Дъвченето е рефлекторен акт, част от цялостния процес на храносмилане. То е не само механично раздробяване, но и начален много важен етап от сложна ензимна хидролиза, в която полимерните молекули на храната се редуцират до усвоими мономери. При човека и животните, хранещи се с въглехидратни храни, скорбялата, под въздействие на ензима амилаза (птиалин), се превръща в глюкоза. Последната е почти единственото вещество, което нашите клетки ползват като основен енергиен източник. Всеки е установявал, че залък хляб, дъвкан дълго време, започва да става сладък – сложната захар скорбяла се е превърнала в проста – глюкоза.
Ако храносмилането започва в устната кухина, а от правилното храносмилане зависи животът ни, то близко до ума е, че правилното и ефективно дъвкане ще бъде една от гаранциите за здравето ни. И обратното.
Всички тези факти са основанието да се твърди, че погълнатата хапка трябва да се обработва усърдно с дъвкане, при което се отделя слюнка. Колко усърдно и дълго обаче? Трябва ли съзнателно да броим всяка хапка и да пресмятаме всяко дъвкателно движение?
От общобиологична гледна точка отговорът е много прост. Дъвкането е рефлекторен акт. Така, както не е необходимо да мислим как да движим сърцето си или червата си, така природата е предвидила и дъвкането да е несъзнателно. За системата това е много по-ефективно. Ако съзнателно го превърнем в натрапчиво действие, то протича ненормално. Вкусната храна автоматично предизвиква отделяне на много слюнка, толкова, колкото е необходима. Ако ядем набързо и под стрес, не се отделя достатъчно слюнка, нито достатъчно стомашен сок, храната не се смила добре и се подлага на вторична ферментация и гниене в стомаха и червата. Получава се отравяне и недохранване едновременно. Важно е следователно да се храним с удоволствие – за всичко друго се грижи нашата автоматична система, наречена организъм. Ако маниакално броим до 30-40 при всяка хапка, може и да се отделя слюнка, но стомахът остава празен от все още непогълнатата храна. Той също автоматично отделя стомашен сок (както при кучетата на Павлов!) и работи “на празно” – стомашният сок изгаря лигавицата ни!
Изводът е много лесен: слушай себе си, в случая – следвай инстинкта си! И не му пречи. Ако сме “сухари” – суха ще и хапката в устата ни. Удоволствието при храненето е част от любовта към живота. Само тогава потичат живителните сокове на Вселената. Както го е казал преди много време св. Августин: “Обичай и прави каквото щеш!”.
Д-р Георги Гайдурков