И тъй, искам да остане у вас една съществена мисъл: да знаете, че сте една пъпка, в която вашето съзнание трябва да бъде тъй силно съсредоточено, защото това е един от най-важните моменти в живота ви. Няма нищо по-велико от това, след като се разцъфтят душите ви, да видите Божествения свят и възможностите, които лежат скрити в него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвам, че всички трябва да бъдете тъй чисти по сърце, тъй чисти по стремеж. Сега и вие, младите, носите греховете на старите, но то е отгоре само. Грехът, това е един прах отгоре, на повърхността на човешката душа. Помнете едно нещо: вие отвътре не сте покварени. Да не ви излъже някой, прах имате само отвънка. Някой може да дойде и да ви каже, че вие сте грешни, може да ви цитира онзи стих, че “в грях ме зачена майка ми” и т. н. Не, човешката душа е зачената в Любов, тя е зачената на друго място. Вие сте души, а не тела, помнете това! Вие сте души, заченати някога в Божествения Дух, и сега ви се дава възможност да цъфнете, да се разцъфтите, да принесете плод и плодът ви да бъде благоприятен пред лицето на Бога. Искам тази съществена идея да залегне у вас като една основа. Не залегне ли, смисълът на Живота няма да бъде разбран. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие няма да се доберете до онази велика Истина, която търсите. Един е пътят. Схванете ли така, няма да има у вас различие накъде сте, на ляво ли сте или на дясно, нагоре ли или надолу. Във вас ще има едно единство, ще знаете, че Бог е навсякъде. Щом схвана тъй мисълта, тогава няма да ви е страх, че има ад. Не, дето е душата, там е Раят. Душата образува Рая. Мястото, отдето се оттегли душата, там се образува ада. И тъй, адът е място на бездушие, а Раят – място на душите.
Откъс от: “Разцъфтяване на човешката душа” – беседа държана от Учителя на 2 юли 1923 г., София