След излезлите наскоро едно след друго петдесет и едно издания се наложи отпечатването на петдесет и второто разширено и преработено. По желание на широките кръгове, които посрещаха с радостно доверие откритията ми – учението за единния произход на болестите и науката за лицеизраза, това издание ще съдейства за по-нататъшното правилно разбиране на новия безлекарствен и безоперационен лечебен метод, ще привлече нови привърженици и ще разсее мрака около неумолимите природни закони, в които се лута човечеството.
В редица изчерпателни глави ще поясня как всички болести, безразлично какво име носят, се дължат на една и съща причина. Моята теория отново провъзгласява закона за мировото единство. Това, което човечеството и модерната медицина разбират под понятието „болести”, се съсредоточава според моето учение в един фокус, в една болест. Всички така наречени болести са само форми, видоизменения на една и съща болест, колкото и различни да са външните им прояви. С оглед на това според мен класирането на болестите под названия е съвсем излишно. С него си послужих само за да улесня читателите си в разбирането на разглежданите въпроси.
Обичайните названия на болестите, с които си служи медицината, нямат значение за онези, които са вникнали в същината на учението ми. То не познава специални болести на външни или вътрешни органи, нито си служи с прикриващия латински език на медицината, а почива на неоткритите досега вечни закони на природата.
Ние можем да усъвършенстваме парната машина, но не и парната енергия. Същото е и с моя лечебен метод. Неговата основа е непоклатима, обаче формата му може да се мени. Непознатият досега вечен закон за единството на болестите най-после проблесна сред мрака на страданията. Както хилядите лампи на големия град стават излишни, когато слънцето изгрее, така и разбиращите новата лечебна наука не се нуждаят от многобройните наименования на болестите и от лекарствата, с които си служи медицината.
Навсякъде, където е проникнало учението ми, а то, мога да кажа с радост, е достояние на целия свят, истината безспирно си разчиства път. Безспорно е, че трябваше да се коригирам в много отношения, да отхвърля част от това, което в началото ми изглеждаше несъмнено, обаче учението ми в основата си остана истинно. Това доказаха хилядите случаи из лечебната ми практика. Всеки нов ден усилва съзнанието, че бъдещето на метода ми е напълно осигурено. Както всяко ново откритие е изложено на безпощадни нападки, така и моето учение не остана пощадено. Не можеше и да бъде иначе. Такава е участта на всички „непризвани”, които се осмеляват да разчистят нови пътища, да прокарат нови възгледи, да отхвърлят излишното и да разсеят дълбоко вкоренени предразсъдъци. Печалното е, че противниците ми си послужиха с непочтени средства, обаче лечебните ми успехи, засягащи предимно изоставени от медицината болни, са много по-убеждаващо доказателство за истинността на лечебния ми метод, отколкото всички научни критики. Ако се бях поддал на илюзията да чакам, докато „призваните” представители на науката признаят учението ми и потвърдят постигнатия чрез него напредък в областта на лечебното изкуство, до края на живота си не бих пристъпил нито крачка напред. Днес обаче методът ми намира приложение във всички части на света и сред всички обществени слоеве. Този успех се дължи на това, че учението ми за единния произход на болестите почива върху неизменните природни закони.
Целта на съчинението ми е да посочи как да познаваме и предотвратяваме навреме болестите, да изясни закона за мировото единство, върху който трябва да почива всеки истински лечебен метод, и да служи като водач и съветник на всички, които жадуват помощта на всеобщата майка природа. Надявам се, че то ще е един от факторите за ощастливяване на страдащото човечество!
Лайпциг, 23 февруари 1899 г.
Луи Куне
Предговор към книгата “Водолечение” на Луи Куне