Ежедневно имаме способности и сили да създаваме изкуство, не от нещо друго, а от самия живот. Ето няколко възможности за изкуство за днес и всеки следващ ден. Възможности, които вярваме, носят светлина и радост дългосрочно.
Животът сам по себе си е изкуство.
Днешният ден, той е изкуство.
Братството е изкуство.
И знанието е изкуство.
Не бързайте, чакайте. Това е изкуство
Като те слуша човек, да му е приятно – това е изкуство
И всякога да имаш желанието да бъдеш добър. Изкуство е това.
Знанието или вярата или Любовта или каквото и да е, ако то не се превърне в изкуство, то остава неразбрано.
И от любовта, която хората могат да имат към вас се заключава за изкуството, което имате. Например търпението е едно изкуство. Цяла наука е да търпиш.
Онзи вътрешен Божествен живот, който тече, това е изкуство.
А да знаеш да обичаш, без да подозират това хората, то е цяло изкуство!
Навсякъде минавайте първи с вашите добродетели и подир вас да минат децата, които се нуждаят от много неща. Това е изкуство на живота.
Ще бъдеш мек. Това е цяло изкуство! Ще бъдеш учтив. Това е изкуство! Ще разсъждаваш. Това е изкуство!
От кал може ли да се направи изкуство – майсторът грънчар го прави, но може и да не бъде изкуство, когато не сме внимателни и си окаляме дрехите.
Да мисли, да чувствува и да работи човек, това е едно от най-големите изкуства на земята. – Защо? – Защото трябва да знае, как да извърши тези неща.
И в нас прошката, това е най-малката добродетел, с която ние се занимаваме, тя е най-малкото изкуство. Това нещо няма да се постигне в една година, нито в две или в три години, нито в цял живот, изискват се най-малко 100–200 години, докато се научим да прилагаме тази добродетел. Да простиш, това аз наричам най-малкото изкуство. Аз го наричам най-славното нещо. Да простим, то значи да приложим всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което ангелите знаят. Това значи да разрешиш най-малката задача в света.
Мислите са извадени от беседи на Учителя Петър Дънов