Скоро чух тези мъдри думи и си казах: да, разбира се, човек трябва да има задръжки! И колко е хубаво да ги има! Задръжки, които да задържат проявленията на нисшата природа. Такива задръжки са от чудесна ползва, понякога те се постигат с труд, друг път са, в известен смисъл, дарба.
В съвременния свят задръжките не са модерни, даже да нямаш задръжки се смята за един вид освободеност. Но това е на повърхностен план. Разбира се, че за изграждането на приятелства, семейства, възпитателни методи и общество са необходими много морални задръжки. Всъщност робството на освободеността от задръжки е тежко, както е тежко и робството на предразсъдъците. Днешната “освободеност” може да се превърне в робия на низши страсти, наподобяване на мислене и липса на фина човешка душевност.
Човек трябва да има задръжки, които да го държат свързан с висшата моралност и висшите прояви и да обуздават развихрянето на низшите прояви. Дълбоко в себе си това разбиране е постигнато от мнозина и слава Богу! Съвременната гротеска на култура рядко утвърждава подобна моралност и вместо да издига човека в духовните светове, често го сваля на най-елементарно битово-сексуално-алкохолно-профанно ниво. И все пак има култура, която слиза отгоре и издига човека. Има такава култура, която не идва от човек, а от висшите сили. И така както Омир извиква музата да възпее, така и ние имаме нужда от задръжки, за да задържат силите, идващи отдолу, за да имаме бодрост и внимание за силите, идващи отгоре и отвътре.
Пожелавам си да имаме най-добрите задръжки, които като верни стражи да охраняват святото и светлото в нас, за да може да укрепваме. А когато светлите вдъхновения ни изпълват, тогава и задръжките ще се превръщат в творчески сили, които ще изявяват доброто!
Калоян Гичев, 9 април 2018 г.