Много от придобивките на цивилизацията като ваната, парното, автоматичната пералня, WC тоалетната са общоприето благо и никой не се съмнява в ползата от тях. Но ще се учудите ли ако разберете, че съвременната седяща тоалетна е вредна за човека и му е докарала цял куп болести.
Знаем, че тялото с чиста кръв и органи има силна имунна система. Там болести не виреят. Съществуват по света общности (като Хунза в Пакистан), където подобно на дедите ни живеят по 90-100 години и рядко страдат от рак, хемороиди, диабет, апандисит и т.н. С какво толкова се различават от нас та се радват на такова здраве и жизненост? Характерното за тях е, че уважават телата си като дар от природата и ги пазят чисти. Как? От една страна периодично постят (въздържане от храна) през което време тялото си почива и се възстановява (нашите баби и и дядовци също са спазвали християнските пости). От друга страна се хранят просто и здравословно и поддържат червата си чисти. А в големия град ние не само че тъпчем телата си безразборно с нездравословни храни но и носим в червата си всевъзможни гниещи отпадъци. В крайна сметка замърсяването отвътре води до преждевременно състаряване отвън и амортизиране на тялото. Защо се получава това?
На края на дебелото ни черво се намира разширение, което се нарича ректум. Когато се запълни ние изпитваме познатото чувство, че трябва да отидем до тоалетната. И за да не стане авария докато намерим подходящо място, природата мъдро ни е устроила така, че когато вървим или сме седнали прохода (аналния канал) през който отпадъците излизат навън е стегнат със специална примка и прегънат така, както сгъваме градински маркуч за да спрем струята.
А как се отпуска? Това го знае всяко дете – достатъчно е да клекнете и примката автоматично ще се разхлаби. Проходът е отворен и отпадъците могат да бъдат безпрепятствено изхвърлени навън.
В какво тогава е проблема?
Съвременната тоалетна-стол не е конструирана с оглед физиологичните ни особености. За да се изходим ние сядаме на нея. А знаем вече, че когато сме седнали, ректалния проход е прегънат под 90 градуса и стегнат от примката на пуборекталния мускул (може за по-нагледно да видиш илюстр. 3 накрая). Нужни са допълнителни усилия за да
изтласкаме отпадъците през стеснения канал. Ефекта е опустошителен. От една страна прекомерните напъни ден след ден увреждат стените на аналния канал (а той няма рецептори за болка и затова не можем да усетим как се уврежда) а увеличеното налягане изтласква отпадъци обратно в тънките черва, замърсявайки ги. От горе на всичко изхождането е непълно. Затова в червата остават отпадъци, които се просмукват обратно в кръвта, замърсяват я а тя разнася отровите по органите. Така, замърсявайки тялото си причиняваме цял букет болести.
Запомнете едно: Така, както природата е устроила тялото ни да спи в легнало положение е предвидила да се облекчаваме в клекнало положение. Нашето тяло е безценен инструмент, резултат от милиони години еволюция. Изчислено е, че в него има потенциал да живее минимум 120 години. А ние едва успяваме да изкараме половината и напускаме този свят болни и грохнали. Уви, човекът изглежда е единственото същество на Земята, което с глупостта си върви срещу собствената си природа и така си докарва само болести и страдания. А всичко е толкова просто…
Апендицит
В ниската част на коремната област се намира цекума (сляпото черво), малка торбичка, откъдето започва дебелото черво. Апендикса е тънка тръбичка закачена към цекума, чиито край е отворен към него. Когато този канал се запуши с втвърдена фекална материя, апендикса се инфектира. Налага се незабавна хирургическа намеса за да се избегне трагична смърт.
Защо се получава това запушване?
Отпадъците от тънките черва навлизат в цекума в течно състояние и по пътя си към ректума постепенно се втвърдяват. Тази промяна настъпва, защото водата бива извлечена през стените на дебелото черво, което може да се сравни с „огромна сушилня“. Цекума, от където започва дебелото черво, трябва да съдържа само течности и да бъде изстискан до празно състояние всеки ден. В противен случай непрекъснатият процес на изсушаване бързо ще втвърди отпадъците и ще ги задържи в апендикса. Това е, което се случва с хората в съвременните държави, заради седящата поза, при която физически е невъзможно да се изстиска сляпото черво. От друга страна при клекнала поза дясното бедро подкрепя цекума и естествено го изстисква до празно състояние. В същото време лявото бедро поддържа и изпразва сигмовидно черво предотвратявайки така дивертокулоза (diverticulosis). С две думи, подкрепата на червата при клечене поддържа дебелото черво чисто и здраво.
Факт е, че апандисита е бил непознат до изобретяването на седящите тоалетни в средата н 19ти век. Статистиките сочат, че всеки 4-ти човек в развитите страни е опериран от възпален апандисит. Той е най-честата причина за спешни коремни операции при децата. Най-засегнати са младите във възрастовата група 11 – 20 години.
Съвременната медицина разпознава апандисита главно като болест на западния свят. Те отдават това на ниското количество баластни вещества [несмилаеми вещества от растителен произход, които приети чрез храната, й придават обем за да може лесно да се предвижва от перисталтиката на червата; такива са например пшеничните трици, праскови, тиква, картофи] в храната. Ето извадка от списанието „Летописи на спешната медицина“:
В обществата с висока употреба на баластни вещества (например Азия, Индия и Африка) случаите на апандисит са 1/10 сравнени с области, където поемането на баластни вещества е малко (Европа, Северна Америка). Африканските имигранти, приели американският начин на хранене имат и съответно увеличен риск от апандисит.
Баластната теория така и не бива затвърдена с нужните доказателства, защото независимо от диетата, цекума може да бъде напълно изпразнен само в клекнала поза. Причината защо се срещат случаи на апандисит и в страните от третия свят е, че жителите в по-големите градове (не желаещи да изглеждат изостанали) са приели модернизираните западни тоалетни. Ето коментар на www.webhealthcentre.com, индийски здравен портал:
Тоалетните от индийски тип са по-благоприятни за пълно изчистване на червата от западните. С навлизането на тоалетни от западен тип в Индия се е увеличил броят наслучаи от апандисит.
Замърсяване на тънките черва
Д-р Уилиам Уелс, от Сан Диего, открива, че използваето на седяща поза за евакуация предиз виква замърсяване на храносмилателната система при повече от 70% от популацията.
Илеоцекалния клапан между тънките черва и дебелото черво е създаден да предотвратява обратно проникване на отпадъци. Ако той пропуска, токсична фекална бактерия (Ecoli) може да проникне в тънките черва и да се абсорбира в кръвния поток. Това натоварва черния дроб, който трябва да премахне тези токсини.
Инвазията на фекална бактерия може също да предизвика възпаление на тънките черва. Това състояние се нарича „илеитис“ и представлява форма на Inflammatory Bowel Disease.
Съвременната медицина счита увреждането на илеоцекалния клапан за наследствено обуслове но, тъй като това обратно изпускане се открива твърде често при операции на червата и изследвания на червата с помощта на бариева клизма. Но как е възможно мъдрата природа да допусне такава непонятна грешка?
Д-р Уелс прави две открития, които дават отговор на този въпрос. Първо открива, че обратно проникване на отпадъци в тънките черва става само при прилагане на натиск за изпразване на дебелото черво в седнало положение. Второто, че при естествена клекнала поза ИЦ клапан функционира правилно. Подкрепян от бедрата, той плътно прилепва и затваря прохода между тънките и дебелото черва, не допускайки отпадъчен материал да се върне обратно.
Дивертикулоза
Дивертикулоза е болест, при която стените на дебелото черво изтъняват, отслабват и се покриват със балонообразни издутини. В развитите страни, като Америка, близо 50% от хората между 60 и 80 и почти всеки над 80 години има диветикулоза. Когато издутините се инфектират или възпалят имаме налице състояние наречено диветикулит. То може да доведе до усложнения като инфекции, пробив, разкъсване, блокаж или кървене на червата.
Тези статистики изглежда внушават усещане, че дивертикулозата е неизбежен спътник на третата възраст. Но Д-р Берко Сикиров, израелски лекар провел успешно клинично изследване за използване на клекнала поза за лекуване на хемороиди, не е съгласен:
„Хронична дивертикулоза се развива като резултат от прекомерно напъване при изхождане поради навикът червата да се изпразват в седяща поза – типична за западния човек. Силата на натиск в този случай е 3 пъти повече, отколкото в клекнало положение.“
Червата на човека от развитите страни цял живот са изложени на прекомерно налягане, което причинява изпъкване на мукозата през стената на червото в точките с най-малко съпротивление. Тази хипотеза се потвърждава от скорошни изследвания доказващи географската обусловеност на това заболяване.
Седящата поза предизвиква дивертикулоза по множество начини. Болестта обикновено възниква в сигмовидно черво, където неизхвърлени отпадъци се акумулират и са подложени на постоянно налягане. В седящо положение пуборекталния мускул свива ректума и предизвиква натрупване на отпадъци в сигмовидно черво. Седенето също лишава сигмуида от естествената поддръжка осигурена от лявото бедро.
Хемороиди
Изследвания сочат, че в индустриализираните държави, половината от популацията над 40 годишна възраст страда от хемороиди. Липсата им всред „изостаналите“ държави обикновено се обяснява с „диета богата на баласт“. Баластната теория така и не бива доказана, но през 1987 г. д-р. Берко Сикиров, израелски лекар, извършва клинично изследване за да докаже напълно различна теория, обясняваща високата хемороидна заболеваемост в западните държави. Изследването по-късно бива побликувано в Израелски медицински журнал и Townsend Letter for Doctors and Patients.
В изследването са участвали двадесет пациенти, мъже и жени, с хемороиди в различни стадии. Всичките от тях са преминали през стандартно лечение с никакъв или минимален успех. Двама от пациентите са били с лигатура (превързване на кръвоносен съд) за да бъде търпимо състоянието им.
Пациентите минават през проктоскопия в началото на изследването. Те били инструктирани да променят тоалетните си навици: да чакат докато позива за дефекация е силен (за да се избегне напъване) и да използват естествена клекнала поза за изхождане. Проктоскопията била повторене след една година. От 20-те пациенти, 18 съобщили за значително намаляване или изчезване на симптомите в период 4-5 дена до няколко месеца. Липсата на подобрение при останалите двама с лигатура се
отдава на хирургическата обработка, довело до изменения. Контролните прегледи, 12 и 30 месеца по-късно, на 18-те пациенти (90% от участвалите в изследването) не откриват симптоми.
Заключението на д-р. Сикиров е, че хемороидите се причиняват от непрекъснатото дразнене и увреждане поради прекомерното напрягане в седяща поза. Допълнителния натиск е необходим за да се преодолее примката на ректума, създадена да затваря отхода. Когато тази непрекъсната атака срещу тялото се премахне чрез завръщане към естествена клекнала поза, процеса на възстановяване започва сам.
Обобщение
През април, 2002 г. ирански радиологист д-р. Саед Рад публикува изследване сравняващо ефективността на седенето и клеченето при дефекация. Едно от заключенията му е свързано с тип херния, позната като ректоцела („rectocele“), която представлява изпъкналост на предната стена на ректума във вагината. Тридесет човека взимат участие в експеримента – 21 мъже и 9 жени, на възраст от 11 до 75 години. Всеки пациент получава бариева клизма, така че вътрешната механика на дефекацията да
може да се фотографира на рентгенова снимка. Направени са снимки в клекнала и седяща поза. Използвайки тези снимки, д-р. Рад измерва ъгъла, където края на ректума се съединява с аналния канал. В тази точка на свързване се намира мускул, наречен „пуборектална примка“ който предотвратява изпускане. Д-р Рад открива, че когато доброволците използват седящи тоалетни, средният ъгъл в тази точка на сгъване е 92 градуса, което изисква от тях напъ ване. Когато използват клекало, измереният среден ъгъл бил 132 градуса. При някои ъгълът изчезвал напълно, правейки прохода идеално прав.
При използването на клекала всички доброволци съобщават за пълна евакуация: „Разхлабването на пуборекталната примка е лесно а изправянето на ректума и аналния канал подпомага евакуацията. Аналният канал се разтваря широко и не се забелязва прегъване в края на ректума.“
В седяща поза, “ се забелязваше видимо прегъване в края на ректума, предразполагащо го към ректоцелна формация (rectocele formation), а разхлабването на пуборекталис беше непълно.“
Всички участници в експеримента съобщават за усещане за непълна евакуация в седяща стойка. Д-р. Рад заключава, че клекналата поза е „по-удобен и ефективен начин за евакуация на червата“. Пълна информация за изследването можете на адрес www.ams.ac.ir/AIM/0252/0252115.htm
Всеки лекар и физиолог ще се съгласи, че клечането е най-естествената и здравословна поза за изхождане. Това е и заключението на професор Александър Кира от Корнелския университетски център за изследване на бита и околната среда, които провежда седем годишно изследване върху дизайна на съвременната тоалетна. Книгата му от 1976та година „Тоалетната“, съдържа множество цитати от западни учени, които не одобряват седящата поза за изхождане.
Д-р. Уилиам Уелс в статията си „Скритото престъпление на Порцелановия Трон“ казва:
Дизайна на съвременната тоалетна е създаден при абсолютно незачитане на анатомията на човешкото тяло. Върху конвенционалната западна тоалетна се упражнява натиск във корема чрез изтласкване на диафрагмата надолу по такъв начин, че всичките органи се увисват надолу а илеоцекалната клапа е недобре затворена.
Модерната тоалетна парализира коремните мускули. Тези мускули рядко се използват от обездвижения човек, но когато той е седнал на обичайната водна тоалетна, той и да иска не може да ги използва пълноценно.
Бъдете здрави и помнете: истинските неща са винаги прости.
Откъс от: „ЗА ВРЕДАТА ОТ ТОАЛЕТНАТА-СТОЛ“. Източник: www.squat.beinsa.info
Японските тоалетни
Връзката на японците се е отразила и в техните тоалетни. Забележително е, че фекалите не отиват веднага в канала, а след пускане на водата. Това е важно, за да може човек да преглежда какво излиза от него – така може да се самонаблюдава по-добре, да прави определени изводи, от там да се грижи по-добре за здравето си и да подобри живота си.
Други варианти
В случай, че човек е лек и тоалетната му е здрава – винаги съществува варианта да стъпва върху нея. Това все пак крие известни опасности от счупване на тоалетната чиния. В галерията по-долу са онагледени някои варианти, когато вече има тоалетна чиния, а следващия ремонт е далеч. Такива приспособления могат да бъдат направени или купени. Едно чудесно изглеждащо решение е представено тук www.lillipad.co.nz
За предпочитане е човек да поклечи в тоалетната и да излезе с добре освободен черва, отколкото да седи, да си навлича болести и да не се изхожда пълно.
Колкото повече сме се отдалечили от природната интелигентност – толкова пътят към здравето е по-дълъг. Колкото пътят е по-дълъг – толкова е по-добре да започнем да го вървим още сега.
На добър път, приятели! Здраве, разумност и доброта!
Po-golemi gluposti ne bial chel skoro. Jalko che avtora na tazi „statiq“ ne si e ostavil e-mail za da mu kaja kolko povyrhnostna i neviarna e tazi „statiq“.
Основното послание на статията е, че в клекнало положение – дефекацията е по-здравословна. Това, е потвърдено от научините среди:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D1%84%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F
„Позата и времетраенето на дефекацията зависят от културните особености. В някои части на света като Източна Азия, в селските райони наБългария, Близкия Изток е общоприето да се кляка (обикновено става в т.нар. клозет, който представлява външна постройка с дупка в пода), докато в повечето от западните държави се използва тоалетна чиния. Също така при различните нации анусът може да бъде изчистен с вода(чрез поливане или на биде), тоалетна хартия, листа, царевична шума (в Япония) и т.н.
Клекналата стойка прави дефекацията по-лесна и пълна, защото клечането освобождава ректалния канал и изисква по-малко напрягане на мускулите за изпразване на ректума. Освен това клечането е по-хигиенично, тъй като се избягва инфекция от евентуално заразена тоалетна чиния, а и в клекнало положение бутовете на задните части се разтварят напълно и изхождането става по-чисто, тъй като в по-малка степен се замърсяват анусът и задните части.
Две независими научни изследвания, едното [1], извършено от Медицинския университет в Тебриз, Иран и другото[2] извършено в Sakura Medical Center, Toho University, Япония, сочат, че дефекацията в седнало положение е непълна и може да е предпоставка за развитието на чревни заболявания.
Според някои съвременни изследвания при хората, за които е характерна клекнала стойка при дефекация, рискът от хемороиди, апендицит, рак на червото и други заболявания е по-малък.[3][4][5]“
Има позоваване на източници. На английски и други езици има още повече информация.
Поздрави 🙂
В сайта, от който е споделена статията е налична библиография под нея:
Използвани източници:
Част от материалите са превод от http://www.naturesplatform.com с писмено разрешение от автора.
http://healthlink.mcw.edu/article/930605239.html
Welles, William, „The Hidden Crime of the Porcelain Throne“ (unpublished article). Dr. Welles is a practicing Chiropractor, Nutritionist, and Kinesiologist from California.
Jacobs E J, White E., Constipation, laxative use, and colon cancer among middle-aged adults. Epidemiology, 1998 Jul, 9 (4): 385-91.
Tagart REB. The Anal Canal and Rectum: Their Varying Relationship and Its Effect on Anal Continence, Diseases of the Colon and Rectum 1966: 9, 449-452.
Hornibrook, F.A., The Culture of the Abdomen, (Garden City, N.Y.: Doubleday, Doran & Co., Inc., 1933), pp. 75-78
Aaron, H., Our Common Ailment, (New York: Dodge Publishing Co., 1938), p. 39.
Sikirov BA. Management of Hemorrhoids: A New Approach, Israel Journal of Medical Sciences, 1987: 23, 284-286.
Dimmer, Christine; Martin, Brian; et al. „Squatting for the Prevention of Hemorrhoids? „, Department of Science and Technology Studies, University of Wollongong, NSW 2522, Australia, published in the Townsend Letter for Doctors & Patients, Issue No. 159, October 1996, pp. 66-70 (available online athttp://www.uow.edu.au/arts/sts/bmartin/pubs/96tldp.html)
Sikirov BA, Etiology and pathogenesis of diverticulosis coli: a new approach, Medical Hypotheses, 1988 May;26(1):17-20.
Sikirov BA, Cardio-vascular events at defecation: are they unavoidable?, Medical Hypotheses, 1990 Jul;32(3):231-3.
Bockus, H.L., Gastro-Enterology, (Philadelphia: W.B. Saunders Co., 1944), Vol. 2, p. 469
Kira A. The Bathroom. Harmondsworth: Penguin, 1976, revised edition, pp.115,116.
Tobin, Andrew.. Prostate Disorder – Causes and Cure, National Direct Publishing, Bowden, Australia, 1996, (Chapter 12, by Wallace Bowles, entitled „Refining an Everyday Activity“),p.132
Ibid., p. 144.
Ibid., p. 138.
Henry, Dr. M.M. and Swash, Dr.M., Coloproctology and the Pelvic Floor, Butterworths London, 1985, p. 145,147,301.
Bowles, Wallace, The Importance of Squatting for Defecation, unpublished article, January, 1992.
http://www.president.harvard.edu/history/
Walker AR, Segal I., Epidemiology of noninfective intestinal diseases in various ethnic groups in South Africa. Israel Journal of Medical Science, 1979 Apr;15(4):309-13. (online at PubMed.)
http://www.users.bigpond.com/billmastermind/moments53.htm
Montgomery Scott M , Pounder Roy E , Wakefield Andrew J, Infant mortality and the incidence of inflammatory bowel disease,The Lancet Volume 349, Number 9050 DATUM: 1997-02-15.
Pfenninger, John L and Zainea, George G., Common Anorectal Conditions: Part I. Symptoms and Complaints, American Family Physician, 2001;63:2391-8
King, John E.(Editor in Chief), Mayo Clinic on Digestive Health, Mayo Clinic, Rochester, MN, 2000, p.128
Rad, Saeed, „Impact of Ethnic Habits on Defecographic Measurements“, Archives of Iranian Medicine, Vol 5, No. 2, April 2002, p.115-117.
Russell JGB. Moulding of the pelvic outlet. J Obstet Gynaec Brit Cwlth 1969;76:817-20 (cited at
Historical Perspectives in Surgery, Medscape Surgery 4(1), 2002, „Famous Patients, Famous Operations, 2002 – Part 2: The Case of a Royal Pain in the Abdomen“
http://www.pajournalcme.com/pajournal/cme/pa208a.htm
Roberts RO, Lieber MM, Bostwick DG, Jacobsen SJ: A review of clinical and pathological prostatitis syndromes. Urology 49: 809-821, 1997
http://www.mja.com.au/public/issues/175_01_020701/hugh/hugh.html
Burkitt DP. Appendicitis. London: Norgine Ltd, 1980.
„стените на аналния канал (а той няма рецептори за болка и затова не можем да усетим как се уврежда“
Който я е писал тази статия е безумно зле с човешката биология. Нямали рецептори за болка? Вие хора май не сте отваряли книга по анатомия обаче това не ви пречи да говорите невероятни глупости. Срамота!
Всъщност се оказва, че е точно така.
„Сензорното предаване в ректоаналната област има някои особености. Сензорните рецептори в ректума се различават от тази на тънките и дебелите черва, където разтягането обикновено причинява болка, а в ректума те са по-чувствителни към промяна в налягането и бързо разтягане на стената [Lynn et al., 2003], тъй като аферентните в миентералния ганглии, образуващи вътреганглиините ламинарни окончания са по-чуствителни от тези в колона.“
Повече може да се прочете на 45 стр. от доклада на
Гл. ас. д-р Галя Цветанова Ставрева-Маринова
„ФАРМАКОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ НА МОДУЛАРНИ И НИЗХОДЯЩИ
МОТОРНИ ОТГОВОРИ В РЕКТОАНАЛНА ОБЛАСТ“
http://www.medpharm-sofia.eu/files/DIR%209A/Section%203/Dissertation_GS.PDF
При други източници се посочва същото.
Поздрави и благодаря 🙂
От това което си написал по-горе не виждам да пише, че такива рецептори липсват 🙂
Срещнах други източници, които твърдят, че там рецептори за болка няма. Тук вече нещата ще опрат и до дефиниции на рецептор за болка.
Така е. Значи според дефиницията която ползваме тази статия може да не е изцяло вярна.
Това е възможно да бъде така. Може би, смисълът на статията и основната посока остават непроменени от дефинициите.
Всъщност, оригиналът на статията е на http://squat.beinsa.info
Има три различни медицински изследвания, които показват едно и също нещо: клекналата поза е правилна и здравословна за човека:
Ето ги http://squat.beinsa.info/hemmoroids.htm, http://squat.beinsa.info/defecography.htm, http://squat.beinsa.info/Japanese-study.pdf Последното е извършено от японски екип, а там знаете продължават да си ползват клекала. Кой е по глупав – ние или най-модерната и дълголетна нация в света, че те и днес използват клекала? А знаете ли, че в Япония има публични бани, както преди 1000 години, и те са много на почит. Само който е бил в така наречените „турски бани“, които имаше по селата и градовете, знае, колко пречистгващо изживяване е това – нищо общо с душа у дома. Да, японците са умна нация – запазват здравословните и доказани през вековете традиции. А ние набързо ги погребахме в името на „евроинтеграция“ и „европейските“ ценности – баните обрънахме на пицарии, а старите клозети сменихме с европейски порцеланови тронове. Така де – вече си имаме модерни тоалетни и…. модерни болести – кеф ти болест на Крон, кеф ти болест на дразнимото черво…
Не е нужно да си професор по анатомия – вземете един учебник по анатомия и намерете пуборекталната примка (puborectalis). Kогато сме прави или седнали, тя пристяга ректума ни ето така: http://dermatologic.com.ar/c3ff8.png – знае го всеки анатом. Това е вид природна защита срещу самоволно изпразване на ректума. Тази примка се разхлабва САМО когато клекнем – то не е тайна, това е анатомичен факт. Също така като клекнем ректума се изправя – вече не е сгънат и всичко може да излезе навън безпрепятствено. Освен това, когато сме клекнали, едното бедро притиска илеоцекалната клапа между дебелото и тънките черва и я затваря плътно, а другото бедро изтласква съдържанието на сигмовидното черво навън. Това е – така ни е създала природата – да го вършим клекнали. И така, както няма да видите котка да се изхожда докато върви, няма да видите кон да си свърши работата клекнал – всяко животно има строго определена поза за изпразване на дебелото черво. За човека природата е определила клекналата поза. А който иска да върви срещу нея, ще му напомня, че животните в гората нямат хемороиди, болест на Крон, апандицит или дивертикулит.