Здравейте!
Преди няколко дена започнах да препрочитам нашата сурова библиотека в търсене на отговора защо избрах да бъда суровоядец. Страшно много хора почти всеки ден ни питат какво сме направили със себе си, как така сме променили, подмладили, разхубавили. Някои ни питат дали не правим месната диета на “Дюкан”, други опитват да отгатнат нашата “Ниско въглехидратна диета”, трети споменават друга диета, а истината е, че именно суровата храна ни прави такива, каквито сме днес и надявам се още по-здрави и красиви, разумни и добри утре. Реплики от сорта: “Ааа, аз съм чревоугодник и не мога да се откажа просто така от тази вкусна храна!” или “То всичко е хубаво, ама това не е за мен да ям само треволяци и плодове!” или “Един живот се живее, не искам да се лишавам!” или “Как изкарвате зимата без готвено?!” са дежурните възклицания на всички, които търсят оправдание пред самите себе си да не се впуснат в едно ново и прекрасно изживяване – суровоядството.
С идването на пролетта и правейки година на вегано-суровоядство, размишлявам над въпроса защо станах суровоядец, какво съм искал да променя, какво съм очаквал и т.н. Със сигурност не съм суровоядец, защото този начин на живот ми гарантира оптимално здраве както на останалите 70-80 милиона човека по света, които се хранят изцяло със сурова храна. Не е и защото е последната мода в диетологията. Не е заради спестяването на пари и време, нито пък заради огромните количества енергия, които тази уникална храна ми предоставя. Не е и защото помагам по този начин на Планетата чрез ограничаването на изхвърлените опаковки, които се трупат като боклуци (изхвърлям остатъци от плодове, зеленчуци, семена и други, които се превръщат в тор, а тя от своя страна храни растенията, с които аз отново в последствие да се храня). Не, със сигурност не е нито една от по-горе изброените причини, макар че всяка една от тях да е повлияла в известна степен за моето решение. Но ако всичко това не е, то тогава какво ме е накарало да се откажа от огромните количества буквално поглъщана майонеза и кетчуп, сланинка с пресен чесън (дори и през горещите летни дни!), всичките разновидности на месото (макар да не съм му кой знае какъв фен) и най-трудното – яйцата и млечните продукти? Едва днес, закусвайки с една нарязана маруля с малко зехтин, ябълков оцет и щипка хималайска сол се убедих, че съм намерил отговора. Единствено и само ВКУСЪТ И УДОВОЛСТВИЕТО са виновници за моята промяна.
Суровата храна има изключително нежни и чисти вкусове, безброй консистенции и оказва УНИКАЛЕН ЕФЕКТ върху тялото, разума, душата и обкръжението- Природата и Хората. Тук не говорим за стотина вариации на една салата, а говорим за една ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ВКУСНА кухня, която съчетава древни и загадъчни храни с нашия модерен, практичен и динамичен начин на живот. Ето това е нещото, на което не можа да устои един чревоугодник като мен!
Приятно е, когато хората забелязват външните промени, но е още по-приятно да усещаш как ти самият се променяш отвътре и как това ти доставя едно неописуемо удоволствие всеки ден още от момента на събуждане. Ето тези генерални промени хората не могат да видят, но съм убеден, че се замислят за тази перманентно блестяща усмивка, която разкрасява лицето ми. Винаги съм смятал, че годините образование са отишли на вятъра, тъй като приготвянето на рецепти в суровата кухня е в пъти по-различно от готвенето на стандартна храна, за която смея да твърдя, че поназнайвам доста. Дори специализацията ми във Англия беше отписана като натрупан и полезен опит до момента, в който не се замислих дали това мое мнение е правилно! Приех предизвикателството да докажа на самия себе си, а в последствие и на останалите покрай мен, че в НИКАКЪВ СЛУЧАЙ един кулинар не се налага да се учи от нулата как да създава уникални сурови ястия. Всичко е въпрос на кратък период на опознаване на технологията на приготвяне, след което всичко си идва на мястото.
Ето в момента дори пишейки тази статия една част от разума ми планира следваща и следваща рецепта. За съжаление не успявам да ги записвам на хартия, камо ли да ги опитваме и в последствие предлагаме на вас Потребителите ( не е грешка голямото П 🙂 ). Толкова много аромати, толкова много вкусове и божествено пъстри багри… Необходими са ни 2 минутки въображение и следващата уникална за нас самите рецепта е вече налице. Не за 5, ами за 1 минута и можете да си приготвите храна за вашето добро настроение и перфектно здраве.
Има доста скептицизъм сред хората относно ефекта от суровата храна и нейните лечебни свойства. Не виним никого, защото самите ние и по-точно АЗ преди година не разбирах тези, предпочели този начин на живот. Всеки е свободен да има свое мнение, което да изразява и защитава когато и където си поиска. Именно това беше главната причина да реализираме този проект наречен “Магията на суровата храна” – да изразим нашето лично мнение и да споделим със света опита и прекрасните усещания, които очакват всеки дръзнал да опита макар и за кратко. Идеята ни никога не е била да поставяме вашите вкусове и идеи в рамка. Не сме ние тези, които ще Ви казват с какво да се храните, по колко, кога, как, защо и т.н. Но бихме се радвали, ако нашият опит Ви помогне в откриването на вашия собствен суров път към кулинарията, с който и Вие да постигнете мечтаните цели.
Какъв процент суровоядство да изберете, дали има смисъл да опитвате изобщо, след като Ви се струва немислимо и опасно? Това са въпроси, на които никой освен вас не може да даде отговор. Доста често срещано явление е хората да споделят как са “прегрешили” с нещо готвено, защото много им се хапвало и не можели да се сдържат. След това се развива отново онова чувство за вина, което ни подтиска и ни кара да се чувстваме несигурни, плахи и да усещаме поредния провал. Призовавам всички без значение на каква фаза и етап сте по невероятния път към перфектното здраве и хармония да не мислите за нещата по този начин! Дайте си времето, от което се нуждаете, за да може организмът Ви да се пренастрои! Дайте си времето, от което имате нужда, за да замените старите си навици с нови! Забравете за вината и “прегрешението” НЕЗАБАВНО! Оставете се в крайна сметка организмът да Ви води. Никой не е идеален и никой няма нужда да бъде критикуван, още повече да получава огромни дози САМОКРИТИКА!
За никого не е тайна, че и ние на моменти не сме 100% суровоядци. Нашето предишно меню включваше тестени изделия, които все още не сме се научили да заменяме изцяло със сурови алтернативи. Вярно е, че имаме стотици рецепти. Преходът е бавен, но в крайна сметка времето е с нас. Има доста неща, които трябва да отвикнем да правим или да изграждаме като нови навици. Какви дози кълнове ще са ни достатъчни до следващото зареждане, колко крекери да изсушим, за да не усещаме липсата на хляба по време на разходките, какви продукти и къде да набавим, за да можем свободно да си приготвяме всяка срещната и привлякла интереса ни рецепта, как да съставим своето меню по начин, чрез който тялото ни да получава максималните дози витамини, протеини, минерали и мазнини и и и … Това са само една малка част от въпросите, на които ние самите все още търсим отговорите, но сме убедени, че с всеки изминал ден сме с една стъпка по-напред към откриването им и то в голяма степен благодарение на Вас!
Преди време една от нашите най-големи слабости беше сушито. Едни нищо и никакви мънички ролца от ориз с водорасли (Нори/Nori) и пълнежи ни караха да “кривнем от правия път”, макар това да не се случваше много често. След тонове изгледани филмчета, изчетени ръководства и книги вече имаме прекрасната алтернатива, която е в пъти по-вкусна, привлекателна, пъстра и най-вече е храна, от която тялото ни има нужда. Всеки, който е идвал у нас на гости и е имал удоволствието да сподели суши трапезата ни, споделя невероятните си впечатления и изумението от вида на това лакомство. По същия начин се учим да преборим и останалите слабости, на които търсим по-вкусните и сурови алтернативи.
Много хора твърдят, че не са срещали суровоядци на повече от една година, че повечето се разболяват от различни дефицити или пък, че човек избира суровоядството, за да се излекува от дадена болест. Е, за момента успяхме да опровергаем първото твърдение, а с времето се надявам и второто. Относно третото: не, не беше това причината. Да преминем към суровоядство беше естествен ход в нашето развитие. Не виждам сила и/или причина, която да ни спре да се храним по този начин. Той не само ни зарежда с енергия, а ни и сплотява, учи ни да се уважаваме и обичаме повече от преди и не на последно място ни дава сили да помагаме на останалите, които имат подобни намерения.
Самия факт, че четете тази статия, Ви прави съучастник в суровоядството. Не се притеснявайте да опитате, а дали ще решите да продължите да откривате новите и чисти вкусове времето ще покаже. Спомнете си как приятно освежени се чувствате, когато по време на летните жеги похапвате сладко сладко една сурова зеленчукова салата! Нима бихте позволили на някого да изпече това лакомство? Ето вече имате още една причина да опитате. Искате ли още? Е, останалите ще трябва Вие самите да откриете.
Ние открихме своите и продължаваме смело напред! А вие?
19 април 2010 г.
Благодарим на Вера и Милен от “Магията на суровата храна” за споделянето на статията.