Сега, у всинца ви трябва да има онези благородни черти на онзи царски син, наречен Хусенфрах. Един мит има за него. Той се считал за един от най гордите синове на царството, непристъпен по своя характер, необщителен. Един ден той излиза на лов и намира в планината една бедна овчарка, на която разбойниците задигнали цялото стадо, наранили я и я оставили наранена. За пръв път в неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той превързва раните й, взима я на коня си и я завежда в своя палат, прислужва й, докато се изцерят всичките й рани и като оздравява, връща я в планината. Намира разбойниците, взима от тях стадото и го предава на тази млада овчарка – да се занимава със своето старо занятие в планината. Вие ще кажете: “Тази овчарка трябваше да остане при царския син.” Не, тя трябваше да опита една от неговите благородни черти и да се върне в планината да гледа стадото си, за да опитат и тези овце същите качества на царския син. Мисля, че и вие в света сте като този царски син и ще намерите много овчарки. Аз наричам овчарки изоставените човешки души, без разлика от кой пол са те. Полът в този случай не играе важна роля. Той е само един метод за самоусъвършенстване.
И аз бих желал всички вие, младите, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача в света. И ако вие не положите във вашето съзнание идеята, че сте души, ако вие се поставите като умове или сърца, или като мъже или жени, или като момци или моми, вие нищо няма да завършите. Тия методи всички са ги опитвали. Но ако вие напишете във вашето съзнание: “Ние сме живи и разумни души”, мисля, че вие ще внесете нещо ново в живота си, ще му дадете една нова насока. Защото при сегашното развитие на човека няма по високо състояние от състоянието на душата. То е едно състояние, което носи в себе си всичките условия, всичките възможности на Божествената Любов. Само в душата именно Бог може да се изрази и да се изяви в своята пълнота. Любовта може само чрез душата да се изрази. Ако вие изразите вашата Любов чрез сърцето, вашата Любов ще бъде наполовина; ако вие изразите вашата Любов чрез ума, вашата Любов ще бъде наполовина. А всичките слабости в света седят само в половинките.
… Ние можем да кажем, че едва сега човешката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била във вид на пъпка, но сега за пръв път тази пъпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пъпка е забележително като един от най-великите моменти в този Космос, наречен разцъфтяване на човешката душа. И всичките Възвишени същества в Божествения свят очакват разцъфтяването на човешката душа. Чашката, в която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубост и Бог ще вложи вътре в нея своята Светлина и своята Любов.
Тъй щото всички вие се намирате пред една от най-великите епохи в света – разцъфтяването на човешката душа. И всички вие трябва да знаете, че сте души и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят. Само по този начин ще дойдат във вашите чашки ония малки буболечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички тия Ангели, служители на Бога, ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, Божественото у човека, за да съберат от нея тия сокове. А с тяхното идване те ще внесат новата култура, която ние наричаме култура на Божествената Любов.
Откъс от: “Разцъфтяване на човешката душа” – беседа държана от Учителя на 2 юли 1923 г., София