Трите основни злини на нашето време са в мисленето, чувстването и искането и тяхното преодоляване чрез Валдорфската педагогика. Тази вечер трябва да се запознаем с Валдорфската педагогика и най-вече с нейните характерни черти. Когато погледнем назад в стари времена винаги е имало нещо като младежко движение, например като движението на младите скаути или тимуровците, името няма значение. Младите хора отиват навън в света и света се запознава с тях. Те предприемат големи пътувания, пеят, вечерта разпъвали палатките, седели около лагерния огън. Ако днес разглеждаме младите хора, оставаме с впечатлението, че на младежта и липсва нещо. Нашето време е много модерно, много научно и технизирано, но е напълно лишено от идеи. Няма романтика, няма дейност, но затова пък имаме много знания: знаем как да пускаме видео апарат; можем да влезем чрез мобилния си телефон в интернет; в багажа за пътуване не носим манерка, а си слагаме там лаптопа; работим с дивиди. Ние сме тотално засипани от дразнители но не трябва да се захващаме с хората в младата им възраст, трябва да се започва от детската. Много малки деца по на 3 години могат чудесно да се справят с тези машини. В САЩ има големи специалисти в сферата на телекомуникациите и някои от най-добрите от тях излязоха от този занаят и написаха книги какви са щетите, които цялата тази техника причинява. И там е написано, че децата не бива да се занимават с електроника преди 15-та си година. Реалността изглежда съвсем различна, всички го знаем. В съвремието няма никаква възможност да попречим на това и да го променим. В началото винаги е знанието. Първо трябва да знаеш за какво става дума и после може да развиеш едно чувство на отвращение и после да действаш. Точно за тези три злини: грешното мислене, грешното чувстване и грешното действие ще стане дума тази вечер.
Да започнем от новородените деца – те се раждат на света и крещят. Това е един добър знак, защото показва, че са живи. Новородени, които не крещят, при тях нещо не е наред, но ако продължат да си пищят така става досадно. И така западния свят са стигнали до една плодоносна идея как да спрат тези крясъци. Новородените получават над креватчето си по едно телевизорче, на което нещо върви и тогава престават да пищят. Лекарите и медицинските сестри в родилния дом са доволни, но учителят, който трябва да преподава на това дете, когато то стане на 7 години, няма да е доволен. Защо? Защото детето ще подражава на медицинската сестра. И ако медицинската сестра се държи към него по неправилен начин, след това и то има нарушение в поведението. Когато децата не бива да пищят като малки бебета след това си го наваксват в училище. Те крещят през цялото време по двора на училището, в клас и ако като бебета са били принудени да лежат кротко в креватчето катo деца в училищна възраст те непрекъснато мърдат нанякъде.
В първите седем години има три отрязъка от време и те също са свързани с мисленето, чувстването и действането. Когато се родят на децата главата им е твърде голяма, толкова голяма и тежка, че то не може да я повдига. Всъщност тази глава е главното нещо в едно новородено. Те живеят изцяло в глава си, в нервно-сетивния полюс. И през първите три години главата работи най-интензивно от всичко. Те трябва да се научат да говорят, но все още няма написана граматика за новородени, те трябва сами да открият какви са законите на речта. И това те правят чрез подражанието. Но трябва също да се научат да мислят и да си представят нещата, и да си спомнят. И никой не издава на децата как се прави това, трябва всичко сами да си открият през първите три години. Това е една неописуема умствена работа. Никога повече не се налага да работим с главата си толкова много, колкото през първите три години от живота си. В централна Европа се случи наистина нещо ужасно в тази връзка. Искам да Ви го разкажа и предупредя, в случай че това се въведе. Науката е открила, че малките деца много добре учат. Може направо да програмираш мозъците им и направили училища за новородени. Тези училища просто се появяват като гъби след дъжд. Списъците на чакащите за записване често са по-дълги от 100 деца. Само след много кратко време едно новородено дете може да говори гладко три чужди езика и още докато е в пелени едно дете може да завърши университет както се казва. Но това не им е достатъчно, също така са открили, че могат да програмират 18 различни урока едновременно в мозъка на едно бебе. Децата не са положили никакво усилие да го научат и овладеят, това просто им е програмирано в мозъците. Те могат да повторят това знание и да работят с него, но те нямат никаква възможност да развият собствена индивидуалност. Те не могат по-късно в училище да кажат: това ми харесва, това не; това приемам, това не. Абсолютно без всякаква възможност за критика всичко им се вкарва в главите, всичко се препрограмира. Те знаят много, но нямат собствена индивидуалност, нямат собствен Аз. Те са човешки автомати. Това е едно от най-ужасните престъпления, които някога са извършвани в човечеството. По този начин може да програмираш терористи. Всичко може да им се вкара. Това естествено идва от онзи регион, където са измислили да се вграждат телевизорчета над леглата на новородените. Всъщност това е този отрязък до третата година от живота.
Вторият отрязък от живота е между 3-та и 5-та година. Това е периода, през който децата се учат да контролират мехура и дебелото черво, да овладяват ритмите. Дишането става по-равномерно, пулсът става по-равномерен, сънят и будността влизат в един по-равномерен ритъм. Всички вътрешни ритми вече преминават под контрола на детето. Във времето когато детето се учи да ходи и се упражнява някаква принуда върху него, това се отразява по-късно на развитието му. Има хора, които искат да възпитават децата. Това добре се вижда когато някой се прибира от работа в къщи изморен, а децата са шумни. Човек им изкрещява да станат тихи, но те не го разбират, не го проумяват, но те могат едно: могат да подражават. Затова също крещят и така изобщо е невъзможно да настъпи спокойствие. Когато се прибираш в къщи трябва до вратата да оставиш лошото си настроение и ако влезеш у дома с една малка шега, децата са доволни, настъпва мир и спокойствие. Ако родителите са в лошо настроение, това има лоши последици за здравето на детето. Вижте например Карл Маркс имал строги родители и получил запек и това се вижда в техния комунизъм. Това са последици, които са много далечни. Децата, които спят твърде много получават запек, а когато спят твърде малко получават разстройство. Това може да се види по-късно при развитието на говора им. Децата, които спят твърде много имат след това трудности при свързване на думите и започват да заекват, а децата, които спят малко са нервни. Като кажат едно изречение трябва винаги да спират, за да помислят как да свържат следващата дума и затова казват “ъ” (ъкат). Аз мисля, че повечето политици са спали твърде малко, защото те винаги ъкат – никога не могат да кажат цяло изречение наведнъж.
Третият отрязък от време е между 5-та и 7-та година, когато децата отиват в детска градина. Те вече са преминали през нервно-сетивната система, през ритмичната и сега влизат в системата на своите крайници и веществообмяната. Те искат да се движат, да балансират и да правят всичко възможно с крайниците си, а когато трябва да играят компютърни игри нямат никакви движения. Това движение е много важно, защото то притежава силата да изгражда органите. При новородените мозъкът още не е снабден с гънки. Мозъчните гънки се образуват чак когато започне да се движи тялото и първото е речта. Чрез говоренето се движат устните, езика, небцето и това е всъщност движение, което стимулира мозъка. А децата говорят точно така, каквито са техните примери – хората около тях. Когато са в треска, когато не се произнасят чисто звуците и не се артикулира правилно речта, гънките на мозъка също стават неравномерни. Забелязано е вече, че малките деца, които действат, които играят само с палеца на едната си ръка, една голяма част от мозъка им е лишена от гънки и не се развива. Всъщност един голям участък от мозъка им е блокиран чрез движението на палеца. Но всички движения, които са нормални за една детска градина – игрите в кръг, танците – всичко това е много важно за мозъка. И също е много важно децата да развиват сръчност на пръстите – играта с пръсти. И колкото по-умело децата могат да правят неща с пръстите си, толкова по-добре после могат да мислят и смятат. Това може да стигне толкова далеч, че чрез движението на крайниците да направиш така, че една хидроцефалия да изчезне. Ако в детската градина едно дете има хидроцефалия и днес се прави евритмия, главата му става съвсем нормална. Ако в това време – от раждането до смяната на зъбите –детето не преживее нормално тези периоди от живота си се появяват проблеми.
В първите три години детето бива залято с дразнения – прекалено много или погрешни възприятия. От 3 до 5 години е неритмичния живот – когато веднъж детето си ляга в 6 часа, друг път в 8 часа или един път се храни рано, друг път се храни късно. Ако един път ходим да плуваме в сряда, а друг път в петък или когато се разделят родителите, или когато се преместим в друг град. Всички тези неравномерности се отразяват на физическото тяло. Изобщо всичко, което децата преживеят в първите 7 години влиза в тяхното тяло, се отразява в тяхното тяло. Ако едно дете през цялото си детство трябва да се вглежда в едно тъжно, намръщено лице, то получава изсъхване на бъбреците. А от 5-та до 7-та година това е обмяната на веществата и всъщност така се залагат алергиите. Всичките оцветители, ароматизатори, подсладители, аспартам – всичко това уврежда вкуса при децата. В първата седемлетка от живота си децата трябва да изградят несъзнателните си сетива: вкус, обоняние, чувството за равновесие. И така те стават също и духовно по-подвижни. Много съгрешаваме когато даваме на децата да ядат такива готови неща, които са с всякакви изкуствени субстанции. И в крайна сметка от всички тези злини крайният резултат е една свръхмоторика и нарушение в двигателния апарат. И така те отиват в училището, където учителят трябва да се справя с тях. И всъщност при малките деца няма в наличност такава храна, която да помогне да развият волята си. Няма стимули за развитието на един уравновесен характер. Но децата донасят със себе си нещо, когато се раждат на този свят. Във времето преди да се родят, когато са били отвъд, те са били в комуникация с Ангелите и Архангелите и това има съвсем друго качество от тези учебни планове, които изработват нашите политици. Малките деца са невероятно много пълни с мъдрост, но тяхната задача е да развиват здраво тялото си. Малките деца са невероятно надарени и това е един много интересен принцип в лечебната педагогика. Някакъв талант има всеки човек. При децата с увреждания се опитваме да открием какво могат добре. Все едно е дали могат да четат или да пишат. Някои от тях са прекрасни цигулари и певци и те съвсем спокойно могат да останат неграмотни, но ако са виртуозни цигулари могат да изкарат пари с това. В училищата с учебните планове талантите изобщо не могат да бъдат развивани. Всички трябва да учат едно и също, независимо дали го искат или не. А всичко, което учим днес след 10 години е ланшен сняг и ние го забравяме, но талантите – те си остават. Когато ходех на училище в класа имахме един ученик, който смяташе по-добре от учителя. Беше зле по английски, по френски, почти го скъсаха на матурата, но той стана един голям математик. Вижте, в това е скрита една от най-големите злини на нашето време. Гьоте веднъж е казал: ако нямаше възпитание, щяхме да имаме само гении, защото децата са гениални. Гьоте е казал още нещо: докато хората продължават да пушат няма да има духовно развитие за човечеството. При пушенето има две неща, едното ще кажа след това. Ако родителите пушат детето изживява едно противоречие, нещо като шизофрения във възпитанието и това после се разпространява до най-високите политически нива. Пушачът инхалира дима от цигарата дълбоко в дробовете си – това е много по-съкровено от една прегръдка, и този пушек влиза в най-съкровената вътрешност на тялото ни до камерите на сърцето и така пушачът извършва това, след което смачква цигарата и си я стъпква. Представете си какво преживях един път: едно малко момиченце получи като подарък една кукла, то обича куклата, защитава я, пази я, грижи се за нея. Това петгодишно момиченце живееше в обкръжение на пушачи. Един път хвърли кукличката на земята и я стъпка като фас от цигара и при това ти разбива сърцето – така силно плачеше. Когато изживееш това никога вече не можеш да пушиш. Това има предвид Гьоте. Понякога не можем да съгласуваме нещата, които правим. Много малко са изводите и рефлексиите от това което правим и което се случва. Но това, че децата трябва да подражават на това, което техните роднини и съседи живеят е само единия проблем. Децата се борят и с потока на наследствеността. Когато си на Земята трябва да имаш родители и понякога е чудесно всичко, което може да се появи от това. Но някога не се напасват нещата така, както бихме искали. На тялото му е не комфортно, тясно му е, сякаш ти е ушит костюм не по мярка. Като бях малък имах такъв проблем: винаги стъпвах с единия крак върху другия. Заведоха ме на ортопед и ми сложиха гипс на крака и чух как той каза на майка ми: ако това не помогне сега ще трябва да влезе в болница. Разбира се, погрижих се за това да не вляза в болницата. Упорито се упражнявах да си обръщам краката на обратно. Това е борбата с потока на наследствеността. Децата на моряците, които си ходят разкрачени навън, трябва да се научат да стъпват навътре. Но днес децата биват ваксинирани, така че изобщо не могат да се противопоставят на потока на наследствеността, защото детските болести са инструмента чрез който ние се преборваме със заболяванията, идващи с наследствеността. Когато още нямаме деца трябва да се радваме на това, че детето ще дойде. Понякога трябва дълго да чакаме, докато желанието ни да имаме дете се изпълни и колко е хубаво, когато детето най-после дойде. В Германия всяка година умират от вреди, нанесени от ваксинирането по 500 деца. Изобщо няма еднозначно доказателство, че има някаква полза от ваксинирането. Когато Беринг преди 100 години е въвел ваксинирането всичко е било една пълна лъжа. Преди това са правили опити с животни, имали са успех само при едно единствено животно. При 2000 други животни не е имало изобщо успех. Но този един единствен успех бил публикуван, популяризиран и се използвал за реклама. И какво се е получило от всичко това – всички деца биват ваксинирани. Това е едно голямо официално престъпление срещу човечеството. Зад това не стои нищо друго, освен комерсиални интереси. В САЩ се твърди, че шарката носела някакви малформации и всички там били ваксинирани. Картината от малформациите при хората е същата както преди ваксинирането. Това също е една от големите злини на нашето време, че се вярва на всичко, което рекламите казват.
В първите седем години от живота си детето трябва да развие нещо: главата, средата и крайниците трябва да бъдат приведени към равновесие. Това, което мислиш и казваш, трябва и да го направиш. Когато правиш нещо различно от това, което казваш, нещата не се връзват. И чувството, което имаш, добавено към тези неща, трябва да е съответното. Това вътрешно равновесие се нарича характер. Когато обаче главата натежава и няма никакво движение в крайниците няма и характер. На седем годишна възраст се ражда етерното тяло. Дотогава физическото тяло трябва вече да е здраво развито.
Във вторите седем години трябва да се развие душата, не да станеш хитър, а просто да станеш душевно зрял. Но ето децата идват в училище и има училищен ред, има твърди правила, човек бива изпитван, трябва да прави тестове, има бележки, трябва да се явява на изпити. Това разболява душата. В Антропософията има два професионални израза: можеш да се заблудиш в едната посока, можеш да се заблудиш и в другата посока.
В медицината това също го има: можеш да станеш склеротичен или можеш да бъдеш възпален и всичко да се изпени от тебе. Склеротичното – това е Ариман, а възпалителното е Луцифер. Говори се също за неврастения, за истерия. С всички тези правила в училище правим децата склеротични. На Луцифер това не му харесва – той също иска да си вземе своето от човека и той инжектира на децата честолюбието, стремежа към лидерство. Когато детето се прибере с добри бележки вкъщи то е похвалено – и така Луцифер си взима своята част. Двамата се борят за душата на детето, но за душевно развитие и дума да не става. Това може да го преживеем по-късно и по време на уроците: или децата са агресивни и се бият помежду си, или им е скучно – и тайно играят на карти в час. Рудолф Щайнер си държал една книга под чина и си четял. Когато часовете са скучни, трябва да направиш нещо. Когато децата се развилнеят това е знак, че урока не е наред. Когато децата си предават бележки, най-добре е учителят да им разкаже как е произлязла пощенската марка. Знаете ли това? Това е много просто. Идва от Англия, където писмото е плащал този, който го е получавал, а не този, който го изпращал. Имало един млад пощальон и слугинчето на едно семейство винаги връщало писмата. Един път господарката платила на пощальона писмото, а слугинята била много нещастна и се разплакала. Господарката попитала: защо плачеш? – Защото купихте писмото, сега брат ми ще помисли, че съм болна. Докато писмата се връщаха при него той знае, че аз съм добре. Господарката разказала тази история на пощальона и по този начин била измислена пощенската марка, за да може този, който изпраща писмото да го плати.
Когато децата не могат да се освободят чрез ваксинирането, остава само едно: и този изход е темперамента. Чрез темперамента си човекът може да се наложи в света. Но до някаква степен темперамента на човека трябва да е в равновесие. Понякога темперамента е едностранчив. Знаете, че ние се състоим от четири отделни части: физическо тяло, етерно тяло, астрално тяло и Аз. И всяко от нашите тела си има свой темперамент:
• Физическото тяло е меланхолично, тежко и бавно, едва повдигаш ръцете, защото са толкова тежки. При меланхоликът физическото тяло няма сила. Но на децата може да бъде помогнато. Разбира се, няма никаква полза когато им се караме да бъдат по-бързи, трябва да сме търпеливи с тях. Трябва да покажем на децата, че дори с тази си телесна тежест те могат да се справят с живота. Например, има хора, които са загубили един крак и им е тежко да се движат, но те се справят с живота. Това помага на децата, когато се въздейства на подобното с подобно.
• Етерното тяло владее течностите – това е флегмата и е абсолютно отдадено на силите на растежа: да се наслаждаваш на живота с всички сили, напълно, изцяло, но главата на такъв човек е като едно сито – всичко изпада от него. Флегматикът не може да запомни нищо, изобщо не можеш да направиш нищо с такова дете. Но трябва да се вложи много търпение. По време на учене трябва да ги оставим да се движат и да се развива волята им. При ученето на смятането трябва да пляскат с ръце.
• Астралното тяло е свързано с въздуха, тук имаме сангвиничното дете. Ритмичното тяло овладява другите тела без особено усилие и точно при сангвиничното дете става едно господство на ритмичната система над другите. Не трябва да го потискаме и спираме когато то търчи от едно впечатление към друго, защото то засяда някак си и получава проблеми с кръвообращението си. Трябва винаги подобното с подобно да се въздейства, т.е. така да усилим нещата, че те да станат прекалено бързи за сангвиничното дете, така че те ще му дойдат твърде много и то само ще се регулира.
• Азът е свързан с огнения елемент. Там е холерикът – той е малко изостанал в своето развитие, даже и външно си е останал дребен – всички тирани са дребни: Наполеон, Ленин; също и вътрешно – в корема си те носят непрекъснато едно малко дете и това малко дете непрекъснато буйства и свирепее. На възпитателят му е особено трудно с такива деца, те се държат като възрастни, но всъщност са малки деца. И тук трябва на подобното да се въздейства с подобно. Учителят трябва да разказва абсолютно холерични истории, с много театрална динамика и децата трябва да преразкажат след това и да го “избуйстват”.
Във Валдорфското училище събираме заедно темпераментите. Когато събереш всички холерици заедно се получават синини, но те го издържат и тези, които са бавни и скучаят им писва един от друг и стават по-бързи. Разбира се, ако забележим че при някое от децата нещата отиват твърде далеч в темперамента, може да се намеси терапевтична помощ. Ако забележим, че децата са пренесени изцяло в главите си, че всичко при тях става с интелекта, това може да се внесе в движение, в течение чрез рисуване с цветове: с жълтото, с лилавото, с оранжевото – чрез тях те излизат от главите си и започва да струи и около картината чрез синия цвят може да се внесе успокоението.
Съвсем различно е при флегматиците – когато в главите им не остава нищо, когато всичко се пресява нанякъде, цветът трябва да се проточи като връвчица, сякаш искаме да направим черти – това е почти като рисуване, трябва да се опитват да рисуват форми и линии. При тях създаването на форма въздейства, има нещо в което се задържат, което да забележат. Способностите им за концентрация се увеличават. Това може да се усили и в часовете по физическо, което е много трудно при флегматиците, но ако изговориш стихотворение в един определен ритъм и те трябва да го измаршируват – това действа при тях. Това може да се направи и с една песен, да се движат ритмично в ритъма на песента. И така децата трябва да бъдат възпитавани абсолютно различно едно от друго, в зависимост от това какъв темперамент имат. Човек трябва така да свърже децата едно с друго, че те да се държат социално. Те трябва да могат да застават в днешния външен свят. Не би трябвало да се опитваме да ги държим далеч от този компютърен свят, в днешно време това не е възможно, но трябва да ги направим достатъчно силни, за да издържат на това. Има две лекарства: едното е евритмията, с един път седмично евритмия може да се предотврати най-страшното, най-лошото и второто е пеенето. Децата трябва да могат да пеят. И така до 14-та година можеш да лекуваш чрез тези неща всичко, което се появява. Бързите деца трябва да пеят бавно, а бавните трябва да бъдат ускорявани при пеенето, ако това се пропусне до 14-та година, те през целия си живот трябва да се занимават с болно дебело черво.
Във вторите 7 години, когато детето ходи на училище също имаме три отрязъка:
1. от 7 до 9 години: децата са изцяло отдадени на света: на всичко подражават, на всичко вярват и са свързани с всичко. Те не си говорят само с учителя, говорят с масата, с луната, с камъните. Те все още живеят в света на трепета. На девет, девет и половина се събуждат – тук съм аз и отсреща е враждебния свят и се питат: откъде ги знае учителят тези неща, които ги разказва. В този момент те трябва да придобият съвсем ново доверие към учителя и това може да се случи само ако учителят им разказва за такива велики неща като звездите, небето.
2. после идва един отрязък от живота до към 12-та година, когато това се утвърждава, когато те имат въпроси към света и изведнъж на 12 години те чувстват тялото си, чувстват че силите им растат, чувстват скелетната си система, костите и тогава може да се разговаря с тях за мъртви неща. Могат да започнат уроците по физика и химия, ако се започне по-рано душата се разболява. Тук вече и кълнът на волята започва да нараства.
3. И точно в този период има изключително голяма разлика между момичетата и момчетата и това е много важно. Между 10 и 14 години момичетата растат много по-бързо, отколкото момчетата. Космическите сили действат вътре в тялото и променят гениталиите им, те забелязват, че става нещо различно, но не разбират повече света. Някои от момичетата стават аноректични, някои получават анемия. В този период в малките момичета трябва да се събуди интереса към света. При момчетата е обратно: в този период те изостават и започват да растат като станат на 14 години. При тях развитието не става ниско в корема, а в областта на гласа и проблемът не е външния свят, а те самите. Те не могат да се справят със самите себе си и стават нервни и гневни. Това са противоположности: момичетата трябва да бъдат стимулирани, да ги изведеш света, докато момчетата трябва да ги спреш и да ги успокоиш, за да се върнат към себе си.
И така в основни линии от смяната на зъбите до пубертета става дума само за развитието на душата. Душата има три сили и за тях говорим днес: мисленето, чувстването и волята. Мисленето бива стимулирано и от него се изисква чрез процесите в училище. Как можем обаче при детето да стимулираме развитието на чувствата. Например, чувството на благодарност трябва наистина да бъде обгрижвано и развивано. До 9-та година това е възможно за нас да въздействаме чрез подражанието, когато в тяхно присъствие ние възрастните благодарим, когато те виждат и ни изживяват като сърдечни. Благодарността при хранене, че имаме какво да ядем; чувство на благодарност, за това, че има мир; чувство на благодарност, че въобще имаме жилище, в което да живеем; за това че сме здрави, че нищо не ни боли. Да развиваме такива чувства в едно дете това значи в живота им да напредват силите на любовта. Но така правим възможно детето не само да изживее силите на любовта, но и да развива чувството за дълг, но не дълг, който изпълняваш по предписание, но дълг, който изпълняваш по вътрешна потребност. Тук много може да се говори, дори урока по математика би могъл да се използва да се развиват такива чувства. Но вижте, ако имаме просто един едностранчив урок и интелектуално претоварване, ако децата просто трябва да седят тихо и да не се движат, ако просто станат части от една машина, от компютъра, се стига до тези нарушения в сферите на мисленето, чувстването и волята. И така се развиват нещата, за които днес слушаме от нашите политици, просто празни фрази, думи без значение.
А пък третото зло е конвенционалното, това да се държиш за старото, т.е. консервативността. Това от което се нуждаем е едно ясно мислене, един свободен характер и една действена воля. И с това искам да приключа тази лекция за днес.
__________________________________________________________________
д-р Инго Юнге
Благодарим на Дорина Василева (клиничен и социален психолог, Антропософска лечебна педагогика и социална терапия) за споделянето на лекцията.
