Ей приятелчета :)))…. след дългата ми виртуална липса реших да започна с една бележка, в която да споделя личните ми наблюдения върху живота в обществото на “Бялото Братство”. За първа година реших да отида на събора на “Бялото Братство” в Рила, което се провежда всяка година от 1-ви до 22-ри Август. Това, което ме вдъхнови да отида бе Паневритмията, която от известно време желаех да науча а също така и усещах, че ще срещна сродни същества там. Предишните години, когато съм ходил на Рила през този период аз просто обикалях тихо и кротко из върховете и само наблюдавах от високо красиво облечените в бяло човечета, които образуваха прекрасните геометрични форми в танца Паневритмия. Всъщност и преди това съм имал желание да се запозная с обществото на “братята” тъй като ги усещах сродни и смирени, но един приятел който е от тях ми беше казал веднъж, че ако не си регистриран към братството нямаш право да си на палатка в района и разни други закони, които ми се сториха неразумни и ме отблъснаха… толкова обичам свободата, че някой само като ми намекне, че нейде има граници и направо отлитам като диво врабче в обратната посока :). Нещата които ми беше наговорил този приятел успяха да ме заблудят и аз си мислех, че това е някакво религиозно движение с разни ограничения и недоразумения :). Оказа се, че този мой приятел просто си е такъв… той както и някой други хора от бялото общество по скоро приемат учението като религия и ако не си безусловен и напълно смирен то тогава такива хора лесно могат да те заблудят и отклонят от това добронамерено учение :). Истина е, че има една част от хората, които някак си му придават една студена строгост на великото учение и ако съдим(наблюдаваме) по тях то изглежда като религия, но всъщност намерението на Учителя, който е основал това учение е изпълнено с далеч по голяма свобода, благост и добронамереност. Нормално е явно при толкова много хора в това учение все някой да го прилага като религия :). А пък и това са тези хора, които аз наричам “изпитващите” тях ги има за да каляват волята на другите.. за да те изпитват на смирение,търпение,всеопрощение и безусловност. Имаше около 2000 човека на празничните дни.. а 500+ човека бяха на палатки за повече от 3 седмици… което един ден ме накара да се замисля колко грандиозно е всъщност това…колко много са тези , които са се отдали сериозно на това духовно учение. В тази държава където уж почти всички са религиозни не съм виждал никъде друга духовна общност от толкова хора отдадени духовно за такъв период от време. Тези хора всяка година зарязваха всякаква друга работа и за няколко седмици ходеха в Рила на палатки за да се чистят,молят, играят… за да водят един скромен и духовен живот. В същност това не е никак учудващо за мен тъй като лично аз усещам учението оставено от Учителя Беинса Дуно като едно много по духовно, разумно и свободно учение от която и да е религия с която съм запознат. Той е дал толкова обширна разумност във всички сфери на живота… с толкова любов е оставил всичко,че енергията и чистотата на учението е тъй силна,че добронамерения човек веднъж запознае ли се с него то бързо го приема в сърцето си като нещо сродно. И така аз смирено и скромно имах възможността и удоволствието да бъда добър наблюдател сред обществото. Много бяха нещата, които ме впечатляваха… цареше доста свобода навсякъде, въобще нямаше неразумни сурови закони или дейности сред обществото за които се носеха слухове. Има толкова много светли хора, че тези “изпитващите” просто бледнееха пред светлите същества, които искряха с лъчезарните си усмивки.
Около 2 седмици преди да започне събора има група от доброволци, които отиват и приготвят лагера.. изградени бяха тоалетни за да се запази чистотата в района…. изградена е и голяма кухня , в която даряват всеки с топла вода, закуска, обяд.. понякога от обяда остава и за вечеря.. и може да се каже,че всичко е безплатно..( има само 10лв регистрационна такса)… на разположение е и невероятен и здравословен хляб ,който човек може да си вземе… аз който по принцип не ям хляб от дълго време .. освен ако не си го упека сам… мога с ръка на сърцето да заявя, че хляба, който бе даром на разположение за всички в братството е толкова вкусен и блажен, че всякакви думи ще бледнеят пред огромната ми благодарност и блаженство, което изпитвам към този човек, който има пекарна в близкото градче и даряваше всичкия този хляб през цялото време… който и да е този човек то да знае, че благословено е делото му и високо оценен е той и на Земята и на Небесата :). Белият хляб който продават в магазините е несравним с този хляб… това е като да сравняваш сухар с топла питка. Дочух, че човекът е също един от братята и хлябът се прави по рецепта на Учителя… Представям си какви молитви и песни чува този хляб докато се пече за да е толкова блажен и вкусен :)…
В кухнята всеки ден се редуваха различни групи разпределени по градове и се готвеха най-различни постни вкусотийки, които успяваха да нахранят цялото общество… Имах удоволствието да участвам в денят, в който дежуреше благоевградската група и усетих какво блаженство е да готвиш за всички… Сутрин дарявахме всички с топла вода, след това приготвихме няколко казана за обяд и всички в кухнята пееха най-чисти песни и най-светли молитви с които всичката храна се зареждаше с толкова много любов. За мен бе такава радост да дарявам с топла вода всички и да отправям най-топли пожелания на всеки… понякога малко се увличах в пожеланията или поне това ми намекна един от братята… прекалено любезен съм бил сякаш :)) понеже на всеки пожелавах различно.. според усещането ми към човека… но нещо от рода на” нека тази свята и жива вода пълна с любов да изпълни всяка клетка от тялото ти със светлина и любов.. да те стопли и денят ти ще бъде толкова благ…” които думи за хората към, които ги отправях бяха един благ подарък… порция любов, която палеше сърцата им…,но за някой от “изпитващите” това бе проява на нахалство :))), ала аз такова нещо като “прекалена любезност” не познавам :)… И понеже се казват различни молитви на водата и храната и аз реших,че вместо да чета молитва мога сам да я сътворя.. и разбира се с цяло сърце и душа излях най-благите и истинни думи, които извираха и ето, че един от ” изпитващите” възрази и каза, че “трябва да се казват само молитви дадени от Учителя… а не лични молитви” … 🙂 моята молитва бе отправена към цялото, за общото благо.. не знам кое и бе личното… а пък и аз по силна молитва от тази която иде от сърцето не познавам, но това е един добър пример какво исках да каже когато споменах ,че някой хора (“изпитващите”) прилагат учението като религия :).. сурови са правилата :)… но те са просто изпит за да те провери Вселената до колко си смирен и дали в теб ще се събуди недоволство :)…така,че блажени са те. Ежедневно се правеха всякакви събирания… удивителни концерти, интересни лекции, уроци по рисуване за децата и какво ли още не… Всяка сутрин се посрещаше изгрева на молитвен връх, където се пееха песни и молитви…. на залез пак се събирахме… цигулките галеха сърцата ни от ранни утрини до късни вечери…и всички задружно пееха веселите и изпълнени с любов и истина песни. Толкова постоянни и дисциплинирани са хората в молитвите изразяващи добродетелност и смирение по цялата Земя, че осъзнах колко важна е ролята на обществото от Бялото Братство в планетарен план…. това са българските монаси.. подобно на тези в Хималаите…. качвайки се на едни божествени места високо в планината те се молят за благото на всички хора по Земята… и енергията, която се излъчва и вибрациите които се повишават са факт/реалност за всеки усещащ и вярващ. Всяка сутрин в 10 часа се събираме и играехме Паневритмия… а за това велико изкуство Паневритмията, ще посветя отделна бележка :)…Едно от многото благи прояви бе почистването на езерата, което се прави от братството всяка година…на различни градове им се падат различни езера и така се почистват всички езера и целият район около тях..
Толкова много са и талантливите хора, които ходят там… аромата на духовността се лееше непрекъснато във въздуха… Благи и топли спомени останаха в мен от това прекрасно преживяване сред братството…
С изредените до тук слова исках да дам една по ясна представа за това какъв блажен живот се води високо в Рила сред последователите на Учителя Петъ Дънов ( Беинса Дуно ) за да разберат незнаещите, че това са едни хора, които имат едно чисто и разумно отношение към живата природа и се молят за смирението по цялата Земя. Споделят заедно едни прекрасни мигове високо в планината всяка година и всеки е добре дошъл при тях понеже широко отворените им сърца приветстват всеки добронамерен човек… независимо каква религия или националност си…Много ми хареса и отношението им към чужденците.. за тях се полагаха най-мили грижи за да останат с добри впечатления за България и Българите.
За себе си много не казах 🙂 понеже сега се уча да не наблягам много на споделянето за личния ми живот…:) да може егото малко да си почине :))))),но пък знам,че има приятелчета тук, които нямат търпение да разкажа нещо лично :)… затова мисля да не ги разочаровам :))). Та аз останах много доволен от всичко което ми се случи :)… безброй чудеса… научих се свободно да играя паневритмията от която придобих прекрасни осъзнавания и чистота… запознах се с много светли същества.. някой от които усетих толкова толкова сродни…,че за да срещнеш един такъв човек си заслужава цяла планета да обиколиш. Аз обичам да се моля и голяма част от времето проявих в молитви… затова и лагерувах малко по в страни от палатките…,всъщност нямах и палатка.. бях само по чувал и найлон с който се покривах през дъждовните дни… първите няколко дни нощувах под небето до молитвения връх… след това обаче открих една пещера на молитвения връх, която бе удивителна просто.. влизаше се от горе на долу…. вътре имаше място точно за един човек… и дупчицата на входа е толкова малка,че дори аз с моите няма и 60 кг трябваше да изкарвам целия си въздух от себе си за да влизам и излизам… и то правех някакви чупки и тактики..йога движения иначе направо се заклещвах :)… съмнявам се някой друг да бе влизал вътре преди мен… Понякога се получаваха леко смешни моменти… Сутрин някой като пристигаше преди да съм излязъл и чакаше спокойно изгрева и изведнъж се подава от камъните някаква ръка .. някакви странни движения на тяло което се опитва да излезе от миша дупка в скалите … пък и имах вид на мъчещ се човек понеже по време на упражнението изкарвах целия си въздух и хората явно си мислеха ,че съм се заклещил или се мъча.. и немога да дишам :)) и ми предлагаха помощ… аз пък без въздух в себе си трудно можех да им отговоря ,че всичко е наред.. просто това е нормална процедура за излизане от тази малка дупка :)))))… тя никак ама никак не приличаше на вход към пещеричка и затова и една сутрин както си се молех още легнал в чувалчето и един чужденец реши да си излее термоса с вода не къде и да е ами в малката дупчица под него… и аз както си гледах на горе и изведнъж се подава някакъв термос в небесата и започва да ме залива с вода и лимони :))) докато се усета какво става и докато обеля дума да спре..(той пък не говори български) и хубаво ме оля :)…забавления много…:) Сродните човечета, които срещах често даваха отговори, които имах нужда да чуя…Ще направя едно самопризнание на Егото в мен :)… тъй като все повече ставаха хората, които ме мислеха за доста различен или странен…понеже някак разбираха,че живея уединено в гората.. или че спя на дърво.. или пък понеже ходех бос понякога или спях без палатка или се обличах много малко в сравнение с останалите…или понякога се хранех само с жито …та Егото в мен не желаеше да го приемат като нещо толкова различно и проявяваше някакъв срам… не скромност а тънки прояви на срам…и се появи един приятел който да ме подсети,че ние трябва да се приемаме такива каквито сме.. защото каквито и да сме ние сме това което сме и няма от какво да се срамуваме тъй като ние вярваме в себе си.. харесваме себе си и проявяваме божественото в себе си… когато хората ни правят комплименти също не е нужно да повтаряме благодаря .. благодаря.. понеже това пак може да е проява на егото на което не му е трудно да превърне благодарността в кух навик.. просто трябва да приемаме себе си такива каквито сме…Колкото и да сме различни.. както и да гледат на нас.. както и да ни ласкаят или колкото и да ни се чудят ние трябва да се приемем такива каквито сме без да проявяваме дори най малък срам/притеснение от това ,че сме различни. Аз уж ги знаех тези неща, но явно не съм ги бил осъзнал напълно щом като бяха успели да провокират егото в мен да изпита някакъв тънък срам.. забравено ли е едно нещо значи просто не е било напълно осъзнато си мисля аз. Та този приятел който ме подсети каза,че нещата които ми казва сякаш не са от него а просто му се спускат за да ми ги предаде и то наистина беше така :)) имах нужда да ми ги напомни някой с думи :). Някой хора с по развити дарби ми споделяха осъзнавания, които получаваха за мен и за това що за дух съм аз, но тези неща мисля да си ги запазя за себе си понеже ги усещам като нещо лично което бива да остане в тайна за сега.. 🙂 а и подобни силни и дълбоки споделяния всъщност не погалиха егото в мен а ми напомниха колко голяма е отговорността ми 🙂 и колко много работа ме чака :))).
В лагера имаше винаги работа за доброволците.. всеки можеше да вземе тубите и да носи вода от извора или да реже дърва за кухнята и други благородни дела… но не бяха толкова много доброволците.. някак ми се искаше да осъзнаят хората колко много ще придобият ако положат усилия за общото благо…За мен беше голяма чест и радост да качвам туби с вода.. но някой хора приемаха тези удоволствия като тежка физическа работа която би ги измъчила сякаш… а ако знаят наистина каква сила се придобива… каква енергия.. какво чистене.. каква благост… воля.. какво лечение е и за духа и за тялото то съм сигурен, че щяха да се редят на опашка за да чакат празна туба която да напълнят с вода…,но изгубило се е това знание при повечето… и все пак разбира се имаше достатъчно доброволци и всичко стигаше…Дочух някой хора да казват как едно време Учителя за да лекува хората ги е пращал да вършат различни задачки и така всеки се е заемал с някаква работа за общото благо… то не му трябва много на човек за да се сети колко много ценности ще придобие от такава блажена работа, но просто явно плавно и бавно става пробуждането в хорцата 🙂 … За това, което изживях за тези 2 седмици сред Бялото Братство може да се каже наистина още много, но за сега ще оставя с многоточие тази бележка :).. Искам да изразя с цялата си душа най-чиста благодарност към всички добри същества, които за общото добро следват пътя на това благо учение и особено на тези светулки, които тихо и скромно излъчваха светлината си сред цялото общество на Рила.. и подвигаха вибрациите на всички :).. аз ви познах 🙂 и се радвам, че ви срещнах… благословени бъдете всички :)….
****************
2ра част ( писана 20-9-2012)
И тъй като в първата бележка не можах да побера всичко, което исках да изразя и някак остана незавършена.. то реших да запълня многоточието :). Вярвам, че тези мой открито споделени слова ще достигнат до погледите на хора, които не са запознати с Учението на Беинса Дуно или ако са запознати то не са ходили до сега на летния лагер който се провежда всяка година от края на Юли до края на Август и затова докосвайки се до тази бележка те ще разберат какво от това което се случва там горе изпускат 🙂 или какво могат да изживеят там в бъдеще.. Обърнете внимание на чувствата си докато четете… дали това което споделям го усещате сродно и ако е така то Рила ви приветства да изживеете тази магия лично… за да се докоснат до тази изпълнена с чудеса лятна екскурзия… която според мен е несравнима заради заобикалящите те красотите в природата и галещия постоянен духовен полъх. Това е незабравимо изживяване за всички които копнеят за една духовна почивка… за едно физическо, психическо и цялостно прочистване… за споделени мигове сред благи хора, много от които ще ви изумят с безбройните си таланти…музикални, артистични, небесно хармонични… мигове сред небесно чистия въздух, искрящо благата и лечебна вода от златните извори, кристалните езера и отразяващите се в тях извисени върхове, езера пълни с вълшебства, върхове пълни със сила.. и енергия която споделят най блажено. Учителят казва, че Рила е истинския Олимп.. планината на Боговете.
Не бива да се притеснявате и ако нямате много средства защото цялата тази екскурзия/изживяване/пътешествие може да ви излезе почти безплатно… за да хармонизирате телата си ще се изкачите без лифта.. с безплатно ходене между вкусни малинки, капинки, боровинки…От Паничище до езерата са към 2 часа пеш, но времето зависи от това колко бързо ядете дивите плодове 🙂 и колко време отделяте за отдих и наслада на заобикалящата ви природа. Както казах единствено се заплаща 10лв такса за регистрацията ви независимо колко време сте там (и ви дават номерче за палатката).. храната която братята споделят е безплатна и ако не сте много капризни тази храна може да ви е напълно достатъчна, но всеки си носи и допълнителна храна… с която да се глези или да споделя. Необходими са ви топли дрешки за хладните нощи, палатка, спален чувал и туй то, но най важното което трябва да си носите е правилното отношение и уважение към природата и всичко видимо и невидимо което там горе ви заобикаля, също смирението, настроението, вдъхновението, волята, вярата и усмивките … ако някой от тези неща ви липсват не се притеснявайте горе ще си ги намерите :). Ако сте с малки деца също няма място притеснение защото те са като ангелчета там горе… често има и полезни занимания за тях които се организират… а за дете един такъв престой ще бъде невероятно поучителен, полезен и незабравим… ще остави такива блажени спомени в него.. ще събуди духовността му, ще изпълни сърцето му с най-благи чувства.. ще се изгради и една чудесна дисциплина. Да се изгради нужната ни самодисциплината там на високото е много по лесно, човек става по ранобуден, ляга си по на време, храни се по разумно, изгражда едно чисто общение/сближение със Създателя което ни е толкова ценно и жизнено нужно. Ако търсите едно духовно извисяване и сродни смирени души то изобилието е там в Рила :)… там е вашата по добра Индия.. по близък Изток.. по сродна духовност. В обществото на Бялото Братство ще се запознаете с много такива личности и все чрез някой ще ви се спуснат отговорите, които сте търсили…
Няма значение кой сте, какво работите, каква националност сте, къде живеете, как живеете, цвят на кожа, религия.. каква музика слушате.. всички са добре дошли това обществото.. Няма неща които трябва задължително да правите… може по цял ден в палатката да си стоите.. свободната воля е ваша.. никой не ви налага нищо… това е просто едно Учение, което има за цел да научи на разумност човека, да отвори сърцето му и да го свърже с разумната природа, да го научи на здравословен и смирен живот.
Всеки нов ден минава тъй приказно.. още от сутринта когато галещата цигулка свири,че е време за ставане за да посрещнема новия ден, новия изгрев на молитвения връх с молитви, песни и беседи… да поздравят изгряващото слънце а то да ни нахрани със благата си светлина… да погали сърцата ни с първите си лъчи и да ни изпълни със сила.. с вдъхновение с любов…Райските изгреви… След тях топла вода.. сладка закуска и после разходка до езерце където ще се изиграе зареждащата и лечебна Паневритмия.. танца на ангелите.. блажена сутришна гимнастика за всеки. След това тъй вкусния обяд ги чака всички в откритата кухня.. после който желае може да си почива или да се разхожда на където му видят очите или на където го задърпа интуицията… или пък да се наслади на жив концерт я от цигулки, флейти, китари я от певци… или пък всекиму полезна лекция от разумни същества… И хоп в радост и веселие идва времето за изпращането на залеза, където пак всички се събират и пеят и се молят и се веселят… и още по приказното предстои… звездното небе.. нощта… Небето в планината е винаги тъй райско или изрисувано най чудно с облачета бели.. или оранжево и жълто и всичките им гами…. или отрупано с безброй звезди..тъй ярки тъй докосващи, поглъщащи, омайващи..даряващи… все радост за душата са всички тези ангелски картини на небосклона. И след един такъв престой в планината.. вярвайте ми, че вие ще се върнете като нови…одухотворени… по близко до себе си.. опознали все повече от творенията на Твореца… ще се преродите… ще сте заредени със здраве, енергия и вдъхновение които ще ви държат цяла година…
Като цяло всичко което описах е сбито максимално в малките думи в които трудно могат да се поберат и опишат дълбоките емоции и чувства от цялото Райско Рилско изживяване…Затова човек не го ли изживее колкото и да го чете няма как да се докосне истински до тази Божествена сила която цари в Рила… Остава само да споделя и една бележка за Паневритмията която се играя на езерата :)… а тя е една цяла наука изпълваща с толкова сила, чистота и вдъхновение, че дори само заради нея си заслужава човек да пълзи до енергийните върхове на Рила за да я изживее.. Изпращам на всички светли същества които прочетохте тази бележка голяма порция от Рилската Любов която живее в мен … 🙂
_______________________________________________________________________
Творецът В.Мен, (Иван Андонов)