fbpx

Притчи за Любовта (от “Изворът на Доброто”)

– Човек расте и остарява. Възгледите му се изменят, обаче стремежът му остава неизменен. Стремежът му не остарява. Той е траен и служи като верен двигател на човешката душа, тласка я да върви нагоре и напред.

Този стремеж се нарича Любов. Тя е Вечното Начало в човека, което твори, създава. Любовта е най-великата Сила. И в малка доза да я приемете, като повярвате, тя се увеличава. Единствената сила, която всякога се усилва, е Любовта. Не търсете голямата Любов. Малката Любов за кратко време може да се развие. Ако Любовта на човека не се увеличава, тя не е истинска.

Любовта е Сила, на която нищо не може да се противопостави. Това е Свещеният Огън, през който трябва да прекарате всички ваши мисли и желания. Всички неща, които не са минали през Свещения Огън на Любовта, са нечисти.

Както пиленцето слуша майка си, така и вие трябва да слушате Великата Майка – Любовта. Не й препятствайте да се прояви чрез вас. Който греши против Любовта, мъчно може да създаде хармония в себе си. Онези, които се противят на закона на Любовта, участта им е като на оня бивол, който застанал срещу влака и бил смазан. Всяко същество, в което се поражда желание да ограничи проявите на Божията Любов, бива смачкано като този бивол.

Любовта е извор. Изворът не се спира. Ако речеш да го спреш, ще те завлече.

Не отлагай Любовта. В дадения момент, сега, ще обичаш хората. Не в бъдеще. Ако не отвориш клапата на парния котел, той непременно ще се пръсне. Само Любовта може да спаси човека от пръсване.

Не презирай малкото любовно чувство, което се заражда в твоята душа. Някой казва за него: “Дребна работа.” Не, за в бъдеще това любовно чувство ще ти донесе големи блага.

Малкото любовно чувство или мисъл са малката светлина, която проблесва в тъмната нощ тук и там. Този лъч в тъмнината буди в тебе радост, че си намерил пътя. А съвременните хора пренебрегват тези мисли и чувства и очакват щастие, успех, постижения от другаде. Бог ще ви благослови за онези малки, потайни, скрити в душата ви добри мисли, чувства и постъпки, които никой не знае.

В Любовта няма закон. Трябва да я оставиш свободно. Тя сама е закон за себе си. В нея ти си напълно свободен. Бог е оставил хората свободни.

Ние, в света, си забраняваме един на друг и казваме: “Този човек ти не трябва да обичаш, онзи не трябва да обичаш.” Когато някой проявява Любовта, остави го свободен, не го ограничавай, защото иначе идат страданията. Не трябва да се месим в Любовта на хората. Това е свещена област, дето Бог присъства. Не се занимавайте с въпроса – кой кого обича. Това не е ваша работа. Този въпрос принадлежи на Бога.

Добрите хора са антени, за да дойдат Божиите блага. Всяка една малка частица съдържа грамадна енергия и ако ние живеем в закона на Любовта, тази енергия ще се прояви.

При Божествената Любов няма лишения. При нея човек е сигурен сто на сто.

При Любовта има изобилие. Човекът на Любовта, като влезе в един дом, носи своите благословения.

Божественото изключва ревността, съмнението, подозрението, грубостта и насилието. Любов, в която има ревност, не е никаква Любов. Човек, като съзнава, че Любовта е неделима, няма какво да ревнува. Ако искате да се избавите от терзанията на човешката Любов, завистта, ревността, съмнението, идете при Божествения извор. Отрицателните прояви на Любовта се дължат на неразбиране. Ти не можеш да търпиш, когато някой обича този, когото ти обичаш. Това са човешки разбирания. Жан Валжан не е още Жан Валжан, защото се влюби в Козета. Тя обича друг и Жан Валжан страда. Затова Жан Валжан не е още Жан Валжан.

Щом живееш в Любовта, ти си ограден, лоши мисли не могат да проникнат в тебе. Низшите, тъмните, изостаналите същества нямат власт над тебе.

”Един брат попита:”

–” Каква е връзката между любовта на отделния човек и Живота на човечеството?”

– Когато ти любиш, цялото човечество печели. Когато мразиш, цялото човечество губи.

Един закон на Любовта гласи: когато ти обичаш, тази Любов се разпространява във всички хора. Вълната на Любовта, която чрез тебе слиза отгоре и се изразява, се разпространява навсякъде, залива цялата земя, целия свят. Когато ти обичаш, мнозина почват да обичат. Със своята Любов ти събуждаш душите им. По този начин помагаш на цялото човечество.

 

Откъс от “Изворът на Доброто” – записал Словото (на Учителя Беинса Дуно) Боян Боев, съставителство Борис Николов.