Съвременният човек е единственият биологичен вид на земята, развил в невъобразима степен безбройни по вид и тежест заболявания. Факт е, че няма животно в природата, което да е толкова болно, колкото човека. Днешното ни състояние като че ли е пълно и гротескно отрицание на нашата разумност. Homo sapiens, т.е. разумният човек, по отношение на своето здраве се е превърнал в най-глупавото същество. Тази крещяща констатация е известна на всички, но още по-непонятно и абсурдно е, че всеки се държи така, все едно я няма. Измислили сме се всякакви теории и оправдания, само и само да можем по-комфортно да заровим главата си в пясъка. Забравили сме до такава степен кои сме въсщност, че сме загубили представата що е здраве и здрав човек. Някъде по пътя на човека е изпаднал “еталонът за човек”.
Ако се вгледаме в едно стадо антилопи, в глутница вълци, в пасаж от акули, в ято птици, никъде няма да открием такива драстични различия между отделните индивиди, каквито има при хората. Няма прекалено дебели и прекалено мършави акули, например. Лесно ще открием кой е еталонът за здрава акула. При човека е обратното – повечето от нас дори и не подозират, че огромната част от хората са с променена анатомия. Нарушени са нормалните пропорции на тялото: или главата е голяма, а торсът недоразвит, или коремът е изпъкнал сякаш е погълнал футболна топка, а крайниците стоят тънки като пръчки; или пък краката – дебели и отекли, а тялото – късо и несъразмерно. Поредицата може да бъде продължена до безкрай.
Най-странното е, че тази деформация на човешкия вид е убегнала от погледа и на онези, чиято работа е да се занимават с това. В медицинските институти никъде не се преподава здраве. Преподават се болести и как лекарят трябва да се бори срещу тях. Изучава се анатомия, която наизустява през коя дупка кой нерв минава, но никъде не се изучава анатомия, която говори за пропорции, нормални форми и отношения. Най-абсурдното е, че тъкмо лекарите, които преподават това, са с най-отдалечените от оригинала, уродливо изменени тела и често са много по-болни от пациентите си. Средностатистическият американски лекар, например, живее по-малко от средностатистическия американец. Никой професор по медицина не обръща внимавние на студентите си за техните сенки или торбички под очите, за начеващата двойна брадичка, за леко изпъкналия пред гръдния кош корем и т.н. и т.н. Напротив – смятат, че това е нормално, наричат го наследственост, конституция, оправдават се с възрастта (пропускайки факта, че няма дебела възрастна маймуна в природата). И лекарят и обикновеният човек днес са забравили за оригинала на човека и здравето. А когато вече не занем що е човек, ние не можем да помогнем нито на себе си, нито на когото и да било.
Що е това здрав човек?
Да бъдем здрави означава да имаме хармонично развито тяло, да бъдем изпълнени с енергия и етусиазъм, да имаме цели и стремежи и да се чувстваме щастливи и изпълнени с любов в процеса на тяхното осъществяване. Не можем да бъдем пълноценни човешки същества, ако липсва някой от тези елементи на живота. Можем да имаме най-благородните идеали, но ако занемарим функционирането на нашето тяло, постепенно ще ни налегнат тежки мисли и емоции и ще видоизменят този идеал до неузнаваемост. Постоянно сме свидетели на такива примери: високоразвити творчески личности да се превръщат в процеса на своето остаряване в гротескно отрицание на себе си – навъсени, дребнави, раздразнителни, недоволни и от формата на земята дори. И обратно – има много примери в живота, когато възрастни хора стават все по-благородни, толерантни, извисяват се до едно глобално мислене и преживяване на хармония и любов с Вселената и всичко, което я обитава.
Нашето същество е единно цяло! Независимо къде усещаме дисхармония – това вече е началото на болестта. Много често първите симтоми са още в ранното детство – малкото дете, дори едва появило се на този свят става раздразнително, плаче непрекъснато дразни със своето поведение околните – това вече е болест. В последствие малкият човек проявява различни форми на агресивност или става пасивно – агресивно или развива автоагресия – става затворено и депресивно дете. Независимо дали сме малки или големи, това “чувствам се зле” се проектира във всички сфери на живота ни. Всеки от нас знае от най-елементарен опит, че когато се събуди и му е криво, целият ден като че ли върви “наопаки” – изпуска автобуса или колата се поврежда, среща точно нежелания човек, работата буксува, срещите се провалят. Няма как да е другояче – ние подаваме сигналите и получаваме адекватния на тях отговор. “Едно зло не идва само” – казва народът, но е вярно и обратното – и едно добро не идва само. И всеки от нас може да си спомни, че когато се е чувствал млад и силен, въпреки че често е имал много по-малко възможности, въпреки многото препятствия, се е чувствал лек, подвижен и побеждаващ като по инерция.
Здравето е всичко това – не само да ни боли, но да чувстваме в себе си енергията и порива на живота. А който чувства този порив не може да няма мечти и да не поражда идеи; не е необходимо някой да го учи на радост или любов към другите – той просто преживява радостта и любовта, иразява ги и неизбежно ги излъчва в света около себе си.
Любовта е най-естественият израз на нашето здраве. Тя е нашето спонтанно състояние, нашето същество отвътре, не е научен от другите урок. Можем да възпитаваме различен набор от социални рефлекси, но любовта и щастието научаваме само отвътре, преживявайки ги. По точно – преживявйки това, което сме в оригинал. Ние сме любов и щастие по естество, по субстанция, по материя. И когато я преживяваме, тя просто се излъчва навън върху околните, провокирайки по този начин тяхното собствено естество, което също е любов! Ние не можем да научим на любов никого, както не можем да го научим и на радост, можем само да предизвикаме собственото му естество отвътре, да го подсетим кой е той всъщност и по този начин той да го изяви, т.е. да го преживее.
Същото се отнася и за здравето – не можеш да дадеш на някого здраве отвън, можеш само да припомниш на другия кой е той всъщност. И когато си спомни, че той е здравето, тогава ще го събуди и задвижи, за да превърне това здраве в преживяване, в живот!
От друга страна нашият организъм е така устроен, че когато хармонията в него се нарушава, той подава сигнали – симптоми. Често първите симптоми са почти неуловими за изкуствено притъпените сетива на съвременния човек. Раздразнителността той отдава на стреса и на случайно стекли се обстоятелства; главоболието потиска с първото попаднало му хапче; срещу хроничната умора пие кафе, кола, пуши. Вечер чето гони напрежението с алкохол.
Всички тези симптоми вече са болест на съвременния човек. В началото болестта е дискретна, функционална, а след време, когато се повтаря, тя се превръща в органична, анатомична, т.е. в променена форма. Така постепенно се появяват сенките под очите, оформят се първите торбички, заличава се естествения релеф на лицето и шията, мускулите се покриват със слой оток и тлъстина. Това не са изменения на възрастта, а на болестта. Те не са плод и на случайни обстоятелства и неудачи. Забравяме, че ние пораждаме стреса, ние сме отговорни с нашия избор за това как ще се почувстваме и как ще изглеждаме. Винаги когато обвиняваме за нещо другите, ние обезсилваме себе си и даваме на другите власт над нас.
Митологизираме нашето обкръжение като предаваме на предметите и обстоятелствата магическо действие, забравяйки, че в дълбочината на всичко ние сме направили тези избори. Ние избираме хората, които срещаме и които ни въздействат. Ако те не ни харесват, просто нека изберем други. Винаги имаме тази възможност, колкото и да я отричаме.
И нека подчертаем – болест е всеки отказ от избор, всяко оправдание за невъзможност и принуда, всяко бягство от свободата. Илюзията за несвобода и принуда е основната болест на съвременния човек. Същевременно тя е и основен симптом на нездраве. Усетиш ли в себе си елемент на несвобода, на дискомфорт, на напрежение и угриженост, на “няма как” и “няма начин” – това вече е симптом на болестта.
И обратното – оздравяването от болестта ще усетим като отваряне, като възможност, като ентусиазъм и подем, като лавина от мечти и нови планове, като ново начало, като свобода.
Всеки от нас носи в себе си това вътрешно напътствие, тази координатна система. Тя ни ориентира безпогрешно. Чувстваме ли се зле – нарушили сме здравето; чувстваме ли се по-добре – ние сме на правия път. Това чувство е универсално и вродено – достъпно е за бебето, достъпно е и за стареца. И никой от двамата няма оправданието да не се вслушва в него. Бебето е спонтанно и го проявява непосредствено, възрастният обаче често е възпитан да го подтиска и неглижира. И в двата случая обаче трябва да обърнем внимание на това как се чувстваме. В първият случяй отговорността за това е на родителя – да забележи сигналите на детето, които то подава; а във втория – възрастният човек следва да си припомни за себе си, за естеството си, за чувствата си. И да ги събуди отново. Като дете.
Ако здравето е вроденото естество на човека, то пътят към него трябва да е прост и лесен. На преживелищно ниво този път понякога може да ни се стори твърде труден и дълъг, но в естеството си той винаги е прост. Прост, защото да бъдеш здрав означава да бъдеш себе си. Да изразиш себе си. Да последваш себе си. И най-вече за съвременния човек – да не пречиш на себе си. Това е нашето основно послание в тази книга – Не пречи на себе си и ще бъдеш здрав!
Звучи просто и елементарно. Но независимо как ни изглежда, това е нашето естество. То е синоним на здраве, както и на ресурс за постигането му, ако то вече е нарушено.
Нищо ново под слънцето – “primum non nocere” е първото правило в древната медицина, а то ознацчава “първо не вреди, не пречи”. А когато престанеш да пречиш на себе си, ще бъдеш себе си, т.е. ще бъдеш здрав.
Думата “метод” на старогръцки означава “път”. В този смисъл пътят към здравето може да се изразява в конкретен метод, в конкретна методика. Независимо от пътя (метода), когато пътуваме към здравето, ние се срещаме със себе си. И обратното – когато виждаме себе си в действителност, ние се изцеряваме и оздравяваме. Има безбройни пътища към себе си, т.е. към здравето.
Ако си представим един център с много лъчи, излизащи от него, по който и лъч да тръгнем от периферията към центъра, ние ще стигнем до целта. Най-важното в този случай е посоката – дали сме тръгнали в правилната посока (към центъра) или се реем в криволици наоколо. Наоколо няма здраве, защото няма “себе си”. Няма лекарство “отвън”. Нека веднъж завинаги забравим тази илюзия! Лекарството винаги и единствено сме самите ние! Ние, които имаме естественото свойство и ресурса да се самовъзстановяваме. Независимо откъде ще тръгнем в процеса на нашето здраве, нека се движим към себе си. Нека не си губим времето и силите да търсим имане по света – то е винаги заровено в нас самите! В никое кътче на света, на никой връх на която и да е планина, в наследството на която и да е древна култура няма да намерим вълшебното хапче за здраве. Най-мъдрите (от където и да са те) ще ни повтарят: Отиди към себе си!
Това е добрата новина – Здравето е просто! Просто, защото сме ние самите. Остава да си изберем пътя. Хубавото е, че откъдето и да трегнем, стига да вървим към себе си, достигаме целта. Така е, защото в здравето всичко е свързано. Откъдето и да дръпнеш веригата, дърпаш цялата верига. Можеш да започнеш като промениш мислите (и мисленето) си. Неизбежно това ще те доведе до теб самия, до “себе си”. А за да си себе си, не може да си болен. Просто защото когато си болен не си на себе си! Когато имаш здрави мисли, това ще те доведе и до мисълта за здраво тяло. И обратното – когато дръпнеш веригата от другия край, когато позволиш на себе си да си физически здрав, тогава неизбежно и естествено в теб ще се породят здрави мисли и емоции. Погледни наоколо – елементарно е: когато един възрастен човек е болен, най-често той е и негативен, раздразнителен, недоволен, обезверен във всичко. И обратното – ако видиш един наистина здрав човек, той е бодър, оптимистичен, зареден с идеи и мечти. Болен (за съжаление толкова често!) може да бъде и младият човек – тогава той е агресивен или депресивен с всички поведенчески последици от това за себе си и околните.
Пътят (методът), който ви предлагаме е само един от многото пътища на живота. Път е на живота, защото ни връща към себе си и по този начин пораждаме от себе си като резултат здраве, оптимизъм и любов.
Нека отново повторим: Този метод не ви дава здраве! Здравето се поражда единстветно от вас (това е собствено естественото ви състояние на живот и функция). Този метод, в най-добрия случай, ви показва пътя към себе си. Всичко останало го правите вие! Лекарят нищо не може да направи вместо вас! Нито някой може да живее живота ви!
Този път не е единствен и има много други пътеки (методи). Но знаем от опит, който опит всеки от нас носи дълбоко в себе си, че той е път към целта. Ако вашата цел е да сте здрави и щастливи (а няма как едното да стане без другото), това е вашият път. Пътят към вас!
д-р Георги Гайдурков