Прочит на “От изследването на Акаша. Петото Евангелие”
„Истинско блаженство за човека е, когато след смъртта той вижда своето етерно тяло и се изпълва с вътрешната сигурност, идваща от онзи Христов Импулс, който приживе е приел в себе си. Истинско нещастие за човека е, когато след смъртта той забелязва само онази част на етерното тяло, която е обречена да изчезне с настъпването на Земната смърт. Да, за хората, които в условията на западната култура са стигнали до едно Азово съзнание източните хора все още не притежават ясно Азово съзнание, за хората, родени с ясно Азово съзнание, какъвто е случаят със западните народи, представлява истинско нещастие, когато след смъртта те се взират в своите етерни тела и виждат там само разрушителните си ли, насочени срещу Земната еволюция, но не и субстанциалното присъствие на Христовия Импулс. Нещата изглеждат така, сякаш след като не виждат младенческите зародишни сили на Христовия Импулс в етерното тяло, след смъртта си такива хора непрекъснато са принудени да живеят, бих казал, под впечатлението на започващо земетресение или избухващ вулкан.
Но какво представляват всъщност тези младенчески зародишни сили на Христовия Импулс?“
…
Цикъл от 12 лекции на Рудолф Щайнер – изнесени в Осло, Берлин, Хамбург, 1913 – 1914 г.
Превод от немски: Димо Даскалов
Чете: Катя Николова
Още лекции и книги от Рудолф Щайнер: www.aobg.org
За поръчка на книги: rudolfsteiner.bg