Днес ми се обади Дани и ме попита дали съм в градината. Казах и че още не съм отишъл, но ще отида преди обяд. Исках да набера домати, тученица и люти чушки за обедното ядене.
Пристигнах в градината и започнвах да се радвам, последните три седмици отсъствах от София, съвсем скоро се бях завърнал и не бях прекарвал още много време в градината. Разхождах се, снимах и се радвах.
Докато опъвахме въжета, на които да сушим чубрица в бунгалото, чух че Дани е пристигнала. Захванах се да бера каквото има, за да може тя да си вземе, а и аз за обяда. Нейната кошничка, в случая щайгичка напълнихме с домати – розови, червен, бивосло сърце и чери; тиквички и кръгли тиквички от био семе от Франция (благодарим ти Мария, за него); краставици, цвекло, моркови, лилав и зелен босилек, чубрица, листа от целина и тученица. Стана хубава щайга, с разнообразни по форма, цвят, вкус, вид и сорт слънчеви радости.
Все пак берях малко по-пествливо, защото знаех, че Мони ще дойде надвечер и, че и неговата щайгичка трябва да напълним. И той да си отнесе малко слънчева радост, с която да внесе в себе си онези видими и невидими блага, чрез които природата и космосът ни обновяват, подобряват и вдъхновяват.
Тагетисът и невена ни радват на всякъде. Колко е чудесно, че засадихме цветя из цялата градината. Създават една радостна, цветна и много приятна атмосфера.
Краставичната леха – краставиците са нацъфтели и вързали и въпреки, че тук ги засяхме от семена и то сравнително късно, мисля, че ще се радваме на хубави краставици от разнообразни сортове.
Захарното цвекло като че ли се чувства много добре в градината. А често берем от листата му за различни ястия.
Сините домати цъфнаха и вързаха. Нека станат още малко и ще започнем да ги сушим. Спомням си тази зима как хубаво ми се услаждаха 🙂
Пътечката до боба 🙂
Много е радостно, че имаме и дини 🙂
А освен дини и пъпеши 🙂
Слънчогледите се извисяват в средата на градината, а около тях се розовеят рози, усмихват се невени и тагетиси.
Това е едно от любимите ми места в градината – сред цветята 🙂
Чубрицата, която сушим. Сушим също и невен, листа от моркови, листа от праз, тиквички, джоджен, лайка и босилек.
Камби 🙂
Пътечка между доматите с такетис от двете страни.
Езерцето със жабите – вече е толкова хубаво и обрасло с растителност. Когато минавам край него често надниквам да видя и жабите.
Цветята 🙂
Щайгичката на Дани.
А докато подготвях тази публикация, ми се обади Мони и отидохме до градината. Видяхме се, поговрихме и набрахме кошница със зеленчуци и за него. Той наблегна в предпочитанията си на доматите и краставиците, като добави джоджен, зелен боб и малко люти чушки 🙂
Градинарството би могло да бъде и една чудесна работа, ако човек се стреми да бъде полезен на другите и да им предоставя висококачествени дарове от природата, отгледани с радост и доброта.