреци благодарение на всичко, което са знаели, са притежавали могъщество и власт! Справедлива и правомерна е тази власт, това могъщество, които притежава човек, когато нещо знае, когато може чрез това да допринесе с нещо за ближния си. Ако никой не беше измислил как да се направи влак, човечеството просто нямаше да има влака! И така, ако човек нещо знае, това отива в полза на хората; тогава неговата власт е правомерна. Обаче по-късно хората започнали просто да си присвояват властта, възприемайки външни знаци. Както по-рано едни или други знаци са значели нещо, а по-късно тяхното значение е било изгубено, точно така и всичко като цяло изгубило значение.
И тогава, посредством, бих казал, маймунско подражание на древните мистерии, започнало да се гради всичко това, в което вие намирате само външната страна на предмета. Какво правели тези хора? Те вече нямали фино осезание, но те си уговаряли знаци, по които да се познават един друг. Те си подават ръка по определен начин и по този признак другият знае: той принадлежи към даден съюз. Така те се познавали един друг по докосването. След това по определен начин си правели и знак. Знаците и докосванията се различавали в зависимост от това, в първа, втора или трета степен е бил човекът. По такъв начин тези хора се опознавали един друг. Но тук вече не се е съдържало нищо; това са били само опознавателни знаци. Точно по този начин те са имали за всяка степен определена дума, която те са можели да произнасят в определен масонски съюз: те имат, да кажем, за първа степен, — ако някой иска да знае: каква е думата? — [паролата] — ЯКИН. Така разбират, че даденият човек е научил думата «якин» в масонска ложа, иначе той не би бил допуснат в първата степен. Това е само дума-парола. След това, по същия начин той прави знак и тъй нататък.
Всъщност, тази форма на масонството се е развила едва тогава, когато всичко останало от мистериите е било забравено; започнали да подражават на отделни неща от древността, които вече не разбирали. Така че това, което масонството използва като култ, самото масонство в по-голямата си част днес не разбира: те не разбират даже знака, докосването и думата, доколкото всички те не знаят, за какво става дума тук. Те, например, не знаят, че ако произнасят думата за втора степен: БОАС (БОХАС), то «Б» означава дом, «О» — означава, както вече казах, сдържано удивление, «А» — това е приятно удивление; «С»(S) — се явява знака на змията. С всичко това вие казвате следното: ние познаваме света като голям дом, построен от Великия Строител на света (Великия Архитект на Вселената), пред което трябва да се чувстваме както леко уплашени, така и приятно зарадвани, и там присъства също така и злото, змията. Да, нещо подобно са осъзнавали в древността и тогава, в съответствие с тези неща, са гледали на природата, гледали са на човека. Днес, нямайки никакво понятия за това, в масонските организации, тези, които имат втора степен, безсмислено произнасят думата «БОАС» (БОХАС). Точно така, ако хора, принадлежащи на трета степен, слагали палец на артерията, то при това действително разбирали, че даденият човек е имал фино сетиво, фино осезание, нали така! Това забелязвали по начина, по който се слагал палецът на артерията. По-късно това станало докосването за трета степен. Днес хората знаят само това, че ако някой дойде и така те хване за ръката, то това е масон. И така, във всички тези неща има нещо древно, изпълнено с достойнство, велико, нещо съдържащо в себе си цялата предишна ученост: сега всичко това е превърнато във формалност, доведено е до нищожност. Днес положението на нещата в масонския съюз е такова; той също така има церемония, има някакъв култ; това върви още от времето, когато всичко се е показвало в култа, в церемонията, за да е окажело то по-голямо въздействие върху хората. Масоните правят това и досега. По отношение на вътрешното съдържание, масонският орден действително няма вече никакво значение.
Затова на много хора би било страшно скучно да участват в тези неща, когато са се организирали такива съюзи; защото, всъщност, всичко това се е изродило в своего рода забава. Възникнала е необходимост от нещо такова, което би могло да се влее в масонството. Вследствие на това, масоните в по-голяма или по-малка степен се политизирали или започнали в по-голяма или по-малка степен да се занимават с разпространение на религиозно-просветителски учения. Клерикалните римски учения се направлявали от Рим. Тези учения, които противостояли на Рим, се разпространявали от масонството. Затова Рим, римският култ и масонството се явяват най-големи противници. То вече съвсем не е свързано с това, което е било при масоните в качеството му на култ, знак, докосване и думи, това е касаело двустранни отношения. Във Франция съюзът се е наричал не съюз, а «Orient de France», «Изтокът на Франция», доколкото всичко там се е вземало от Изтока, «Великият Изток на Франция» («Grand Orient de France»), това е голям френски масонски съюз. Другото — знакът, докосването и думата, служат само за да държат хората заедно, това е, благодарение на което те се познават един друг. Срещите, на които те се събират, особено по празничен повод, се явяват обществен култ; подобно на това, както другите се събират в църква, така масоните се събират на церемонии, които водят към древните мистерии. Това сплотява хората.
В Италия в определено време, когато са се формирали тайните политически съюзи, е имало обичай да се събират за известни церемонии и да се опознават един друг по знак и докосване. Политическите съюзи, политическите организации винаги са били свързани с това древно мистерийно знание. И днес може да се открие нещо забележително: ако вие пътешествате, например, из някои области на Полша или Австрия, срещате плакати; на тези плакати са изобразени странни знаци и странни букви, образуващи дума; неизвестно е какво означава такъв плакат; всъщност такъв плакат — тях навсякъде ги окачват в полските и австрийските райони — се явява външен знак на някакъв съюз, създал се от известни националистически течения сред младежта. Там имат работа с тези неща. Всъщност, това явление е разпространено широко, доста широко, и тези хора много добре знаят, че знакът също има определена мощна сила. Има организации, в частност на немски националисти, използващи древен индийски знак: две сливащи се една с друга змии или ако предпочитате, колело, преобразуващо се в свастика. Това днес е техният отличителен знак. Вие е възможно да сте чували, че свастиката е приета като знак за известни национал-шовинистически кръгове. Това се прави за поддържане на традициите: посредством такива знаци древните хора са изразявали своето господство. Всичко това в големи мащаби има място в масонските съюзи. Масонският съюз съществува за да обединява определени хора, което той и прави посредством церемонии, посредством знаци, докосвания и думи. Такъв съюз преследва тайни цели, при това известни тайни се пазят сред тези, които са свързани с тези церемонии, знаци, докосвания и думи. Разбира се, тайни цели могат да се преследват само в случай, че за тях не научават всички; в масонските съюзи работата стои така, че те преследват многочислени политически, културни или други подобни цели.
Бихме могли да кажем още нещо, господа. Виждате ли, съвсем не би следвало да се считат хората, обединени в масонски съюзи, за съмнителни заради тяхната дейност; защото понякога те имат най-добри намерения. Те се придържат само към следната гледна точка: с хората не може да се постигне нищо, освен посредством такива съюзи, затова цел на повечето масонски съюзи трябва да бъде голямата благотворителност. Това е прекрасно — да се занимаваш с благотворителност, да практикуваш хуманност. Такива съюзи се занимават с това в голям мащаб. Затова не е чудно, ако масонът постоянно се позовава на това, че страшно много хуманни и добродетелни акции се организират и провеждат именно от масонски съюзи. И все пак трябва да си кажем едно: всъщност, в настояще време всички такива неща вече не се явяват своевременни. Какво днес главно трябва да отхвърлим в неща от този род? Ние трябва да отхвърлим обособяването. Заради него много бързо възниква духовна аристокрация, каквато не трябва да има. И демократичният принцип, който постоянно трябва да добива все по-голямо значение, влиза в радикално противоречие както с масонския съюз, така и със затвореното в себе си свещеничество. И така, може да се каже: тук работата стои така, че този, който и днес още може да разбере, какво се съдържа в някои масонски церемонии от първа, втора и трета степен — съдържа се в това, което и самите масони често не разбират, — той може да признае, че тези церемонии често водят началото си от самата древна мъдрост; Обаче това няма голямо значение. Голямо значение има това, че днес в много масонски организации и съюзи се проявяват много политически или други социално полезни стремежи. Но Католическата Църква и масонството се намират, както се казва, на нож, те се борят едни с други. Тази ситуация, обаче, се е формирала в хода на времето.
Разбира се, може лесно да недооценим тези неща. Важно е и следното: масоните имат определени одежди за своите церемонии; те, например, имат престилка от агнешка кожа. Някой казва: масонството не е нищо повече от спектакъл, забава с инструментите на зидарите, защото зидарите имат престилка. Но това не е така. И престилката се е използвала тук за това — първоначално тя винаги е била от агнешка кожа, — за да покаже, че този, който е в такъв съюз, не трябва да бъде дивак, завладян от страсти; И така, половите органи е трябвало да бъдат прикрити от тази престилка, която и се явявала знак за това. Следователно, ставало е дума и за това, че в знаците се е изразявал и характерът на човека. Така стои работата с много знаци, които се проявяват и в облеклото.
Съществуват също така по-високи степени, където носят облекло, много подобно на свещеническото: тук всичко поотделно нещо означава. Например, казвал съм ви, че човек освен физическо тяло има също така и етерно тяло. И както свещеникът сваля белите ленени одежди, приличащи на риза, като израз на етерното тяло, точно така и определени високи степени при масоните имат същите одежди, а за астралното тяло — което е цветно — имат тога, връхно облекло; ето така всичко това се изразява. Мантията, която след това е била съединена с шлем, е изразявала могъществото на Аза.
Всички тези неща ни водят назад към древни, твърде дълбокомислени и значителни обичаи, които днес са изгубили своето значение. Ако някой е благоразположен към масонството, той не трябва да оценява това, което говоря, като нещо пренебрежително. Исках само да покажа всичко, както си е. Може, разбира се, да съществува и такъв масонски орден, който обединява изключително добри хора и така нататък. В днешно време нещо подобно може да стане особено важно. Наистина, ако днес човек се учи, то когато стане лекар или юрист, професията не грабва сърцето му. Затова много юристи и лекари стават масони. Защото тогава те имат поне празничността на древните церемонии, а също така нещо, в което не им се налага излишно много да мислят, а постоянно съдържащо в себе си още нещо: знак, докосване, дума, показващи, че човек живее не само във външно-материалното. Ето това е, което исках да ви кажа. Има ли още нещо, за което бихте искали да попитате?
Рудолф Щайнер, откъс от “История на човечеството и светогледите на културните народи” – Събрани съчинения 353.
Изображение: “Print from 1870 portraying George Washington as Master of his Lodge” – wikipedia.