„Такава храна няма от къде да си купиш“ – това бяха думите на Калин от Добростан, които той ми каза миналото лято в онези чудни дни, когато им гостувах.
Тази година, работейки в градина „Вита“ през последните няколко месеца, по-голяма част от храната ми беше от там. В началото имах очаквания, но опитът надмина всичко. Такава храна наистина няма от къде да си купиш – прясна, без отрови, жива. Храната, отгледаната чрез методите на живото земеделие е истинско богатство.
В днешно време е по-лесно да си купиш някакво чудно техническо изобретение, отколкото хубава, чиста жива храна.
Разбира се, предпочитам чистата, истинска хубава храна, защото с нея усещам радостта от слънцето, с нея клетките ми се обновяват и зареждат. Чистата и прясна храна е пълна с прана, носи здраве за тялото, светлина в ума и добри чувства за сърцето. Само чистата, прясна, органично отгледана храна е храна за човека, защото тя носи божиите блага. Такава храна няма от къде да си купиш или поне е много, много трудно.
В магазините се продават отровени плодове и зеленчуци предлагани за храна. За някоя от тази храна производителя гарантира, че е използвал разрешените от закона химикали и отрови, които все още не са доказани, че са отровни в определени граници.
Сега отивам в магазина и искам да намеря храна, която да ме зарежда, обновява, за да мога да живея, да работя, да се радвам. Предлагат се зелено откъснати, обработени с много химически препарати, бедни на вещества продукти, от които праната отдавна си е заминала. И пак е по-добре от изкуствените, човешки изобретения, които се предлагат за храна.
Има био магазини – там храната е произведена без отрови, но пък почти всичко е внос и пакетчета. И пак е добре – има семена, които чрез покълване събуждам за живот и имам чудесна храна- жива, с прана. Но за плодовете и зеленчуците е по-трудно.
Добре, че е градина „Вита“. Тази година прекрачих една граница – да се храня с истинска храна за продължително време. Чудесно е. Чудесата са и в отглеждането, в работата сред природата, на слънце, сред растенията и птичите песни. Общуването с природата и космоса е незаменимо. Врявам, че за вбъдеще хората ще са по-близо до природата. И това няма да е връщане на зад, а отиване на пред. На пред към природата като разумни и озарени от Духа същества.
„Такава храна няма от къде да си купиш“ – тази година има, за някои, които дойдоха в дните на отворените врати в градина „Вита“ можаха да си купят и ядат. Тези, които ходят в център „Идея Вита“ в София, също могат да се радват на менюто, в което част от продуктите са от градината. Любомир и Диана сутрин берат в градината и отиват в центъра, където започва приготвянето на храна. Но за това, ще разкажа повече в друга страница от дневника на градинаря.
Ще се радвам да има все повече такива градини и стопанства, където се отглежда храна по методите на живото земеделие (включващо био земеделие, биодинамично земеделие, пермакултура, съзнателно земедели и всяка друга добра практика).
Отглеждането на храна е една от най-отговорните задачи в света. Храната поема вибрации, структури и когато я отглеждаме с радост, с трепет, когато и пеем, когато се радва на слънцето и се бере с внимание и благодарност, тогава Калине, си прав – такава храна няма откъде да си купиш. Колко много щях да се радвам да имаше и миналата година една градина като тази, от която да мога да си купувам храна.
Обичам да избирам храната, стремя се да е най-чистат и хубавата, за да мога да възприема по-чисто благата от слънцето и ангелите. Да се заредя с прана, с вяра, радост и любов за изпът в този свят. Човешката храна, преработена, смесена пакетирана, печена, пренебрегвана, правена за печалба не ми носи онази светлина и любов, за които клетките ми жадуват и усещат с живата, ароматна, чудесна и истинска храна.
Храненето приятели, мисля, че е много важно, то е една голяма наука с много подразделения – избор на храна, свързване с храната, дъвчене, комбиниране, смесване, вкусове, аромати, астрология, типове, характери. Една голяма наука, в която има и билогия, и химия, и физика, и математика, и астрономия, и психология, и философия, и изкуство и наука за праната, за чакрите, и медицина… наука, която колкото по-добре познаваме, толкова повече подобряваме живота си.
Храненето е наука за възприемането. Храната е не само физическата, мислите и чувствата, и музиката, и пейзажа пред нас и усмивките… всичко, което възприемаме е в този смисъл вид храна.
Наука за възприемането. И ако сега се спирам върху подбора на физическа храна, то същите принципи и въпроси стоят и при приемането на невидимата храна и там има неща, които като ги възприемаме имаме радост, здраве, щастие, любов. Има и от другите… конвенционалните, от които резултатите са както при яденето на отровена храна.
Градинарството е и вътрешен процес – там също има разсад, също има плевене, поливане, грижи, цъфтене и зреене. Във вътрешното градинарство също има сезони. Някое светло същество даде разсад, добрият градинар го взима, полива го, премества го на хубаво място, мулчира го, пак го полива, пее му и така го отглежда докато даде плод и се развие една добродетел, от която който вкуси се радва.
Благодаря ти, Господи за всичко, което си ми дал и си ме научил. Благодаря ти за добрите семена, които ми даваш. Моля те, Господи, укрепи ме, дай ми мъдрост и любов, за да ги отгледам и да ти примнеса плодовете им. Не аз, а Христос в мен.
Градинарството не се учи, то се разкрива.
Калоян Гичев, 11 юли 2012 г., София.