Здравейте, драги читатели. В тези дни на разделения и протести ви представям размисли по темата. Ако въобще мога да си позволя позиция – тя е на разграничаване от протестите. Изглеждат ми несъстоятелни и дори гротескни. Гледах два от тях – група хора, между тях и мои познати – стоят и протестират за правата на жвиотните, държейки плакати със съответно съдържание. Единият протест беше пред Международния изложбен център, в който се е провеждало изложение.
Всъщност не съм против изложенията на месната индустрия. Докато има хора, които ядат месо, браншът трябва да се развива и да се повишава качеството на месната храна. Мисля си така – ако някой яде месо, нека да има достъп до по-качествено месо.
Разграничавам се от протестите. Мисля, че в последните години подобни мероприятия в известен смисъл натовариха думата “веган” с несимпатични представи. Вярвам, че изборът каква храна ще ядем е част от процеса на образование и самообразование. Това е посоката, в която вярвам, че може да се работи – ненасилствено образование и добри примери – рецепти, ресторанти, книги, събития, интервюта, въздействащи филми, музика и т.н. Конфронтацията и фанатизмът едва ли могат да съградят нещо устойчиво. Понякога дори може да изглежда, че подобни протести работят повече за отблъскване на хората от темата.
Мисля, че имаме нужда не от противопоставяне, а от обединение в доброто, другото ще го израстем. Ако се храним различно, може пък в друго да сме сходни, може да работим добре, да помагаме добре, да засаждаме дървета на доброволчески акции или да имаме друг общ талант.
Има нормални хора, които ядат месо, има нормални хора, които са вегетарианци и има нормални хора, които са вегани. А има и нормални хора, които експериментират с различни режими.
Благодаря ви за вниманието.
Калоян Гичев, 17 ноември 2018 г.