Блажени тези, които получават,
но дваж по – блажени, които дават.
Всеки народ, всяко общество, което не приеме новите схващания, Новата Култура във всички отрасли на обществения живот, няма бъдеще.
Всеки човек или народ, който се е опитал да измени един от Божествените и съответно Природните закони, е изчезнал от лицето на земята. Но, затова пък, който се е подчинил на тези Закони и ги спазва, той и до днес съществува.
Първото отношение за оцеляване и правилен живот за народите, за обществата, за семействата и индивидите, това е отношението към разумната Природа, а после един към друг. Всички народи, държави и общества са неделими части от Великия Божествен Организъм и ако не функционират в съгласие с Него, те се израждат и умират. Така са си отишли цветущи цивилизации, включително лемурийската и атлантската раси. А какво ще стане в бъдеще с бялата арийска раса, почти нищо не се знае. Защо ? Защото Природата не търпи израждания и патологии.
Значи съвременният човек трябва АБСОЛЮТНО ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С НЕЯ, да спазва нейните закони и принципи, а те не са нито толкова сложни, нито толкова трудни.
Космическите закономерности са гениално прости, божествено съвършени и винаги на една ръка разстояние от нас. Само трябва да внимаваме!Да се стремим да вършим полезните неща за себе си и обществото и във всички случаи да бъдем не само разумни, но благоразумни, великодушни, щедри и жертвоготовни, независимо от обстоятелствата.
Попитали веднъж един ангел как се става светия и той отговорил: „Много лесно! Спазвайте няколко правила, които са мерки небесни и ще станете не само светии, но и богове. МИРЪТ е основната мярка да благоразумие. СПРАВЕДЛИВОСТТА е основната мярка за духовност. ДОБРОТВОРЧЕСТВОТО е основната мярка за човечност. ЛЮБОВТА е основната и единствената мярка за Божественост.“
МИРЪТ БОЖИЙ съдържа всички основни принципи на Вселената – ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, СПРАВЕДЛИВОСТ, ДОБРОТВОРЧЕСТВО. Но за да стигне човек до тях, първо минава през благоразумието. То е основата на компромиса, съгласието и хармонията, на взаимното зачитане и уважение. Второто условие е справедливостта. Всеки е длъжен да бъде честен, почтен и винаги да държи страната на Правдата.Човек не трябва да бъде винаги и навсякъде „добър“ в най-широкия смисъл на тази дума. Човек е длъжен да бъде честен, а това значи справедлив при всички случаи. Справедливият винаги прави ТОЧНОТО добро. А тъй нареченият „много добър човек“, често от криворазбрана мярка за добро, прави много бели и на себе си и на другите. Не напразно народът е казал: „Прекален светец и Богу не е драг!“
Истински духовният човек е мъдър човек и оттук идва справедливостта му.
Какво е добротворчеството? Това е активна, творческа добродетелност с изпреварваща мисъл за последствията. Затова не употребяваме вече леко остарялото понятие „добродетелност“. Добротворчеството е най-големият изпит за всички хора и най-голямата мярка за човещина. Това е прилагането на всички човешки добродетели на практика. Евангелието казва: „Вяра без дела е мъртва!“ Добротворчеството е правене на необходимото добро дело. И да го направим безкористно и безрезервно, както майката се жертва за рожбата си. Но рожбата иска точно определени неща: бебето – сън и мляко, болния – излекуване, невежият – спасителен съвет, влюбеният – топла приятелска дума. Няма философстване в майчината любов, а това е чисто и просто, висше добротворчество. Ако дадеш на бебето философско четиво, вместо мляко, то ще си замине. Четивото е за философа.
Значи истинската и единствената мярка за човечност е добротворчеството и то направено тогава, когато човек има вопиюща нужда от него.
Защо любовта е единствената мярка за Божественост. Говорим за Великата Божествена Любов, а не за земното понятие, защото то е доста далеч от пълнотата на това слово. Истинската любов включва всичко гореказано плюс условието да се грижиш за всички нуждаещи се живи разумни същества БЕЗУСЛОВНО, БЕЗКОРИСТНО И БЕЗРЕЗЕРВНО.
Откъс от книгата “Закон за даването или закон за десятъка” на Георги Изворски