На езерото Балдер Дару съм. Вчера се запознах с брат Генко, поговорихме си добре. Каза ми, че всъщност на изворчето „Ръцете, които дават“, има вода, но изтича другаде и за това не тече.
Днес минах през изворчето и видях дупка, взех камъчета, пясък и пръст от вадичката по-надолу. Запълних дупката, сложих камъни отгоре и водата потече. Потече силна, хубава струя. Зарадвах се.
Помислих си: така е и с хората, Бог им е дал всичко, както на изворчето – Слънце и вода. Имат Дух, душа, сърце, ум… Както братята са строили изворчето, така и Светлите същества са взели участе в съграждането на човек. Вода има, изворче има, Слънце има, корито има, чучур има – само дето водата отива и се губи в дупката. Човек, трябва да запретне ръкави, да изчисти дупката, да я напълни с камъчета, пясък и кал. Нищо повече.
Да, ще се изцапа. И аз се изцапах и се чудех къде ще се изчистя, но това е детинско. След като изворчето потече, за секунди се измих и можех да се мия колкото си искам.
Да се запуши дупката, нищо повече.
Другото е направено от Бог и от Светлите същества.
Помогни ми, Господи, да запуша дупката и да принеса полза за Твоето дело, да нося доброто на братята.
Господи, Боже мой, ръководи ме, укрепвай ме да стана като този извор – да давам чиста вода, която събирам от Небето.
Води ме, Господи, в Твоят път.
Калоян Гичев, Дневник, 6 октомври 2011 г, Вторник
* 2011 беше суха година и водата беше много намаляла. Слава Богу 2012 вода имаше изобилно.