Йорданка Иванчева е основател и преподавател по английски език в сугестопедичен център “Пеперудените криле”. Нейните размисли за силата на думите са мотивирани, както преподавателския ѝ опит, така и от житейските преживявания и търсения. Значимостта на словото е голяма и този текст е чудесна възможност да си припомним това и оживим с още повече мекота и красота думите, с които си служим.
От известно време насам обръщам все по-голямо внимание на думите, които дават израз на моите мисли и чувства. Мисля си за това, какво точно изразяват те и дали това, което изразяват действително отразява това, което чувствам, това, което мисля. Или само маркират. Дали са изпълнени със смисъл, който резонира у слушателя, или са просто едно общоприето клише.
Мисля си за всички онези красиви и богати думи, които изразяват нашето възхищение, например – Прекрасно! Чудно! Чудесно! Великолепно! Гениално! Удивително! Изумително! Трогателно! Възхитително! Колко възвишено! и т.н. думи, които предизвикват у мен усещане за широта, разширение, изпълване с простор, за изпълване със светлина, за дълбочина и висота. Опитвам се да заобикалям или съзнателно да пускам покрай ушите си думи, които твърде често се промъкват в речта, но и са твърде празни от смисъл. Ще взема за пример само една от тях – „страхотно“. Обикновено я чуваме в израз на възхищение. Но дали тя реално отразява и предава нашето възхищение в неговата пълнота? Тази дума толкова често я чуваме, че тя се е превърнала в една съвсем обикновена дума, а смисълът й (поне за мен) е твърде блед в сравнение с възхищението, което бихме искали да изразим. Освен това, ако се вгледаме в нея, тя съдържа в себе си корена „страх“. Този малък пример съм сигурна, че има еквивалент във всички познати ни езици.
Но да се върнем на българския. Какво е усещането, когато чуем или изречем тази дума? Какво усешаме чисто физически? Кой усеща стягане, свиване? Има ли някой, който усеща отпускане? Разширение? Това е един простичък тест, за да подбираме думите, които ни въздействат добре – на нас и на хората около нас. Думи, които утвърждават красивото, необикновеното, възвишеното. Какво значи да утвърждават – то е да усилват, да дават сила на нещо. И така, думи, които утвърждават, усилват красивото, необикновеното, възвишеното. Думи, които утвърждават, дават сила на хармоничното, гениалното. Думи, които утвърждават любовта, светлината, истината, свободата, разумността. Такива думи търся.
Защото, приятели, хората, с които работим, и възрастните, и децата, и тинейджърите – те са като цветя, които разцъфват със всеки изминал ден. Всеки ден листенцата им се разтварят все повече и повече, докато най-сетне се прояви пълната им красота и се разнесе най-приятното благоухание. И това, приятели, е моментът на пълно доверие. В този момент те напълно ни се доверяват. В този момент и от този момент нататък, те са отворени, за да приемат от нас това, което им поднесем.
Което ни поставя в една изключително силна и изключително отговорна позиция. Заради голямото доверие, с което се изпълват към нас, те са тъй благоразположени, че вярват, че всичко което идва от нас е добро. И това ни задължава да откликнем на това благоразположение и действително да им дадем само най-доброто.
Случвало ли ви се е някоя песен да звучи в главата ви и да се върти отново и отново като музикален фон? Или някой рефрен? Или просто някоя фраза от някоя песен? Или някоя реплика от филм? Или някоя фраза от текст? И обърнете внимание, ако текстът говори за възвишени идеи, в главата ни се въртят възвишени думи. Ако обаче присъства макар и един отрицателен израз, именно той най-вероятно ще ни преследва. И колкото по- изразително е изречен или колкото мелодията, в която звучи е по-привлекателна, толкова по-лепкав е този израз. Направило ли ви е впечатление, че отрицателните думи и изрази са доста по-лепкави от положителните? Достатъчно е да понаблюдаваме децата. Мине някоя такава дума покрай тях и мигновено я улавят и започват да я повтарят.
Забелязали ли сте, че когато кажем на едно дете: “не пипай”, то сякаш автоматично протяга ръка да пипне. Когато му кажем „не лъжи”, у него се поражда импулс да излъже. Защо е така? Според учените, мозъкът сякаш не разпознава смисълът на думичката „не” и улавя само „пипай”, „лъжи”. Другояче погледнато, когато ние кажем на детето „не лъжи”, ние внасяме в него идеята за лъжата. Сега то иска да опита да излъже, да разбере какво е. И така, по-добре би било да казваме на децата, а и на възрастните какво да правят вместо какво да не правят. „Кажи истината!”
И така, ние сме отговорни. Дълбоко съзнавам, че ние сме много отговорни за думите, с които си служим, независимо от езика, независимо от традициите на този език. Отговорни сме за текстовете, които поднасяме. Отговорни сме за песните, които пеем. Особено за песните, които пеем. Така си мисля. Тези песни звучат дълго в съзнанието на курсистите ни. След като изпеем последната песен за деня и си пожелаем прекрасен ден, те започват да си прибират нещата и много често в същото време си тананикат тази последна песен. Случвало ми се е, когато съм била в ролята на курсистка, да пеем една песен, която е много хубава, но съдържаше в себе си един отрицателен израз, който така леко се повтаряше като рефрен. Самият израз беше взет в някакъв малко двусмислен положителен смисъл, но все пак съдържаше думи, които не бих искала да държа в съзнанието си. Отне ми известни усилия, за да го неутрализирам и да го заместя с нещо положително. Но този случай само ми напомни, колко отговорно е необходимо да подбираме песните си и да си мерим думите.
Защото всяка дума носи специфичен заряд. Всяка дума има своя форма. Всяка дума има специфично трептене. Всяка дума може да бъде специфично внушение. Всяка дума е като едно същество, което излиза от нас, прави една обиколка и се връща пак при нас, но този път ни носи своите плодове. И ако думата е била блага, и плодовете ще са сладки. Ако думата е била горчива, и плодовете ще са горчиви. Е, вие с какви плодове предпочитате да се храните? И какви плодове желаете да поднесете на вашите ученици?
И тук идва моментът с пеенето. Пеенето е една много съществена част от сугестопедичния процес. Пеенето ни хармонизира – нас самитe и групата като цяло. Пеенето ни помага да отработим ненужното напрежение. Пеенето действа като един душ за напрежението. И разбира се, пеенето ни вдъхновява. Думите, облечени в музика имат още по-силно въздействие, и както всички знаем, много лесно се запомнят.
Защо е така? Вероятно пеейки, душата се разтваря и думите достигат много по-дълбоко в нашата същност. Нещо повече, думите, които пеем, имат силата да творят нашата реалност. Ако пеем за любов, любовта ще ни посети. Ако пеем за тъга, тъгата ще ни посети. Ако пеем за разочарования, те ще ни посетят. Изобщо, песента има голяма сила, дори и да не пеем на глас.
Понякога идват при мен курсисти и ме питат: „Може ли да предложим песни, които да пеем?“ Отговарям: „Може, разбира се. Но аз имам някои критерии при подбора на песните, защото вярвам, че това, което пеем, много силно ни въздейства. Така че ще прегледам песните, които предлагате и ако отговарят на критериите, ще ги пеем.“ Действително, чудесни предложения съм получавала от курсистите, но но не всичко, което са предлагали, съм включвала в курса.
Има песни доста популярни, в които обаче са се промъкнали някои отрицателни идеи. Понякога става въпрос за една дума, което е по-лекият вариант. Тогава подменям проблемната дума с близкозвучаща, но положителна дума. В повечето случаи разликата е толкова фина, че курсистите изобщо не я забелязват, нито пък колегите, с които съм споделила песента са коментирали нещо по въпроса. По-сложно е, когато става дума за цял пасаж, куплет и т.н. Тогава има различни варианти – или аз предлагам „кавър версия“, в която част от текста е променен, или давам възможност на курсистите да се проявят творчески и да измислят позитивен текст.
Да вземем например песента „Don’t Worry, Be Happy”. Изключително популярна, много „лепкава“, от тези песни, които дълго звучат в главата ни. Тя започва много добре, но след припева се появяват някои идеи, които не бих искала да утвърждавам. Затова направих един „кавър“, в който запазих оригиналния първи куплет и припева, но след това написах нов втори куплет.
Here’s a little song I wrote
You might want to sing it note for note
Don’t worry, be happy.
In every life we have some trouble
But when you worry you make it double
Don’t worry, be happy.
(Don’t worry, be happy now.)
CHORUS:
O-o-o Don’t worry, O-o-o be happy.
O-o-o Don’t worry, be happy.
Clouds are covering all the sky
And drops of rain start falling down
But don’t worry, be happy.
‘Cause high up there above the rain
The sun is shining bright again.
Don’t worry, be happy.
(Look at me – I’m happy.)
CHORUS:
O-o-o Don’t worry, O-o-o be happy.
O-o-o Don’t worry, be happy.
Превод:
Ето една малка песен, която написах
Може би искате да я изпеете нота по нота
Не се безпокойте, бъдете щастливи.
Във всеки живот имаме някои проблеми
Но когато се безпокоите, ги правите двойни
Не се безпокойте, бъдете щастливи.
(Не се безпокойте, бъдете щастливи сега.)
ПРИПЕВ:
О-о, не се безпокойте, о-о бъдете щастливи
О-о-о, не се безпокойте, бъдете щастливи.
Облаци покриват цялото небето
И капки дъжд започват да падат надолу
Но не се безпокойте, бъдете щастливи.
‘Щото високо там горе над дъжда
Слънцето грее ярко отново
Не се безпокойте, бъдете щастливи.
(Погледни ме – аз съм щастлив.)
Йорданка Иванчева – основател и преподавател по английски език в сугестопедичен център “Пеперудените криле”