Господин Бурле пита за косата на човека и казва: Днес много девойки си отрязват косите. Може ли господин докторът да каже, полезно ли е това за здравето? Моята малка дъщеря също охотно би си подстригала косата, но аз не и разрешавам. Бих искал да знам, вредно ли е това или не?
Доктор Щайнер: работата тук стои така. Растежът на косата толкова малко е свързан с останалия организъм, че не толкова много зависи от това, човек дълга коса ли има или се подстригва късо. Вредата е толкова малка, че не може да бъде възприета. Но има разлика в това отношение между мъжете и жените. Едно време беше така — сега вече е по-различно, — че много често виждахме, как антропософи ходят един с друг, господа и дами — господата с неподстригани коси, с дълги къдрици, а дамите — късо подстригани! Хората, разбира се, говореха за това: тези антропософи обръщат света наопаки; при тях дамите се подстригват късо, а мъжете пускат дълги коси. Сега това вече не е така, най-малкото, не се набива в очи, не е токова забележимо. Но може да се попита, как стои работата с различието между половете при рязането на косите.
Общо казано, при мъжете пищният растеж на косата е нещо прекалено, докато при жените е нещо необходимо. В косата винаги се съдържа сяра, желязо, силициева киселина и още някои други вещества. Тези вещества също са нужни на организма. Например, на мъжете силициевата киселина е много нужна, доколкото мъжът, заради това, че в тялото на майката е придобил мъжки пол, губи способност да произвежда силициева киселина самостоятелно. Прясно подстриганата коса винаги всмуква силициева киселина, намираща се във въздуха; чрез подрязването на косата мъжете поглъщат силициевата киселина от въздуха. Следователно, в този случай в подрязването на косата няма нищо лошо. Лошо е само ако опада, защото тогава нищо не може да всмуче. Затова ранното оплешивяване, което отчасти е свързано с начина на живот на човека, не е за предпочитане.
Но за жените отрязването на косата все пак не е съвсем добре по причина, че жената притежава способност да произвежда силициева киселина в своя собствен организъм, и, следователно, няма необходимост да се подстригва късо, доколкото в дадения случай косата допълнително ще всмуче от въздуха силициева киселина, която жената и така има, и ще върне тази силициева киселина в организма. Тогава жената става вътрешно «космата», бодлива; на нея и «израства коса на зъбите», тоест тя става устата, бойка. Но това не е много очебийно; трябва да притежаваш определена чувствителност, ако искаш да забележиш това, но все пак нещо става. Начинът на действие става по-чепат, жената става вътрешно «космата», бодлива; така че отрязването на косата, особено в юношеска възраст, също оказва влияние.
Но тази история може да се погледне и от другата страна, нали така, господа? Може би е така, че появяващото се сега в нашето обкръжение днешно, ново поколение хора — защото децата днес са организирани по-различно от нас в нашата младост — са хора, на които не им стига вътрешната силициева киселина, тъй като им се иска да бъдат по-нахакани, да бъдат по-бодливи. Те искат да бъдат леко бодливи и свадливи. Затова придобиват инстинкт да си подрязват косите. В последствие това става мода: един подражава на друг и тук цялата история се обръща наопаки: на децата им се иска да станат бодливи и те си стрижат косите. Ако някой иска да се бори с тази мода, то тук няма нищо лошо, стига модата да не преминава мярката. В крайна сметка въпросът се решава така: на един му отива мекотата, нежността, а на друг — нещо бодливо: това може да се променя в зависимост от вкусовете. Но особено голямо влияние това няма. Обаче ако някой има дъщеря и тя иска да си избере партньор, който харесва «бодливи», то по-добре да и остриже косата. Вярно, че тогава пък няма да може да завладее мъж, който не е равнодушен към нежните: може и така да се случи. И така, тази история в голяма степен обхваща перипетиите на живота.
Рудолф Щайнер, откъс от “История на човечеството и светогледите на културните народи” – Събрани съчинения 353.