В нашето материалистическо време е извънредно трудно да се спечелят правилни възгледи относно понятията на състраданието и любовта. Именно в днешната материалистическа епоха тези понятия се изместват, окарикатуряват се, като материализмът измества понятието за любовта колкото е възможно по-близо до понятието за сексуалността, с която тя няма нищо общо. Това, че при известни обстоятелства към любовта между мъж и жена може да се добави сексуалността, не дава основание да се смесват двете понятия: всеобхватното на любовта и съчувствието, и съвсем специфичното на сексуалността. Би могло да се вземе за умно и логично, ако понятието, да речем, за локомотива и това за премазването на човек, понеже локомотивите понякога премазват хора, се смятат за две принадлежащи си понятия, както днес се смесват понятието за любовта и това за сексуалността, понеже двете се употребяват заедно при описване на определени обстоятелства.
Противно на това, един друг факт е безкрайно подходящ да ни насочи към значимото в понятията за любовта и състраданието, а именно забележителният факт, че в определено историческо време, пети, шести, седми век преди появата на Христовия импулс, всред човечеството по цялата земя се появяват основатели на мирогледи. Те се появяват при всички културни народи. Извънредно забележително е как в Китай действат Лао Дзъ и Конфуций, в Индия — Буда, в Персия — Заратустра, не първият Заратустра, в Гърция — Питагор. Колкото и да са различни тези основатели на религии, те имат едно общо: всички учат как елементът на състраданието или любовта трябва да цари между човешките души! Най-значителното е, че шест столетия преди нашето летоброене, съзнанието започва да търси как да се проявят любов и състрадание в прогресивния поток на човешкото развитие.
Рудолф Щайнер, откъс от Събрани съчинения 133.