Под понятието хранителни добавки (адитиви) първо се разбират вещества, които не се използват самостоятелно или преимуществено за храна, но се добавят към храните за “подобряване” на някои техни качества.
Това са известните Е-та (от Европейския съюс). Те са около 1600, като списъкът постоянно се обогатява. Най – общата разумна препоръка вслучая е: когато видим буквичката Е с числото след нея, налично в съдържанието на една храна, просто тази храна да не я купуваме! Особено опасни са Е-тата от № 200 до 300:
Нитрити и нитрати – 240-259
Например:
Калиев нитрат – Е 251
Калиев нитрит – Е 249
Натриев нитрат – Е 252
Натриев нитрит – Е 250
Бензоати – Е 210 – Е 219
Сулфиди (сулфити, сулфати, метабисулфити) Е 220 – Е 229
Феноли и формиати Е 230 – Е 239
Тази химическа група вещества – от Е 200 до Е 300 са изключително силни отрови и мутагени (ракообразуващи).
Никой жив организъм дълго време не мже да прошъществува при тяхното наличие! Те се използват поголовно в месната и месопреработвателната промишленос, както и производството на безалкохолни напитки и сокове, почти задължително при производството на вино, туршии, лютеници, сушени плодове.
На второ място, с термина хранителни добавки се означават вещества и продукти, които приети от нас като допълнение на нашето хранене, могат да повлияят благоприятно на някоя физиологична функция на тялото ни.
Милиони години човешкия организъм е просъществувал, адаптирал се е и се е усъвършенствал, без наличието на добавки в храната. Има ли причини през последните 100 години, които да наложат нуждата от тях ?
Някои автори изтъкват силната промяна в технологиите за производство на храни, настъпила през последния период от историята на човека. Така например се твърди, че почвите в развитите индустриални страни са обеднели откъм минерални и др. вещества с огромен процент, респективно произведените плодове, зеленчуци и др. селскостопански продукти са с много по-бедно полезно съдържание. От друга страна, химизацията и като цяло технологичното преработване на храната, я прави нискокачествена и даже изчерпваща организмовите ресурси, изхабяващи се в стремеж на тялото да детоксикира химическите вещества в нея. От една страна имаме храна бедна на хранителни вещества, а от друга – обогатена с отрови.
Ако това е така, твърдят тези автори, тогава е необходимо да взимаме хранителни добавки, които да набавят липсващите в храната полезни вещества, а също така да ни помагат да изведем от организма си наличните в храната отрови. Веднага след това обикновено ни се предлага някоя марка за хранителни добавки, която бива рекламирана като най – авангардните съвременни технологии.
Наистина ли това е така?
Химизацията и безогледната експлоатация на почвата отдавна е реалност за развитите, а вече и за много други вкл. и развиващи се страни. Конкретната оценка за българските почви, по американски изследвания, обаче е, че те, с малки изключения, са напълно запазени и дори 80% годни за биологично земеделие. Естественият съвет в случая е да ползваме по възможност повече продукти родно производство, особено биологични.
Съвременният свят от друга страна повече се глобализира и българинът все повече консумира вносни храни. Могат ли обаче хранителните добавки да ни спасят от недостатъците им ?
По дефиниция добавката не може да замени пълноценното хранене и в най – добрия случай добавя нещо към нея. По определение, също така, никоя добавка не лекува нищо. Нека не забравяме факта, че тя няма и претенциите за това, иначе би трябвало да премине задължителните етапи на апробация, необходими за регистрацията на всяко лекарствено вещество.
Най- важното обаче е да знаем, че хранителното вещество или група вещества, измъкнати от текстурата (тъканта) на храната, губят свойството си да бъдат системи.
Обмяната на нашия организъм като система е винаги с други системи от околната среда! Никога едно вещество не се усвоява и не действа ефективно в изолиран вид, без да е свързано в сложен комплект от хиляди други едновременно действащи и взаимодействащи си вещества.
С други думи профилактичният и лечебен ефект на една субстанция е възможен, само ако тя постъпва в организма като естествена за него комплексна система т. е. като храна.
Не можем например да вдишваме само кислород, той трябва да бъде в точен процент и в строга пропорция с всички други сложни компонента на въздуха. В противен случай този кислород е отрова и ще ни убие за часове. По същия начин което и да е вещество изолирано от храната и направено на хапче или друг екстракт губи свойствата си както коралите губят цветовете си извадени от водата и може да бъде дори вредно. Познатият ни на всички с полезността си витамин “С”, изолиран на хапче става просто химикал и е силна невротоксична отрова, която може да доведе до безсъние, конвулсии и дори пароксизми.
Бета – каротинът, така полезният в морковите и много други естествени храни, оранжев пигмент става канцерогенен и води до рак на белия дроб, ако се пие на хапчета. Антиоксидантите, рекламирани като панацея за младост и жизненост, изолирани и концентрирани в таблетки, нарушават силно естественото окси – редуктивно равновесие в клетката като остават неокислени (недоизгорели) и респективно необезвредени редица клетъчни отрови. Списъкът може да бъде продължен до безкрай.
Никой изолат от храни вече не е храна! Може даже да се превърне лесно в своята противоположност – отрова. И това е всеобщ закон известен още на древнокитайската медицина: едната крайност лесно и задължително се превръща в собствената си антитеза (ин в ян и обратно).
В своята практика като лекар, ползвам добавките ограничено, при дадени индикации и само за определено време. Не представявам никоя фирма и не дистрибуирам продуктите на която и да било.
Това което предлагам като допълнение и коректив в храненето на днешния човек, и което все повече съвременни диетолози осъзнават и към което се обръщат са т. нар. Свръх-храни (суперхрани).
Да, нашето технологизирано хранене е и дефицитно и токсично едновременно. Но порочното не може да бъде дългосрочно корегирано с ново порочно. Нашето хранене може да бъде допълнено, обогатено и добре балансирано, когато в менюто си включим един по-широк спектър храни и особено храни, които в малко количество набавят много качествено различни вещества. Но, забележете – това са същите храни, а не хапчетата изолирани от тях. Те са полезни и вкусни само във формата и качеството си на храна!
Нашата родна природа е богата на такива суперхрани.
Суперхрани са например копривата, подправките като чесъна, джоджена, босилека, девисила и много други. Суперхрана е пчелният прашец, плодове като нар, боровинка, арония, тревист бъз и хиляди още. Свръххрана е и суровият яйчен жълтък. “Хранителна добавка е например родната гъба кладница, която според изследвания има по-силен имуномодулиращ и противотуморен ефект от продаваните скъпи вносни гъби на хапчета. Човекът обаче е космополитно същество и също така има полза, а не вреда, ако включваме храни доказани в традицията на народите. Такива са киноата, спирулината, маката и много други. Но забележете отново – те не са на хапчета, а са храни, от които може да приготвите вкусни ястия и да ги изядете с удоволствие.
Ака все пак желаете да използвате хранителни добавки, уверете се поне в качеството им. Реномираните добавки са стандартизирани – търсете изписано на етикета количеството на активната съставка, както и източникът на продукта и номера на неговия сертификат. И не забравяйте, че по закон никоя добавка не лекува нищо, а има задачата само да добави нещо към храната ви. Затова, ако отидете при лекар и ако той вместо да ви научи как да бъдете здрави, ви изпише торба с хранителни добавки на хапчета и твърди, че с това ще ви излекува, съветът е не отивайте втори път при него.
Както ни е предупредил още Хипократ – добрият лекар като лекарство ще ви предпише храна!
Д-р Георги Гайдурков