“Иска ми се, колкото може повече хора да признаят, че си струва да се живее в хармония с Природата и да се опитат да я разберат вместо да се борят с нея. По време на пътуванията ми в рамките на задграничните ми проекти ми се е случвало да виждам много ужасни картини. Те дълго занимаваха мислите ми и ме преследваха в нощните ми кошмари. И където и да беше това – в Босна, в Колумбия, в Бразилия, в Тайланд или в САЩ – навсякъде можеше да се види едно и също, а именно, колко безотговорно е отношението ни към Природата. Създава се вплечатлението, че много хора са загубили способността си за самостоятелно мислене и отговорността си за настоящето и бъдещето на света. От това следва неуважителното отношение към нашата природа и всичко живо. Десетки хиляди хектари джунгли и тропически гори се изгарят преднамерено заедно с всичко живеещо там, за да се създадат монокултурни плантации. Малка, привилегирована шепа хора печели за сметка на широките слоеве от населението, които на свой ред не знаят как да се изхранят. Бедността и нуждата в така наречените страни от “третия свят” не познават граници! Със старците и с децата се държат като с боклук. Налага им се да живеят полугладно на улицата. Право има само най-силният, в което ми се отдаде да се убедя от личен опит. И всичко това се случва в краища, където глад изобщо не би трябвало да има, защото там има толкова плодородна почва и благоприятен климат, че храната би могла да стига за всички с излишък. На мнозина се е наложило да дадат земята си на притежателите на големи поземлени участъци, губейки с това възможността да изхранят себе си и семействата си. Те попадат в зависимост, от която трудно се намира изход. Поради това мнозина живеят в покрайнините на големите градове при най-тежки условия – на улицата, докато в това време собствената им земя се изтощава и разрушава безмилостно. Мнозина в Европа мислят, че това не може да се случи с нас, но ние вече сме тръгнали по този път! Малките селски стопанства в повечето случаи са само страничен източник на доходи, защото селяните вече не знаят как да живеят от труда си. Малцина са тези, които сега биха повярвали в силите си и биха тръгнали по собствен път, за да търсят алтернативи във воденето на стопанството. Задачата на всеки е да защити правата си, земята си и да живее според разбиранията си за демокрацията.”
Зеп Холцер
Пермакултурата на Холцер включва в себе си оформяне на ландшафта (изграждане на тераси, създаване на повдигнати плоски и повдигнати хълмисти лехи, водни градини, езера, компостери, микроклиматични зони), агро-лесовъдно стопанство (използване на дърветата и храстите в селското стопанство), развъдник за риба, отглеждане на водни растения и животни, овощарство, планински пасища, а също така и отглеждане на алпийски растения и билки. Туризмът също не се изключва. Икономиката и екологията тук не си противоречат взаимно.