Вече изтъкнахме, че животът и обмяната, чрез която той се живее, се изразява в равновесието изграждане-разграждане. Болеста е нарушението на това равновесие, а здравето е неговият постоянен баланс. Независимо дали сме здрави или болни, в нашия организъм постоянно се натрупват негативи – образуват се чужди вещества в обмяната, които като отпадъци трябва ефективно и своевременно да се отделят навън.
При здравия човек този процес протича ефективно и тези отрови напускат организма в необходимия темп и в необходимото количество. При болния – този процес е дефективен – той натрупва в себе си отрови, които организмът неефективно, в недостатъчното време и количество смогва да отдели. Резултатът е болест – появата на първите симптоми: раздразнителност, безсъние, депресия и т.н., следвани от гореспоменатите – променена функция и накрая – променена анатомия.
При здравия човек има естествени периоди на почивка, в които организмът отделя достатъчно количество отпадъци и токсини. Когато спим, например, ние гладуваме и организмът започва своята катаболна (разграждаща) фаза. Затова сутрин организмът ни е колектирал отровите около отходните канали на тялото и със ставането те се изхвърлят навън.
Ако количеството на отровите надскача капацитета на очистващите органи, токсините се задържат в кръвта и тогава на сутринта се събуждаме “кисели” и без настроение. Ако наблюдаваме животинското царство, без изключение ще установим, че при всички видове има периоди на почивка от храна. Много пъти това е периода на зимен покой или периода на оплождане и задължително, ако животното усеща някакъв дискомфорт или е под стрес. Първата реакция е да се спре храната, да се освободят органите и системите от излишния товар, за да може енергията в тялото да се отблокира и динамизира, за да изпълнява своите функции – силов заряд, повишен имунитет, както и задвижване на лечебните процеси в организма.
Това е простият принцип на природното самовъзстановяване. Ако къщата е мръсна и затрупана с боклуци – първо ще почистим и ще изхвърлим на боклука отпадъците. Едва после ще ремонтираме, ако има нужда от ремонт, и едва след това ще подредим холната гарнитура. Същото е и с организма. За да го запазиш здрав или за да го излекуваш, ако вече си нарушил това здраве, първо трябва да го почистиш. С каквито и деликатеси да го храниш, каквито и хранителни добавки да пиеш, няма да го поправиш, защото киселите отрови от обмяната го разяждат и разрушават отвътре. Почисти и ще бъдеш здрав! Не подреждай украшенията върху бюфета, ако под масата ти е пълно с буклуци и отпадаци от храна.
Така както в къщата биха се завъдили хлебарки, мишки и плъхове, така и в непочистеното от отпадъци тяло ще се развъдят всевъзможни бактерии, вируси и паразити! И запомни – няма хапче или добавка, която да ти свърши работа по почистването! Все едно да си купуваш най-скъпи препарати за почистване на дома и да пръскаш с най-благовонните ароматизатори. Докато не запретнеш ръкави и не изхвърлиш боклука навън, къщата ще си остане мръсна, въпреки ароматите и добавките!
Как да почистим нашият “екос”, нашият собствен дом – тялото?
Разтоварителните програми, които предлагаме, са строго индивидуализирани според конкретното състояние на организма, както и спрямо евентуално провежданата до момента терапия. Всяка самодейност е строго забранена, защото може да се заплати със загуба на здраве! Така например, ако един диабетик на лечение с инсулин спре рязко инсулина, това може да бъде дори фатално.
“Дозата прави отровата” – това златно правило е валидно и тук: дозата на разтоварването ще гарантира здравето, а нейното надскачене може да увреди. Затова препоръчваме: винаги разтоварването, както и останалите стъпки към здравето, да се провеждат под лекарско наблюдение. Поне до момента, в който е постигнато трайно здраве без лекарства, както и ефективен самоконтрол.
От друга страна, въпреки че всяка разтоварителна програма в своята тактика е строго индивидуална, по отношение на своята стратегия, тя е обща и универсална. Каквото и да измислим в една програма за разтоварване, тя трябва да постига една генерална цел – да подпомага самоочистващите функции на организма, чрез които той извежда токсичните отпадъци навън. Без да се постига този вектор, лечение няма.
Какво се случва по време на разтоварването?
Когато ние спрем регулярния прием на храна, нашият организъм на часа задвижва своите самолечебни механизми едновременно във всички части на тялото. Всеки орган и всяка клетка се превръщат в пречиствателни станции. Непотребният материал се изнася от вътрешния апарат на клетката в междуклетъчните пространства (интерстициум) и оттам на свой ред отровите се изсмукват от капилярите – най-малките съдови разклонения – и се отнасят в кръвния поток. Все едно изтисквате мръсен парцал.
През първите дни от разтоварителния курс се отделят значително количество отпадъци в кръвното русло и в тези дни ние буквално “плуваме” сред повишената им концентрация. Настъпва така наречаната ацидозна криза или леко метаболитно вкисляване. Ацидозата (вкисляването) през първите 3-4 дни е причинено от отпадъчните вещества, които в повечето случаи имат кисела химична реакция (урея, креатинин, пикочна киселина, “средни молекули” и много други).
В тези първи дни усещанията на провеждащия програмата са като при един “махмурлук” – главоболие, обща отпадналост, дискомфорт, ниско кръвно налягане и др. Обикновено тези оплаквания отзвучават след 3-4 дни без да се налага нещо допълнително. След този период интензивността на отровите в кръвта намалява, включват се алкалните буферни системи на организма и следващият етап от разтоварването протича гладко.
В целия курс на разтовартиелната програма обаче могат да се появят леки симптоми във всички болни натоварени места на тялото. На тях провеждащият програмата следва да се радва – това са точно малките лечебни кризи, които организмът провежда, за да се лекува. Примерно, ако е имало бъбречно заболяване, болният може да усеща леки коликообразни болки в кръста; ако е боляло някога коляното – за 2-3 дни може да заболи отново и т.н.
Обратно на блокиращите лекарства, организмът задвижва своята енергия, включва евакуаторните си механизми, провежда дори леки възпалителни реакци, които са израз на силата за запазване на интегритета и изхвърлянето на всичко чуждо от тъканите навън. За разбиращият всички тези реакции са очаквани и желани, тъй като това е логиката на живото тяло и механизма на неговото оздравяване. Обикновено тези симптоми не пречат на провеждащия да извършва ежедневните си задължения.
Какви форми на разтовартелни програми провеждаме?
Лекарят е този, който следва да прецени конкретната форма на разтоварване, подходяща за дадения организъм и неговото заболяване. От едната страна на “везните” трябва да се оцени какъв е ресурсът на организма, има ли достатъчно енергия и килограми, за да проведе конкретната форма на разтоварване. Когато организмът е силен, зареден с енергия, също така когато има повече излишни килограми, този процес е по-лесен. От друга страна трябва да се прецени тежестта на заболяването.
Колкото е по-тежко едно заболяване, толкова повече то обезсилва организма и намалява неговия самоочистващ потенциал. Изготвянето на програмата се комплицира и от противоречието, че тъкмо тези организми, които са най-много увредени и лишени от енергия, те имат най-много нужда от разтоварване, но разтоварване дозирано и продължително преповтарящо се във времето в отделни курсове, следвани от междинни периоди на лечебно хранене.
Водещият също така трябва да прецизира стриктно лекарствената терапия, ако такава се провежда до момента. В никакъв случай не трябва самоволно да се спират приеманите преди това лекарства! Лекарят е този, който по специална схема ще намалява дозировката според постигнатото оздравително състояние.
Класическите програми на разтоварване, провеждани само с прием на вода и описани в литературата, които ние иначе адмирираме в личен план, на практика не провеждаме с клиенти. Те изискват предварителен опит и подготовка, както и оборудвана клиника за хоспитализиране, каквато в България не съществува.
Това, което предлагаме, са омекотените форми на разтоварване, провеждани в няколко различни варианта, съобразени с индивидуалното състояние. Те са лесни, безопасни и могат да се провеждат и амбулаторно (у дома), при това не изискват вземането на отпуски или нарушаването на ежедневния трудов ритъм.
Там, където има тежко заболяване или множество заболявания, където организмът е силно изчерпан откъм енергиен заряд и/или има изписани множество лекарства, които болният приема, там стартираме с още по-омекотени програми, наречени Лечебно хранене.
Д-р Георги Гайдурков