Разговор, в който изреченото от Силвина Белопойчева се превръща в песен – посвещаваме я на паневритмията, на симфонията на Живота, също на Учителя, а и на всичко, което простичко можем да наречем Култура на Любовта
ЗА ПЕСЕНТА НА СЪРЦЕТО ПОМОЛИХМЕ СИЛВИНА ДА СИ ПОГОВОРИМ. Знаем, че я дочува, пък и нещо повече – сама я запява, когато иска да покаже единството, в което трябва да живеем. Как обаче сърцето ни посочва накъде да вървим? То ли е истинската ни връзка с ангелския свят… И коя мелодия е съвършената?
И още нещо, трябва ли да сме притихнали, за да чуем собствената си мелодия…
Как се случи така, че хората свързват името ти с ангелско пеене и лимец, също с хармоничен живот, с любовта и радостта… Има ли ден, който смяташ най-важен за духовното си пробуждане?
Трансформацията при мен започна след като ме уволниха от едно посолство и аз – може да се каже – напуснах светското, установеното, сигурното, но и сивото някак сковаващо душата ежедневие. Завинаги. Тогава попаднах в най-песенното може би духовно учение – това на Учителя Петър Дънов, и имах явен знак, че трябва да остана в България, а не да скитам по света, както ми се искаше. Всичко ставаше толкова бързо – песните на Учителя запявах от едно чуване само, в това число и паневритмията. И една сутрин, както си вървях през парка, през мен мина мисъл – че трябва да пея паневритмията в центъра на кръга – нещо, което до този момент в София правеха само професионални музиканти със стаж в Учението.
И така, трепереща се появих там само месец след като бях започнала да практикувам паневритмия. Всички гледаха и се чудеха какво правя при тях. После музиката ме поведе и аз изключих всичко – останахме аз, тя, космическият ритъм, образите, които се появяваха и изчезваха с всяка музикална фраза.
Процесът с прояваването на гласа върви успоредно с повдигането на душата така да го кажем – с преодоляването на страховете, агресията и всичко негативно гласът на човекът става все по-фин, по-ангелски.
При мен имаше още един важен момент – срещата ми с Георги Изворски. Качвахме един връх недалеч от бунгалото, където той е живял като отшелник. И нещо стана със сърцето ми тогава – отвори се, затупка ускорено, като на птиче. С отварянето на сърдечната чакра и разширяването на меркабата, което при мен става някак от само себе си щом запея, въздействието на песента е вече истинско. Хората са наистина докоснати от това пеене, някои плачат, други се вдъхновяват, но то е трансформиращо.
Притежава ли всеки от нас лична мелодия, която го прави по-силен? И ако е така, коя е твоята?
Всеки човек, всяко живо същество е една симфония – всяка клетка, всеки орган има своята мелодия. И когато тези мелодии са в съзвучие, човек е в хармония и е здрав. Слушайки или изпълнявайки музика, ние можем да възстановим тази хармония.
Но всяко живо същество има един основен тон и това е Музиката на Душата му – не е лесно да я чуем, но тя е там; и ако успеем да я възпроизведем, това е начин да се свържем директно с Източника. Това е неговата връзка с нас – и тя е Музика.
В ангелския свят съществата работят и творят чрез музика. Те общуват с нас чрез музика. Помагат ни по този начин. Не малко приятели са споделяли, че са чували ангелските хорове и това преживяване е незабравимо. При мен този контакт става насън – чувам ги понякога – най-вече в тежки за мен моменти се е случвало. Една такава песен, с която ми помогнаха в един такъв момент, звучи така: „Весел ти бъди, бодър ти стани, грижите на живота са товар безполезен…“
Всички сме чували за неща като Закона на привличането или за това, че мислите ни често стават реалност… Така ли е и при тебе? Кое от нещата, които силно си желала, си привлякла в живота си?
Законът за привличането работи, но има още нещо и това е Божията воля. Личните ни човешки желания за благоденствие, колкото и да визуализираме, може да се окажат неизпълними, ако не са в Божествения план. Така че, материализират се само тази част от желанията ни, които са по божествен импулс и резонират с желанията на нашето Висше Аз.
Аз се уча да следвам тези импулси и при мен нещата работят – мислите ми се материализират с по-голяма скорост, отколкото бих искала понякога.
При мен човешките желания за лично щастие и благополучие са на малко по-заден план. Работя, за да помагам на другите повече. Наричам го Живот за Цялото. Един такъв проект, по който работя, е моделът за природосъобразен живот извън града – но за това ще споделя повече, след като се материализира напълно.
Какво означава пробудена душа? Има ли критерии някой да е пробуден?
Пробуден е този човек, който е осъзнал, че е част от ятото, част от Цялото. Който е разбрал, че всички сме Едно и че Едното – Любовта, е част от нас. Че когато помагаме на другите живи същества, ние помагаме и на себе си. Този човек всичко прави с Любов и Вдъхновение и мирът не го напуска…
Защо човек е на тази земя? Възможно ли е кратко обяснение или пък не е нужно изобщо да си задаваме този въпрос…
Разбира се, че е нужно да си го задаваме – това е фундаментален въпрос. Какво прави човек на земята зависи най-вече от собствената му еволюция. Голямата част от хората идват тук, за да научат определен урок, да приложат определена добродетел – ако в преден живот не си бил справедлив, в този идваш отново, за да видиш какво значи несправедливост наистина. Тук законът за кармата работи в пълната си сила. Великото училище на Живота го нарича Учителя. Друга група хора имат да си учат собствените уроци, но и да работят за повдигането на човечеството по един или друг начин – това са творците, гениите, обществениците.
И една малка група хора има, които идват и си отиват без карма – това са Духовните Учители, посветили живота си на Цялото.
Кога направи за първи път житния режим на Учителя? Какви бяха първите ти усещания?
Правя житния пост вече пет или шест години подред. Първоначално – с грухана пшеница, но нещо не ми беше особено приятно и вкусно. Имах съпротива срещу груханата пшеница, но не знаех защо. Преди три години отговорът дойде – груханата хибридна пшеница е мъртва храна, жизнената сила в зърното я няма, аурата й е сива, мътна. За химическите торове и химикали, с които се обработва днес пшеницата, въобще не искам да коментирам… Така на третата година опитах с обикновено жито за покълване, но то беше толкова твърдо, че на 3-4-ия ден от поста венците ми започнаха да кървят и аз трябваше да го прекратя. После дойде информацията за лимеца – това уникално за нашите земи диво жито със златиста аура. Последните две години правя поста с лимеца, който отглеждаме, и разликата е огромна; то е меко, живо, органично, дава много енергия.
Имаш ли си всъщност любима мисъл на Учителя? Ще се радваме да я споделиш с нас…
С удоволствие… „Когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант, като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си , него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Той не се спира на дреболиите в живота. Той се спира само върху онова великото, което Бог е създал.”
Хората се оплакват често от негативно енергийно влияние. Първо, какво го причинява според теб? И второ, какъв е начинът да го неутрализираме?
Да, има го това негативно въздействие и то се засилва все-повече. В градовете особено сме потопени в поле от негативни мисли и чувства, създадено от милионите хора, живеещи и живяли на това място, и това според мен е най-големият и опасен замърсител. Но и тук действа законът за резонанса – подобното привлича подобно; тези вълни ще ни достигнат и ще ни въздействат негативно, ако ние самите сме негативни.
Най-голямата защита на човека е неговата аура. Трябва да намерим нашия индивидуален начин за хармонизиране – духовна практика, музика, медитация, разходка в планината, работа със земята.
Имаш ли си свой начин за възстановяване на баланса – ще ни е интересно да го чуем…
Лично аз практикувам паневритмия, стремя се да съм повече време сред природата извън големите градове, обичам да работя на село със земята. Дори предприех една по-сериозна крачка към хармоничен живот, по-близо до природата – продадох си апартамента в София и се подготвям в момента усилено за устройването на живота на село. Стремя се да гледам на всичко като на игра, която ни учи как да бъдем Човеци.
Как да постъпваме, когато в нас заговорят и усещания като гняв, гордост, вина, дори завист…
Негативните човешки емоции, които наличаме пороци, са вторични и са следствие на едно само чувство и то се нарича Страх. Например, когато се страхуваме да не бъдем наранени, ние ставаме агресивни. По същия начин Любовта е майката на всички светли чувства и добродетели у човека. Аз съм доста емоционална и още не мога да кажа, че съм се справила с емоциите. Но по принцип, когато видим наближаването на бурята, е по-добре да преместим вниманието си към светлата част на хоризонта. Тогава тя може да ни подмине или да е с отслабена сила. Например някой ни дразни – преместваме вниманието си върху другиго, който е наблизо и ни е симпатичен. Може да е въображаем, да е хубава картина, която визуализираме, или нещо, което ни е приятно. Затова сме тук на земята – да отработим определено качество, то да добие положителен знак, т.е от порок да се превърне в добродетел.
Моят начин е да започна да си пея нещо в такъв момент. Вървам, че музиката е нещо, което ще ни помогне за по-лекото преминаване на прехода и за изграждането на новата култура – Културата на Любовта.
Кои са „местата на силата”, на които ще ни препоръчваш да отидем?
„Местата на силата“ са места в природата, с предназначение, заложено от разумна сила. Те са като „капан” за космическа и земна енергия. Това са природни дадености или мегалити, могили, светилища, храмове от различни периоди, каквито в България има почти на всяка крачка. Белоградчик, Мадара, Перперикон, Татул, Белинташ, Старосел, Косматката, Поморийската гробница, пещерата „Очите на Бога“, Утробата, Бекликташ, Бузовград, т.нар. гробница на Бастет – тези са може би по-извесните места в България, на които съм имала интересни преживявания. Но когато Духът те води – то е като серия от посвещения, които могат да станат на точно определено място. И дори една семпла могилка може да се окаже фокус на енергия и място за трансформация, ако успееш да се свържеш с разумните сили на Природата. Хубави места, разбира се, има и извън България – с Георги Изворски участваме в такива езотерични екскурзии, които един приятел организира. Бяхме на Светите места в Егейска Турция, есента ще обиколим Египет вероятно. Интересно също е, че тези места се активират в определен времеви отрязък, така че датите на тези посещения също са специално определени.
И накрая, коя е най-хармоничната дума според теб?
БЛАГОСТ!
Лимецът е част от житейската философия на Силвина
За първи път чула за него преди 5-6 години, а от три може да се похвали, че участва и в отглеждането му. За силата му може да говори много – също за екоземеделието, за хармонията на природата… Разбрала истинската сила на най-древното жито, когато го включила и в Житния пост на Учителя.
Питат ме – разказва ни, – какво го правим този лимец, че е толкова хубав; така излъчва и зарежда… Истината е, че човек трябва да обича това, което прави, истински – и то му се отблагодарява!”
Храни се с жива храна
Силвина съветва да избягваме нещо, което е преработено и използва за пример това, което предлагат хипермаркетите. „Там има много за ядене, т.е. за ядове, и почти нищо за храна. Защото по-важно сякаш за съвременната хранителна индустрия е удължаването на срока на годност на продуктите чрез всякакви химикали, а не грижата за човека и неговото здраве.”
Повече от 10 години е вегетарианка, а от година и половина е преминала и само на растителна храна. Все по-голяма част в режима й заема суровата… Съветите й за плодовете и зеленчуците звучат така: да са скоро откъснати, да са отгледани от добри хора, по възможност в региона, в който живеем ние, а най-добре – от нас самите.
„Житният пост на Учителя е най-хубавото прочистване, което човек може да направи, и то става и на физическо, и на емоционално, и на ментално ниво – чувстваш се лек, радостен, освободен…”
„Идеален хранителен режим, който да е общовалиден за всички хора, няма. Но при всички положения човек трябва да разбере, че месото е токсична и вредна храна и постепенно да го намалява. Аз лично съм вегетарианка от над 10 години, веган с тенденции към повече сурова храна от година и половина. Това беше постепенен процес, свързах с духовното ми израстване.»
„Всяко място сред природата има своята вибрация, носи определена енергия и информация, носи и своята музика. И ако се настроим – можем да я чуем. Случвало ми се е понякога това.”
[divider ]
За музиката, ангелското пеене и лимеца със Силвина си поговори Краси Проданов.
Снимки: Деница Дабижева и архив.