Много снимки и мисли се натрупаха по чекмеджетата от последните ми публикации по градината. Много неща се случиха, много таланти цъфнаха, много трудности вързаха, много ягоди, вишни и череши изядахме. 🙂 Времето, приятели, е съставна част на Живото – то трае през времето и в същото време се променя… трайно. Премислях процесите на цъфтеж, на връзване, на зреене. Наблюдавах ги и в градината и в себе си. И ми се струва, че ако искаме да мислим тези процеси в техния духовен смисъл, потребно е да ги мислим през Растенето. Растение е защото расте. Непрекъснато. И импулсите на сезоните растението ги пее със своя цвят, със своя завръз, със своя плод… Градина “Вита” расте спокойна и ведра. Езерцето вече се отразява на цялостния живот на градината. В менюто ни се прибавиха краставички, тиквички, малини, бакла. Хайде да не ви отегчавам с приказки. Бъдете ведри и любящи! 🙂
