Приятели, приятели, … стоя малко смълчан и усмихнат и оглеждам думите, които да изразят топлинката в сърцето ми. Те са думи на Вярата, на Свободата, на чистото синьо Небе, на приятелите. Те са думи, при които е добре да внимаваш не какво носят, а какво скриват? Защото и снимките и думите са следи от нещо, което може се скрие зад още хиляди думи и снимки. То е нещо като слънчев лъч – грее, грее, грее… Бъдете добронамерени помежду си и към себе си! 🙂
