Здравейте приятели!
Представям ви една практика, която възприех от известно време. Съсътои се в това – всеки ден да ям по малко сурово (или накиснато или покълнало жито). Понякога ям две лъжици, друг път повече. Идеята е всеки ден по този начин да се свързвам със житото чрез мисъл, чувство и действие. За жито използвам както лимец, така и обикновено жито и други сортове. В дните когато се въздържам от храна не употребявам жито. Идеята ми е по свобода и любов да правя тази връзка с житото.
Ще се радвам, в случай, че някой желае да възлюбваме житото в единение.
Страница на събитието във facebook: www.facebook.com/events/504151122946784/
В снимките по-долу е заснето възлюбването през последните няколко дни. Това са отблясъците на слънчевите лъчи от едно пътешествие, което по време беше в миналото, а по радост и стремеж преминава и в бъдещето.
Жито в храма.
Житното зърно е едно от възлюблените деца на ангелите. Които не разбират значението на житното зърно, гледат на него като на обикновено нещо. Те не подозират даже каква жертва прави житното зърно за човечеството. Когато хората го дъвчат, то казва: Радвам се, че ме дъвчите и мога да ви дам нещо от себе си. При това, колкото повече ме дъвчите, толкова повече давам.
Учителя
Божията Любов носи изобилния и пълен живот.
Учителя
…меленето на житото е човешко изобретение, в бъдещата култура воденици няма да има. Да се мели житото – това не представлява някаква наука; когато житото се мели, голяма част от маслата, както и от хранителните им сокове, изчезва. След като смелят житото, турят брашното в чували, където стои по пет-шест месеца; това брашно вече не е живо, то е изгубило своята жизненост, всякакъв живот от него изчезва. Ето защо най-добре е житото да не се мели, да се яде сурово…
Откъс от „Отношение на простите истини към човека“ – беседа от Учителя, държана на 22 септември 1926 г.
Рила, Седемте езера, връх Остерц – жито, простор и свобода. Слава Богу за всичко.
„Кой пълни сърца ни със Любов“
От песента „Духът Божи“
“ Там дето се ражда радостта, там дето царува Любовта…“
Слава Богу!
Благодаря ти, Господи, че си ме пратил на Земята. Благодаря ти, че си ме изпратил на Рила, благодаря ти, че мога да помисля да се стремя към теб. Благодаря ти, че мога да поискам да следвам Волята ти. Води ме, Господи в Твоя път. АУМ
Най-чистата храна е житото. Казва Христос: „Аз съм живият хляб.“
Като ядеш житното зърно, кажи: „Господи, научи ме да придобия изкуството на житното зърно“. Ако търсите Христа, ще Го намерите скрит в житното зърно.
Житното зърно е Христос. Целият свят се храни от Христа. Житните зрънца са Неговото тяло. Веществото на житното зърно, това са соковете, с които са се хранили ангелите. Житното зърно е емблема на Христа. И във всички плодове, които има, Христос се олицетворява в своята чистота. И тъй, ако ние се храним с жито и плодове, животът ни ще бъде по-чист и по- свят.
Учителя
Любов и благодарност 🙂
Слънчеви дарове сред планинските висини. Благодаря ти Господи, за светлите мисли, за милостивите чувства, за светлината и за топлината, благодаря ти за чистия въздух, за чистата вода, за радостта.
„буди и възраства
в него семенцата
и му пълни тайно
с добрини душата.“
от песента „Любовта е извор“
Житният режим е един добър педагогически метод за превъзпитание и пречистване на хората и подготвянето им за новия живот, който идва на Земята – за постигане на великите идеали на човечеството.
Учителя
Мило мое жито
Лимец, лимец – древно жито,
древно жито – живо жито,
живо жито – чудно жито,
чудно жито – радост носи,
радост носи – Слънце носи,
Слънце носи – душа носи,
душа носи – дар придава,
дар придава – озарява,
озарява – съживява,
съживява – подмладява,
обновява – мило жито,
мило жито – мое жито.