Зрънцето зърна първите лъчи
и разбра, че вече тъмнината победи,
ококори своите очи,
с дрешка зелена радостно се премени.
Поогледа се навред в света,
за да види слънчевата красота,
за да стопли своето сърце,
за да пожелае в себе си да порасте,
все нагоре да се устреми,
с желание дори да полети,
към небесните простори,
за да може и на най-бедния добро да стори.
Но разбра, че в неговата родна стряха,
е тъй голяма и обширна свободата,
ще расте, ще помъдрява,
като светъл лъч полето ще огрява.
И усмивка му се появи,
полъх нежен с ласка го дари,
а дъждец от небесата,
го погали по крачката.
И забърза се то с всичка сила,
да расте нагоре, дарби да развива
и така листенцата зелени,
с вълшебна сила надарени,
се превърнаха във златен клас,
зреят, пеят с пълен глас.
Сцената им е полето,
греят нощем зрителите от небето,
радват, се трептят с възхита,
вече си представят житената пита.
А пък денем слънчевата топлина,
озарява златните зрънца,
стават те по-мъдри, по – големи,
в братска дружба винаги сплотени.
Колкото и да едреят,
те задружно си живеят.
Всеки има свое място
и на никого не му е тясно.
Подредени и разумни,
си приказват сладкодумно,
че не са големи като плодове,
но доброто в тях расте,
и някой ден така задружно,
ще дадат на кой, каквото му е нужно.
Ще си вземат хората парченца хляб,
и дано на житните зрънца благодарят,
защото тези малки същества,
всеки ден поемали по късче светлина,
са израснали за пример на човека,
да върви по светлата пътека,
да се радва и да благодари,
и във бури, и във благодатни дни.
Мисли светли в него да изгряват
на доброто нека път проправят
нека както в житните зрънца
всички да живеят в дружба и с любов в света.
Велина Ортакчийска