Йоан Екзарх е български духовник, който живее през средновековието и е известен с книжовната си дейност. Периодът, в който твори е 9-10 век след Христа. За живота му има различни данни и догатки, на които няма да се спираме. Ще разгледаме една малка частичка от неговия “Шестоднев”.
Нека направо започнем с цитатите, а вие ще разберете защо спираме интереса си на тях:
“… този огромен свод е окачил на меката въздушна материя. За него той определи да бъде в непрекъснато движение в кръг, като му заповяда да пази върху своята извивка редките води, а на изтичащата надолу материя — да не се разлива. Но както и да е сътворено, то е дивно и за хората, и за ангелите небесни.
Как се върти в кръг непрестанно такъв широк и наистина величествен свод, който задържа върху себе си лесно податливото съдържание на толкова много води, без да ги разлива, ако не известяваше изключителното величие на мъдростта, разума и силата на твореца. Затова и пророкът казва: Небесата проповядват славата божия, а твърдта възвестява за делата на ръцете му.
(…) Но и това е добре да се знае, защото има църковни писатели, които повтарят след другите философи, които първи са писали за земята, които не само без вреда, но и разумно са говорили за това. Когато ги попитали дали земята виси, или е опряна на някакво по-твърдо тяло, върху което стои, а то е застанало върху друго, а то — върху друго, и така до безкрай, но на какво се опира последното тяло, те не могат да отговорят. Ето защо те предпочели да кажат, че е окачена по средата и затова не се клати в никоя посока, нито се накланя, нито се завърта, а лежи по средата. И ние приемаме това за по-сигурно, защото то е повече в прослава на твореца Бог…
Така ни учи и пророк Давид, като казва, че: „в неговите ръце са краищата на земята“. Тъй като нито един от нейните краища няма на какво да се опре, защото всички земни краища са в ръцете му, т.е. държат се чрез неговата всеобхватна воля, затова я е създал и ѝ е дал битие, за да стане ясно, че нито отгоре, нито отдолу, нито отстрани няма нищо, в което да се притисне или да се опре, а без да се държи за нещо, тя лежи сред всемира, опряна върху всемогъщото желание на твореца, без да се накланя или дори да се поклаща…
Ако някой действително или мислено раздели формата на кълбото по равно, ще се получат две полукълба. Това показва и кръгът на видимите звезди, които се движат по небето, както и появата на равноденствието. Съществуват две полукълба. Едната част от кръга е тази, която се движи над земята по пътя на шестте зодиакални кръга. Това не би станало никога, ако земята бе плоска или имаше вдлъбнатина, или долинна форма — както смятат някои, като сочат, че върху нея се намира водата — нито, ако е четириъгълна. Видимите звезди не позволяват да се приеме, че земята има такава форма. Ако тя беше плоска и равна, тогава навсякъде щеше да има един хоризонт, защото с такава форма тя не би могла да се промени, и според този ред източният и западният хоризонт щяха да бъдат еднакви отвсякъде и нощите щяха постоянно да бъдат равни на дните. Обаче това не е така. На изток живеят персите и те смятат, че слънцето изгрява при тях с четири часа по-рано, което сполучливо са забелязали и иверите, които живеят на запад. Но понякога дните са по-дълги, понякога нощите, а от това следва, че земята не е плоска. Ако тя имаше форма на вдлъбнатина или на долина, тогава денят трябваше да се появява по-напред при иверите, защото слънцето ще освети първо тук; едновременно с това то ще изгрее и при персите, които са по-близо до него и са по-напред. При всяка местност, която има в себе си долина, ние можем да видим, че слънцето огрява най-напред двете ѝ страни, т.е. горния край, който е над долината, а в долината дълго не грее, докато не се намира над нея.
Ето защо формата на земята не е вдлъбната, нито е подобна на долина. Затова и на запад денят не настъпва по-рано, отколкото на изток, нито пък нощите постоянно са по-дълги от дните, както би се очаквало, ако земята имаше формата на долина, защото слънцето щеше да грее по-дълго върху двата ѝ края. Ако земята беше четвъртита, денят щеше да има винаги по шест часа, а нощта по осемнадесет. Тази форма има три страни и всяка от тях трябва да се огрява от слънчевите лъчи по шест часа. Но и това не е така. Никой не е виждал нощите да са толкова по-дълги от дните. И тъй като всичко това не е така, трябва да се приеме, че формата на земята е кръгла, защото такава подредба подобава на действената природа на невидимите неща.”
Интересното в този цитат, който намираме е светогледът, от който говори авторът му. Макар и описанието да не стига точно до там, че да кажем – ето и тогава хора, живели на земята са знаели, че земята е кълбовидна и се върти – все пак можем да си го помислим.
Но какво значение има това за нас днес? Дали занимаването с идеи, които се издигат над ежедневните идеи за храна, дрехи, сметки и планове е полезно? Да такива занимания са полезни, защото дават разширение на светогледа. Нашето мислене е като птица, която може да лети извън клетката на ежедневните нужди. Дори, може би, някой ден ще разберем, че заниманието с идеи, които надскачат всекидневието, носят живот, без който и всекидневното върви в упадък, макар и охолен упадък.
Надявам се този опит за полет все пак да ни е завел малко по-далеч. Светли поздрави!
Калоян Гичев, 7 януари 2019 г.