Животът на една духовна общност в съвременния свят поражда въпроси, свързани с организацията на нейните дейности, с взаимоотношенията между хората в нея, както и отношенията на тази общност с държавата, в която функционира. Тези въпроси са важни и изискват своевременен отговор.
В контекста на съвременните условия и среда на живот на Общество Бяло Братство съществуват няколко основни теми, които заслужават внимание и е разумно да бъдат обсъдени. От времето на създаденото от Учителя Петър Дънов Общество за повдигане на религиозния дух на българския народ до днешното Общество Бяло Братство са изминали повече от 120 години и през това време това Общество претърпява известни трансформации.
Разгръщайки страниците от протоколите на Веригата, както първоначално Учителя нарича сформирания около него кръг, се забелязва, как, започвайки от най-малките стъпки, от едно като че ли повече религиозно по характер послание се преминава постепенно към един различен език – езикът на езотеричното познание. По-късно с неделните беседи (1914г.) и създаването на окултните класове (1922 г.) този език придобива вече и други измерения, познанието все повече се задълбочава, постепенно се пробужда съзнанието на ученика. В този смисъл до формирането на днешното Общество Бяло Братство се изминава дълъг път на разгръщане на Божествените идеи и тяхното постепенно въплъщаване на Земята, както по време на физическото присъствие на Учителя, така и след заминаването му от този свят.
Историята на Братството е многоцветна, досущ като живия живот. Това е историята на едно постепенно въплъщаване на светлите и възвишени идеи на Земята – в умовете, сърцата и душите на всички призвани към следването на великия път на ученика, към пробуждане на космическото съзнание, към облагородяването на човешкото сърце. В живота на Братството приживе на Учителя напълно закономерно се полагат основите на няколко дейности, които в днешно време наричаме традиции на Братството. Някои от тях пресъздават по-древни езотерични традиции, други са родени в динамичния живот на Школата и са запазени от поколенията до днес. Познаването на тези традиции като основи в живота на Обществото е важно с оглед на съхранението на онова живо духовно и културно наследство, посредством което днес Братството се самопознава и самоидентифицира като продължител на делото на Учителя и Школата.
От заминаването на Учителя са изминали повече от 70 години. За да разберем в днешно време какво е било отношението му към въпросите за организацията на създадената от него общност, можем да се позовем на три основи – неговия живот, съборната дейност на Братството, както и опита на братята и сестрите след неговото заминаване. Историческият аспект има ключово значение. Известно е посланието, че който не помни своето минало, няма бъдеще.Проследявайки внимателно тези три аспекта, за които споменахме, можем да се ориентираме много по-добре по основни въпроси за организацията на Братството. Тази ориентация същевременно ни позволява критически да осмисляме (в добрия смисъл на думата) някои желания в днешно време за промени по отношение на организирания братски живот. Обикновено всеки се старае да се позове на словото на Учителя, и това е напълно разбираемо и естествено, но много често фокусът е поставен върху някои определени негови изказвания, много често контекстуални, а се пренебрегват други, не по-малко важни от цитираните. Избирателното цитиране, откъсването от контекста – не само този на словото, а и историческия такъв – води до всичко друго, но не и до дълбочина в разбирането. А последната е възможна, единствено когато се обхванат възможно най-много хоризонти от това слово,както и от живота на Братството.
Нашето съвремие поставя множество предизвикателства пред съзнанието на следващия в Школата, които са резултат както от самия живот, така и от окултната наука, която следва. Припознаващият Братството като общество от сродни души, от сродна мисловност, чувства и преживявания, в някои случаи се изправя пред въпроса за съществуването на Братството като юридическо лице, т.е. като конкретно регистрирано по законите на страната общество. Тази тема има множество страни, които понякога не се познават достатъчно. Тук сме се опитали да отговорим на някои основни въпроси, отнасящи се до статута на регистрираното юридическо лице, какво налага учредяването и регистрацията му, по какъв начин структурата, залегнала в учредителния акт е продължение на модела, завещан от Учителя, възниквалите във времето желания за промени – доколко те са адекватни и относими (съответно неотносими) към живота на Братството. Обсъждането на всички тези въпроси има за цел да осветли темата за отношението между Божественото учение, от една страна, и земното съществуване и организация на Братството, от друга страна – едно отношение, основанието за което намиране още в Христовите думи: Отдайте, прочее, кесаревото кесарю, Божието Богу (Мат. 22:21).
Животът на Братството като организъм, като живо единство, е нещо много повече от онова, което би могъл да опише който и да е участник в този живот. Осъзнавайки ясно това, всеки опит в това отношение, какъвто е и настоящия, би трябвало да се възприема като отправена покана – за познание, за размисъл, за общуване. Всичко това е възможно, когато емоционалното действие отстъпи място на разумното осмисляне, когато черно-бялото световъзприемане се трансформира в съзнателно цветополагане, когато плодовете на Любовта са споделени в живото единство на душите.
Мирослав Бачев, откъс от “Живото единство на Братството”, Издателство „Бяло Братство“, 2018 г.
Връзка към цялата книга в електронен формат >>