Да ни заведе дотам помолихме един ден в края на зимата необикновения Георги Изворски.
Един човек, който е тръгнал да просвещава другите, не бива да си позволява да говори за себе си, каза ни той още на вратата и ние се зачудихме дали това интервю изобщо ще го бъде… Идеята за разговор с Георги Изворски всъщност се роди точно по време на последната му беседа – в Посолството на мира в София. Много хора останаха буквално по стълбите – слушайки-неслушайки, те не видяха пълноценно този човек, който е и препатил много на земята ни, но и взел много от мъдростта й.
Затова и когато ни покани у дома си, се опитахме дълбоко в себе си да се смирим, за да можем после да ви предадем и думите на Изворски неподправени – точно от Извора. А за себе си наистина той не пожела да говори – каза всъщност, че и никога не го е правил пред медия; че интервюто за „Усури” всъщност е първото, което дава лице в лице с представител на вестник или списание. Тук му благодарихме за първи път по време на срещата. А вторият беше, след като думите, които изрече, приеха формата на един красив и неповторим свят – нашия свят. Благодарим му, че ни го показа и че всъщност живеем заедно в него!
Времето вече тече много по-бързо, отколкото биоритмите ни. Това не е ли някакво насилие спрямо нас самите?
Не е насилие, ако успееш да се хармонизираш, да се синхронизираш с времето и с нещата. Човек изобщо насилието трябва да го изхвърли от себе си като елемент, особено ако е достатъчно посветен, достатъчно вътре в нещата. Никакво насилие! Към никого! Включително и към въздуха, който дишаш… Трябва да внимаваш как го дишаш. Трябва да внимаваш как пиеш вода. Всичко наоколо – не само храната, водата и въздухът, е абсолютно живо. Да преместиш едно камъче – също трябва да го преместиш с любов. Затова се казва, че каквото правиш, трябва да го правиш с обич, с любов, или – понародному – с мерак.
Но няма ли насилие от страна на ума към тялото, за да се приспособи то?
Това е тъй наречената автоагресия. Няма магия, има автомагия. Всичко е измислено от човека, всичко е създадено от човека – призраци, фантоми, таласъми, вампири, всичко това е до човешкото съзнание, което ги създава. Но наистина, когато се отделят, те имат свой собствен живот. И между другото контактуват само с хора, които се поддават на страх, срам и вина. Иначе не се докосват до човека, тъй като подобното привлича подобно, това е Законът за резонанса във вселената. На един нормален, трезвомислещ човек, който се съобразява с природните, с божествените закони, нищо не може да му повлияе на тоя свят, включително и разположението на планетите, и цялата хороскопска карта, която му е съставена. На него тези неща не му влияят. Защо? Човек има нисша и висша природа. Между тях съществува бариера. Човек, като я прескочи тая бариера, тогава преминава в своята висша сфера, във висшата си собствена природа, и тогава може да направи винаги правилна преценка. И нищо не е в състояние да го докосне. Защото той си носи, тъй да се каже, рая в себе си. А нисшата природа на човека създава ада.
Какво ни предстои 2012 година?
Масово ще се премине по леко физически начин от нисшата към висшата природа, леко насилствено ще ни накара да го сторим природата. Всичко вече е решено от вселенския, космическия разум – да стане малко по-бавно и по-спокойно. И следователно няма човек защо да се притеснява. Той трябва да си направи тая равносметка, да се откаже от стария стереотип на мислене, на чувстване и на живот, да не излъчва абсолютно никакъв хлад, не само да нямаш агресия към себе си и към другите, но просто само една топлина, тоест ти да излъчваш само любов, защото човекът – това е обич, това е любов. И който се вслуша в това, ще започне да се променя – най-напред трябва да промени наистина отношението си към хората, към животните, към растенията и към камъните, ама наистина с добро, нежно, фино отношение. Женският принцип сега изпъква – след 2000 г. женският принцип вече е водещ, но на ново ниво. Жените трябва да поемат ръководството на тая планета и на това човечество. Тогава всички нещастия ще се оправят и раят ще слезе на Земята, тоест новото небе и новата земя ще се съединят в новата култура на любовта.
С какво темпо смятате, че тези неща ще се осъществят?
Те се случват и това ме радва. Наистина ме радва! Защото аз гледам блясъка в очите на хората. Едно време един посветен попитал Господа: „Господи, по какво да позная моите хора от другите?” И той казал: „По блясъка в очите.” Просто и ясно. Така че аз виждам блясъка в очите на хората, тяхното излъчване. И те точно заради това се събират. Независимо в коя организация са, коя окултна или езотерична школа следват – няма абсолютно никакво значение. Те се събират!
Кафезите са два вида. Малкият кафез, който е собствената личност на човека, и големият кафез – това е духовната организация. И когато човек обаче надрасне и види, че всички са едно и също нещо, и в основата си всички добродетели, всички космически принципи са едни, тогава вече започва да не му се ходи там, където е ходил. Отделя се и върви сам нагоре. Но става сам и обединителен център. Започва да свети! Той вече е запалена свещ. На масата има една свещ, запалена в центъра, и сто незапалени. От тая свещ може да се запалят и стоте и нея няма да я заболи, нищо няма да й стане, защото тя раздава пламъка си. Как го раздава свещта пламъка си? Раздава го безусловно, безкористно и всеотдайно. Огънят е това. Той така се раздава, това е човекът, човекът е пламък.
Между другото искам да ви кажа, че всичко у човека е горене. И сега не чрез потоп, не чрез вода – предишния път планетата е изчистена чрез вода, защото за материалните светове водата чисти, – сега вече се чисти чрез огън. Много хора, приятели ми се обаждат и казват: „Аз вдигнах 42 градуса”. Изчакай! Това е тъй нареченото фазово преобразуване на организма. Само не пречи на природата. Трябва просто да й се оставиш по течението. Тя знае къде, как и колко. Това е проста истина, но хората – малко ги заболи и тичат на лекар… Традиционната, ортодоксалната медицина не може да помогне за това, както и дори един народен лечител не може. Той вижда, че човекът е здрав. Той го поглежда и вижда, че стават тия трансформации. Това, пак казвам, е фазово преобразуване на тялото, духовно и физическо. Това са физически и духовни трансформации у човека, свързани с прехода.
А болестите като фазови трансформации ли да ги приемем или като урок, който трябва да научим за себе си?
Човек може да си научи уроците на Земята по два начина – с желание и със страдание. Когато човек е пробуден вече, той си ги учи с желание и постепенно изчиства всички според Закона за причинно-следствените връзки (той се казва още Закон за кармата или Закон за изравняване потенциалите, или Закон за равновесните сили). Каквото си направил – няма начин същото да не стане, няма начин! Във вселената, дали тука, или някъде другаде – ще те настигне тоя закон, той действа, той е природен. Следователно това са болестите – едни прекрасни уроци, за които всеки един трябва да благодари на разума, на Всевишния, непрекъснато. И когато ги приеме спокойно и му благодари, много по-бързо оттичат и заминават. А когато наистина той се опита да се противопостави, тогава вече започва страданието. Тогава започва голямото шамаросване. Ако не си научил урока – малкия, започва големият урок. Болестта е нещо прекрасно. Човек не знае колко хубаво нещо е болестта. Всичко е хубаво на Земята. Всичко е хубаво. Включително и болестта. Защо? Защото изпитваш неща, преживявания имаш на Земята, които не може да ги изпиташ никъде другаде във вселената, особено в ангелската и в божествената вселена. Само тук, на Земята, можеш да ги преживееш, да ги изпиташ.
Има хора, които казват: „Аз от нищо не съм боледувал”…
Баща ми беше такъв. Това е чистотата на съзнанието и чистотата на човека дори на физическо ниво. Аз наистина познавам такива хора, включително аз не си спомням да съм боледувал от нещо, освен счупване, тъй като съм тренирал. Но това са механични части, Бог трябваше да ме вкара в пътя по някакъв начин.
Това пак ли ние си го повикваме в нашия живот?
Ние си ги повикваме или има нещо друго. Това е малко по-различно. На Земята живеят няколко групи хора. На Земята слизат най-напред, или се раждат, или се прераждат, хората от две основни групи. Едната са посредствените, обикновените – не искам да ги обиждам – елементарните хора, те идват да си научат само собствения урок. Той идва да придобие едно качество в тоя живот, той е живял, идвал е 400 пъти, 500 пъти, 1000 пъти се е прераждал. Но при всяко прераждане той придобива една добродетел, примерно в миналия живот е бил много скъперник – в тоя живот той трябва да стане много щедър. Идва да си научи само качеството на щедростта. Ако в предишния живот е бил страхливец, сега ще стане смел, герой, подвиг ще извърши. Човек, ако не е бил благоразумен, ако не е бил благороден, в миналия живот е бил престъпник – в тоя ще стане праведник. Това са уроците. Обаче има и още други хора, които вече са си изкарали почти училището, великото училище на живота, както се казва, на Земята, и идват за последни прераждания, последен, предпоследен път и така нататък. И Бог те вика при себе си и казва: „Синко, и така, и иначе си дошъл на Земята да си научиш последния урок (или предпоследния), хайде да ми свършиш една работа и на мене.” Добре! Не можеш да откажеш на Бога, като слизаш, значи изучаваш си урока, усъвършенстваш се и едновременно с това му вършиш и на него някаква работа. Това е работа вече за обществото, за цялото, затова се казва, че трябва да се работи за цялото. Това е втората група. И третата група, слизат аватари – само за повдигане духовно на човечеството, те слизат без карма и си отиват без карма.
Как стоят нещата при смърт на малки деца? То не е живяло, а си отива…
До 40-ия ден душата има право да си отиде, когато е слязла вече тук, но не харесва майка си, баща си и семейната среда, като види, че има големи конфликти, голяма агресия, голямо викане, тя си заминава. После викат: „Ама малко дете почина.” Почина! За Бога няма живи и мъртви, всички са живи. Смъртта е едно прекрасно духовно преживяване. Често ме питат за нея. Аз също съм я виждал като една прекрасна руса, синеока девойка, с излъчване на топлина и любов.
Не с косата?
Това са измислици, разбира се. Аз ще ти кажа баба Ванга как я е виждала. Тя казва в едно интервю: „Аз я видях като млад, хубав момък.” Искам нещо да ти кажа – смъртта за добрите хора е добра, за лошите хора е лоша и грозна. За добрите тя е прекрасна. Това е една духовна трансформация – прибираш се при баща си и майка си. Траките плачат, като идва човек тука, и когато си заминава – се радват. Защото знаят къде отива.
Природата не се интересува дали сме щастливи
Най-важно е да се изпълняват нейните закони – тогава сме мили и на Бога. Не го ли правим, започваме да се чувстваме дебалансирани, живеем в дискомфорт. Щом не искаш да изпълниш природните и божествените закони – страдаш, напомня Георги Изворски. А ако живеем с тях, тогава сме мили, всичко се случва, както трябва…
Човек може да стане и маймуна, и ангел
Еволюционната теория на Дарвин при Георги Изворски е с главата надолу. „Човекът е стигнал до маймуната – казва той, – но многото духовни учители, слезли отгоре, висшите духове, са обърнали съзнанието ни.” Затова и голямата цел сега е човек да бъде очовечен. В името на тази цел слиза Иисус. Да оангели хората пък идва Учителя Дънов. Сега пред нас стои задачата да ги обожествим.
Българите са патриарсите на човечеството
Те се раждат с голям дух, голяма е и мисията им, подчертава Георги Изворски. Цитира и Учителя, който казва, че България е духовната врата на човечестото. Затова и българите са жреци, шамани, патриарси, папи и свещеници по рождение, изрежда Изворски. И имат много работа да свършат тук, на тази земя.
С воина от светлината Георги Изворски ви срещна Стефания Стефанова.