Често си мисля за това – за ЗДРАВЕТО – колко е ценно и колко е незабелязано от нас, докато не го изгубим. Приемаме го за даденост както и много други неща, които имаме в живота си – например визията си, тялото си, лицето си, да не говорим за хората около нас. Както се казва “Оценяваме нещо като го изгубим”. И това никак не е клише.
Ние ТРЯБВА да се грижим за здравето си. И пиша “трябва” с големи букви, защото често се казва думичката “трябва” да се заменя с “би било хубаво”. Че нищо не трябва. Ами не, ТРЯБВА да се грижим за здравето си, защото това е една отговорност, която сме поели като сме слезли в това физическо тяло, в този скафандър, на земята.
Не ми се нрави философията на някои източни школи да изтезаваме тялото си, да го наказваме, или да го занемарим изцяло отдавайки се на духовното.
Aко не ни трябваше тяло и опитностите, които придобиваме чрез него, тогава изобщо нямаше да се отделяме от Абсолюта и щяхме да си стоим там под формата на чиста Светлина. Отделяйки се от Абсолюта като индивидуална душа, слизайки на Земята, влизайки в тяло, ние сме знаели много добре, че тук ще научим безценни уроци и ще помогнем по уникален начин. Духа навлиза в Материята, за да я извиси и обогати. Отхвърляйки тялото си, ние пренебрегваме собствения си избор, казваме че сме сгрешили идвайки тук.
Как можем да разделяме така нещата? Това е абсурдно!
Ние не сме само дух, ние не сме само тяло, както не сме само съзнание или само спомени. Ние сме всичко това и много повече, което тепърва ще се проявява! Ние сме толкова много, че е трудно да го възприемем с ограничените си за момента човешки представи.
Ние сме духовни същества, които имат човешки опит, а не човешки същества с духовен опит. 🙂
Избирайки (някога отдавна) да слезем СЕГА в 3D измерение на планетата Земя ние избираме и тялото си, в което ще се поместим за n-броя години. То ще ни придвижва из пространството и с него ние ще възприемаме заобикалящия ни свят. Даже ще забравим, че всъщност не сме това тяло и ще има период, в който ще се идентифицираме с него.
Сега нека бъде ясно – да се погрижим за тялото си НЕ е проява на матриализъм, егойзъм, ЕГО-центризъм, повърхностност и какво ли още не!!!
Да се погрижим за тялото си и за здравето си е проява на отговорност, това е една инвестиция за бъдещето ни. Ако искаме да изпълним мисията, за която сме дошли, ще трябва да сме здрави, мобилни, енергични, щастливи. Ще трябва да намерим баланса между материалното и духовното.
Ако не го направим по собствена воля, тогава ще дойде НЕволята.
И тогава по труден начин с цената на мъки и страдания ще трябва да направим това, което е можело да направим по лесния начин и с усмивка на уста – да се погрижим за себе си.
Има и още един аспект когато става дума за здравето – личния пример!!!
Когато си млад, красив и здрав, но все пак се грижиш за себе си, спортуваш, храниш се здравословно, интересуваш се от себе си, тогава това прави огромно впечатление на останалите. Младите хора обикновено са безотговорни и се само-саботират, живеейки по разрушителен начин. Това е един вид бунт срещу всички и всичко, но бунт, който вреди само и единствено на тях самите и не води до нищо друго освен до страдания. Когато обаче си млад човек, който се грижи за здравето си, това повлиява на всички около теб и те също започват да се променят. Когато хората видят колко си светещ, сияен и жизнен, те също закопняват да бъдат като теб и неусетно започват да се грижат за себе си и да се замислят за начина си на живот.
Няма друг начин, НЕ СЪЩЕСТВУВА друг начин да променим света освен чрез СЕБЕ СИ и личния си пример!
Да бъдем най-доброто, на което сме способни във всеки един миг, е най-ценното, което можем да дадем на света!
Стефи Божилова, септември 2012 г.