Снимка: Симеон Нейчев
Рила, Седемте езера, лятото на 2011 г.
Обичам Рила, обичам да идвам на езерата, още първият път като дойдох тук и слязох от Раздела, надолу към Молитвения връх, през Чистотата, се изпълвах с радост и трепет. Рила, Рила 🙂
Благодаря ти, Господи, че ме изпрати на Рила, благодаря ти, че ме изпълни с всичко това, което приемам, когато съм горе. И сега докато пиша и отправям мисълтта си, се изпълвам с радостен трепет, жив и светъл. Слава Богу за всичко. Благодаря ти, Господи на Любовта, води ме в Твоя път. Благодаря ти, че мога да помисля, за това, че мога да почувствам и напиша това. Научи ме, Господи и води ме в пътя си. Проводи ми Виделината и Истината си, те да ме водят.
Беше светъл, слънчев и чудесен ден. Тъкмо отивах да си взема багажа. Стигнах до мястото, където се разтоварва багажа от конете. Благодаря ви, мили братчета, за това, че ни помагате, Бог да ви благослови! Взех си последния от трите чувала и в този момент видях, че двама души носят един голям чувал, доста голям, брезентов. Видях, че им е трудно. Оставих моя на страна и отидах да ги попитам дали мога да им помогна. Бяха мъж и момче. Слава на Бога, те приеха помощта ми и така изнесохме до палатката им три големи чувала. По пътя мъжът ме заговори. Попита ме как се казвам, от къде съм, с какво се занимавам. Запознахме се. Каза ми, че името му е Симеон. После ме попита за музиката на Учителя. Казах му, че много обичам да си пея. После ме попита още за това. Разказах му как в колата, в нас и навсякъде съм си качил музика от Учителя, в изпълнение на Симеон Симеонов и много обичам да пея с него. Интересно беше, че до тогава не бях виждал Симеон Симеонов. Бях търсил снимки в интернет, но тогава нямаше, бях ходил на братски концерти в София, но там не е участвал, когато съм бил. На Рила при предишни ходения също не съм го виждал така, че да знам, че е той.
И така, човекът на който помогнах с чувалите, ми каза така:
– О, аз познавам Симеон Симеонов, той ми е приятел, ще го накарам да ти изпее някоя песен.
Това ме зарадва много. Когато стигнахме до палатката. Той помоли една жена – Мария, да извади нещо да ме почерпи, “нещо, което не расте в София.” И ме почерпиха с едни чудесни, големи, узрели и сладки смокини. Голяма радост, в този слънчев ден на Рила. После ми подари няколко диска на Симеон Симеонов. Вече започнах да се питам дали този Симеон и Симеон Симеонов – певецът, са един и същи човек. Не казах нищо, той също. Разделихме се с благодарност и радост.
След няколко дни беше обявен концерт на Симеон Симеонов. Тогава видях този, с когто от години си пея. Разбира се, беше същия човек, с когото носихме багажа, който ми подари дискове и ме почерпи смокини. Бях много радостен. Пеенето на живо, на Рила, на божествените песни от Учителя беше толкова чудесно. Благодаря ти, Господи, че можех да съм на Рила и да слушам и да пея тази свещенна музика. Благодаря ти, Учителю, благодаря ви братя и сестри, благодаря ви, светли приятели, благодаря ви, родители и роднини, благодаря ви кончета, благодаря ви Светли същества, благодаря ти, Господи, че мога да изживея това, тук на тази Земя. Благодаря, че мога да си помисля да поискам да се свържа с Духа, който пълни сърца ни със Любов.
След това отидох при Симеон Симеонов. Пита ме как съм, дали ми е харесало. Казах му, че на живо, на Рила е толкова хубаво 🙂 Благодарих. И сега се изпълвам с благодарност към музикантите, чрез които приемаме даровете от по-възвишените светове, които чрез музиката ни въздигат и облагородяват. Благодаря ви, светли божии служители. Божието благословение да бъде с вас! АУМ
Тази случка, бе толкова красиво подредена и радостно съчетана. Благодаря ти, Господи, че ми прати този подарък. Благодаря ти, че така ми се разкри и ме изпълни с радост и благодарност.
Води ме, Господи в Твоя път!
Уеб сайт с музика от Учителя в изпълнение на Симеон Симеонов:
http://simeonsimeonov-tenor.org/bul/diskographiaBul.htm
Калоян Гичев, декември 2012 г, Светлописи – пътеписи по светлия път.