Някога много отдавна живееше една стара финикова палма на около 144 г. Въпреки възрастта ѝ тя продължаваше да дава с радост едни от най – сладките плодове на земята – фурмите. Под клоните ѝ бяха преминали хиляди хора. Беше виждала как те са деца, после младежи, накрая възрастни.
Когато топлите лъчи на слънцето грееха, тя се радваше, че светлината дава сили за растеж, когато облаците покриеха небето, знаеше, че водата ще напои нейните корени и те ще изпратят сили към всички части от дървото. От всичко беше доволна, сигурно затова даваше и тези така сладки плодове.
Един ден забеляза нещо странно, вече не усещаше всичките клончета по стъблото и те не бяха зелени. Помисли, че е нещо временно и продължи с ежедневните си задачи, но не след дълго осъзна, че още клончетата изсъхват. Тогава се сети, че както хората остаряват, така може би и на нея се случва същото.
Не след дълго разбра, че може би скоро всички клончета ще изсъхнат и тя повече няма да дава плодове. Тази мисъл не беше особено приятна, но тя реши да продължи да прави всичко, което зависи от нея и да не се отчайва, защото беше време, когато фурмите тъкмо зрееха. Тя даде всичко от себе си, защото знаеше, че това ще бъдат последните плодове. Радваше се на слънчевите лъчи, на вятъра, който ту нежно галеше листата ѝ, ту силно навеждаше клонитете ѝ, радваше се на минаващите хора и им обещаваше най – сладките плодове. Те сякаш усещаха нейното внимание и често се спираха да поприказват под сенчестите ѝ клони.
Всички плодове узряха, хората ги обраха, насладиха се на тяхната сладост. На най – високата част от палмата бяха останали три малки фурмички, които никой не беше откъснал или защото изглеждаха твърде малки, или защото не бяха забелязани.
За финиковата палма тези последни нейни три рожби бяха така скъпоценни, с толкова много любов се грижеше за тях. Често им разказваше приказки от нейното детство и спомени за нейния живот. Те я слушаха и сякаш думите ѝ ги правеха още по-сладки.
Един топъл слънчев ден и те узряха и разбраха, че е време да се отделят от палмата. Старото дърво също знаеше, че този момент е настъпил. Изпрати им цялата си нежност и любов и ги пусна от себе си. Трите малки фурмички се озоваха на земята и не знаеха какво да правят. Не след дълго до тях се приближиха две деца, които си говореха.
-Какво да подарим на мама и татко? Толкова искаме да ги зарадваме, а нямаме никакви пари – каза момиченцето.
-Все ще измислим нещо, важното е, че имаме желание и не се отказваме! – отвърна момченцето.
-Да, прав си! Знаеш ли, те ще се зарадват да им направим нещо с нашите ръчички!
-Да, но трябва да е лесно, бързо, но и специално, защото ние ще го изработим! – се замисли малкото момченце.
Децата помълчаха за миг, загледани в земята. Тогава момиченцето ококори очички и красива усмивка грейна на личицето ѝ.
-Виж, Благо, виж тези прекрасни узрели фурми, изглеждат толкова сочни!
-Да, наистина изглеждат прекрасно, има някакъв особено блясък в тях!
-Хайде да ги подарим на мама и татко, Благо!
-Та това са само фурми, Даря, всеки може да си откъсне, има толкова много финикови палми наоколо!
-Да, прав си, но ако ги обелим, махнем костилката и добавим някои продукти, ще станат на бонбони, а мама и татко толкова много обичат! От всяка фурма ще направим по един бонбон. Три фурми – три бонбона.
-Да, Даря, харесва ми идеята ти!
Децата се затичаха към вкъщи, бързо измиха ръцете, сложиха кърпи на главите, за да скрият косите си , намериха и подходящи престилки, за да са сигурни, че няма да попадне нищо неподходящо в храната и се заловиха за работа.
Не след дълго от трите фурми се появиха три красиви кръгли бонбона, сътворени много лесно от детските ръчички. Даря и Благо бяха толкова щастливи. Те старателно записаха вълшебната детска рецепта, опаковаха трите бонбона в една малка кутийка и решиха да излязат и да посрещнат родителите си от работа.
Пътят им минаваше покрай голямата финикова палма. Изведнъж видяха, че една жена стоеше под нея и плачеше. Те решиха да се приближат и да я попитат дали могат да ѝ помогнат с нещо. Жената беше толкова умислена, че не беше забелязала тяхното присъствие. Тогава те нежно я заговориха.
-Мила госпожо, защо плачете?
Жената повдигна угрижено си лице, опита да се усмихне, когато ги видя, но не можа! Не след дълго проговори.
-Днес е рожденият ден на моето момиченце, а аз не мога да му купя бонбони! Тя ми каза, че не ги иска за себе си, а за да почерпи двете си приятелки.
Благо и Даря се погледнаха, за миг отидоха настрани и не след дълго се върнаха при жената. Извадиха малката кутийка и я подадоха на непознатата дама!
Когато я отвори, пред нея грейнаха три прекрасни бонбона!
-Заповядайте, мила госпожо! – вземете ги за Вашата дъщеря и я поздравете от нас!
-Но как, тези бонбони сигурно са предназначени за някого! – отвърна жената.
-Ще опитаме да направим други, ние записахме рецептата! – отвърнаха смело децата.
Жената се просълзи, но този път от щастие. Имаше нещо вълшебно в тези бонбони. В този момент върху челцата на Благо и Даря покапаха няколко капки вода. Децата се учудиха, защото беше слънчево и нямаше дъжд. Те не знаеха, че финиковата палма също плаче… от щастие, когато беше разбрала какво прекрасно нещо се е случило с нейните рожби.
Благо и Даря се обърнаха, за да продължат по пътя си и тогава видяха, че техните родители също са просълзени, защото бяха станали свидетели на случката. Майка им се приближи до тях и каза:
-Сигурна съм, че тези бонбони са прекрасни и много вкусни!
-Но как така, мамо! Ти дори не си ги опитала!
Майка им се усмихна ведро и каза:
-Усетих сладкия вкус на щастието след вашата постъпка, мили деца! Няма по – хубав от него!
Децата се зарадваха и цялото семейство се запъти към вкъщи. Те показаха рецептата на родителите си. Тогава баща им погледна загадъчно и промълви:
-Имам идея!
Отиде до килера, извади едно малко и красиво шишенце, помоли децата да препишат красиво рецептата и пъхнаха листчето вътре! След това ги изведе на разходка и когато стигнаха до морето, им каза.
-Благо, Даря, тази рецепта трябва да стигне до много деца и те да могат да направят вълшебните бонбони. Искате ли да пуснем бутилката в морето и е възможно тя да обиколи много места и тези бонбони да донесат щастие на много хора.
Децата приеха идеята с голяма радост!
-Татко, а как да кръстим бонбоните! – попита Благо
Бащата се усмихна и каза:
-Да ги кръстим на техните създатели “Благодаря”!
Децата приеха с радост. Написаха на листчето красиво бонбони “Благодаря”, пуснаха бутилката в морето и пожелаха тя да стигне до много много хора. .
Думичката “Благодаря” обикаля света и е една от най – вълшебните. Вие със сигурност я знаете и я използвате често. Ако до вас е достигнала и рецептата за бонбони “Благодаря”, значи сте истински щастливци, защото ще може да сътворите едно сладко вълшебство и да го споделите, така както направиха Благо и Даря, които след първата си рецепта се превърнаха в истински кулинарни вълшебници и продължиха да правят живота на хората по – сладък и щастлив, както с бонбоните, така и с добрите си дела.
А какво стана с финикова палма, тя е уникално растение, което след като изсъхне, от издънките, които има, започва да расте отново. Вероятно и до днес тя създава сладки и вкусни фурми и част от тях някъде по света се превръщат във вълшебните бонбони “Благодаря”.