Две слугини, на богати господари, били задължени да занесат някъде две кошници, пълни с нещо, което тежало 20 килограма. Едната носела кошницата си и от време на време, пеела. Втората носела кошницата, но през всичкото време мълчала. Като гледала, как другарката ѝ върви напред и пее, тя я запитала:
– Не тежи ли кошницата ти, че можеш и да пееш още?
– Не ми тежи.
– Защо? Нали и тя тежи 20 килограма, като моята?
– Да, но аз имам в кошницата си едно особено цвете, което намалява нейното тегло.
– Как се казва това цвете? Дай и на мене от него. – Това цвете се казва търпение.
Текстът е част от беседа на Учителя Петър Дънов.