fbpx

Добротворчество

Блажени тези, които получават,
но дваж по – блажени, които дават.

Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, Новата Култура във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще.

Всеки човек или народ, който се е опитал да измени един от Божествените и съответно Природните закони, е изчезнал от лицето на земята. Но, затова пък, който се е подчинил на тези Закони и ги спазва, той и до днес съществува.

Първото отношение за оцеляване и правилен живот за на­родите, за обществата, за семействата и индивидите, това е отношението към разумната Природа, а после един към друг. Всички народи, държави и общества са неделими части от Великия Божествен Организъм и ако не функционират в съгласие с Него, те се израждат и умират. Така са си оти­шли цветущи цивилизации, включително лемурийската и ат­лантската раси. А какво ще стане в бъдеще с бялата арийска раса, почти нищо не се знае. Защо ? Защото Природата не търпи израждания и патологии.

Значи съвременният човек трябва АБСОЛЮТНО ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С НЕЯ, да спазва нейните закони и принципи, а те не са нито толкова сложни, нито толкова трудни.

Космическите закономерности са гениално прости, бо­жествено съвършени и винаги на една ръка разстояние от нас. Само трябва да внимаваме!Да се стремим да вършим по­лезните неща за себе си и обществото и във всички случаи да бъдем не само разумни, но благоразумни, великодушни, щедри и жертвоготовни, независимо от обстоятелствата.

Попитали веднъж един ангел как се става светия и той отговорил: „Много лесно! Спазвайте няколко правила, които са мерки небесни и ще станете не само светии, но и богове. МИРЪТ е основната мярка да благоразумие. СПРАВЕДЛИ­ВОСТТА е основната мярка за духовност. ДОБРОТВОРЧЕ­СТВОТО е основната мярка за човечност. ЛЮБОВТА е ос­новната и единствената мярка за Божественост.“

МИРЪТ БОЖИЙ съдържа всички основни принципи на Вселената – ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, СПРАВЕДЛИ­ВОСТ, ДОБРОТВОРЧЕСТВО. Но за да стигне човек до тях, първо минава през благоразумието. То е основата на компро­миса, съгласието и хармонията, на взаимното зачитане и ува­жение. Второто условие е справедливостта. Всеки е длъжен да бъде честен, почтен и винаги да държи страната на Пра­вдата.Човек не трябва да бъде винаги и навсякъде „добър“ в най-широкия смисъл на тази дума. Човек е длъжен да бъде честен, а това значи справедлив при всички случаи. Спра­ведливият винаги прави ТОЧНОТО добро. А тъй нареченият „много добър човек“, често от криворазбрана мярка за добро, прави много бели и на себе си и на другите. Не напразно на­родът е казал: „Прекален светец и Богу не е драг!“
Истински духовният човек е мъдър човек и оттук идва справедливостта му.

Какво е добротворчеството? Това е активна, творческа добродетелност с изпреварваща мисъл за последствията. За­това не употребяваме вече леко остарялото понятие „доброде­телност“. Добротворчеството е най-големият изпит за всички хора и най-голямата мярка за човещина. Това е прилагането на всички човешки добродетели на практика. Евангелието казва: „Вяра без дела е мъртва!“ Добротворчеството е праве­не на необходимото добро дело. И да го направим безкорист­но и безрезервно, както майката се жертва за рожбата си. Но рожбата иска точно определени неща: бебето – сън и мляко, болния – излекуване, невежият – спасителен съвет, влюбени­ят – топла приятелска дума. Няма философстване в майчи­ната любов, а това е чисто и просто, висше добротворчество. Ако дадеш на бебето философско четиво, вместо мляко, то ще си замине. Четивото е за философа.

Значи истинската и единствената мярка за човечност е добротворчеството и то направено тогава, когато човек има вопиюща нужда от него.
Защо любовта е единствената мярка за Божественост. Го­ворим за Великата Божествена Любов, а не за земното поня­тие, защото то е доста далеч от пълнотата на това слово. Ис­тинската любов включва всичко гореказано плюс условието да се грижиш за всички нуждаещи се живи разумни същества БЕЗУСЛОВНО, БЕЗКОРИСТНО И БЕЗРЕЗЕРВНО.

 

Откъс от книгата “Закон за даването или закон за десятъка” на Георги Изворски