“…Независимо от това обаче, отстранявайки определени болестотворни причинители, които в противен случай щяха да бъдат потърсени с кармическа цел от дадени хора, все пак ние можем в известен смисъл да влияем върху Кармата на човека. Обаче „повлияването” означава не отхвърляне на Кармата, а пренасочването ѝ в друга посока.
Нека отново да си представим следния случай: поради известни кармически причини, група хора биха се почувствували принудени да потърсят определени условия, за да постигнат чрез тях това, което изисква тяхната Карма; обаче благодарение на хигиенни и други средства, тези условия вече не съществуват; излиза, че хората не могат да разчитат на тях. Но това далеч не ги освобождава от изискванията на Кармата; те само ще са принудени да търсят други условия. Човекът не може да избяга от своята Карма. Никакви лечебни и хигиенни средства не могат да смъкнат от него бремето, което той сам търси, за да постави на плещите си.
Сега за Вас е напълно ясно: ако от една страна ние сме в състояние да елиминираме „вредните” условия, където човек би постигнал кармическото изкупление, подобни условия веднага ще възникнат, само че под друга форма. Елиминирайки определени условия, ние само създаваме необходимостта от възникване на същите условия под друга форма. Логично е да си представим, че много епидемии и общи болестотворни причинители се дължат просто на обстоятелството, че хората, които търсят тези епидемии и болести, всъщност искат да се освободят от това, което те кармически привличат към себе си, какъвто е случая с „органът на безлюбието” при епидемиите от шарка. Ако наистина отстраним само външната симптоматология на тази болест, истинските причини за безлюбието остават непокътнати и човешките души би трябвало да търсят кармическото разплащане по друг начин в сегашната или в следващата инкарнация. Лесно е да проумеем какво настъпва в този случай; а то е следното:
Практически днес се отстраняват голям брой външни причини и условия, които иначе биха били търсени от мнозина за разплащане на кармически задължения, които човечеството е натрупало върху себе си през миналите културни епохи. Но по този начин ние само отнемаме на човека възможността да изпита външните влияния. Така ние правим външния, физически живот по-приятен, а също и по-здрав. С една дума, постигаме следното: след като не открива съответната болест като помощно средство за разплащане на своите кармически задължения, човекът трябва да поеме по друг път. Следователно, душите които днес намират своето спасение от гледна точка на здравето, са принудени да търсят кармическото разплащане по друг начин. И след като този стил на живот им предлага по-големи физически удобства и улеснения, душите се променят в противоположната посока; постепенно те започват да усещат в себе си известна празнота и незадоволеност. Ако всичко би продължавало по същия начин, т.е. ако външният живот би ставал все по-приятен и по-здравословен, какъвто и трябва да бъде според чисто материалистическите представи, тогава тези души биха имали все по-слаби вътрешни основания, за да напредват в своето развитие. А успоредно с това, възниква и едно неизбежно опустошаване на душите.
Вгледаме ли се по-внимателно в живота, ще се убедим, че е точно така, и че едва ли в друга епоха е имало толкова много хора, които да живеят всред такива изтънчени външни удобства, но да се разхождат в същото време насам – натам с опустошени и празни души, както днес. Ето защо тези хора бързат от една сензация към друга, а когато паричните им средства разрешават, тръгват от град на град, за да видят нещо ново; или пък ако останат в даден град, всяка вечер тичат от едно развлечение към друго. Но душата им остава празна, и накрая самата тя вече не знае към какво да се стреми, за да осмисли своя живот. Защото животът всред външни, чисто физически удобства поражда навика да се замисляме само върху физическата природа на нещата. И ако този навик не се бе утвърдил у човека от толкова дълго време, нямаше да съществува и онази склонност към теоретически материализъм, каквато наблюдаваме днес навсякъде около нас. Така душите стават все по-страдащи, докато външният живот става все по-приятен и по-здрав.
Но най-малко антропософът може да се оплаква от това състояние на нещата, защото тъкмо Антропософията ни дава пълното разбиране за тях, а наред с него – и поглед върху възможностите за разплащане на кармическите задължения. Душите могат да останат празни само до определена степен; после тяхната собствена еластичност ги запраща в другата посока. Сега те търсят в света такова съдържание и такъв смисъл, които да са сродни с тях самите и разбират, колко необходим им е антропософския възглед за Космоса и човека…”
Рудолф Щайнер, откъс от Събрани съчинения 120.