Едно магаре често носело на гърба си сол. Един път, като прегазвало една река, ударило се в един камък и клекнало във водата. Като станало, забелязало, че товарът му олекнал малко – част от солта се стопила. То си казало: „А, лесна работа било, ще зная за друг път как да си облекчавам товара.“ Слугите разказали за случилото се на господаря си. Друг път господарят натоварва магарето с вълна. То, като минавало и този път през реката, казало си: „Пак ще клекна.“ Та някой път лъжата като солта
може да ни помогне, но някой път като вълната ще затрудни доста много положението ни.
Ученикът, щом влезе в Школата, трябва правилно да различава нещата – не по форма, а по дух, по смисъл. В съзнанието на ученика не трябва да има и помен от лъжа. Лъжата се отличава по следното качество. Да кажем, че ти имаш десет светилника. Щом кажеш каква да е лъжа, единият светилник ще изгасне. Ако кажеш две лъжи – два светилника ще изгаснат, три лъжи – три светилника ще изгаснат и т.н. Остава ти само един светилник и питаш: „Какво трябва да правя?“ Тръгни по обратния процес назад – изхвърли деветата лъжа и веднага светилникът ти ще се запали. Изхвърли осмата, седмата лъжа и т.н., докато всичките ти светилници пламнат. Тогава ще кажеш: „Аз говоря Истината.“ Откъде знаеш? „Всичките ми светилници светят.”
Откъс от “Ученикът трябва да разбира” – беседа държана от Учителя на 12 юли 1923 г., четвъртък, София