Ако трябва с едно изречение да обясним сложната и многопластова концепция на биодинамиката ще трябва да откраднем репликата на Найтири от “Аватар”, която обясняваше на Джейк, че всичко в природата е свързано и затова трябва да пазим баланса на живота. Именно към това се стремят и биодинамиците. За създател на биодинамиката се посочва теософът Рудолф Щайнер. Биодинамиката е част от антропософията, която според Щайнер е наука на науките, всеобхватно познание за човека, което обединява в себе си всяко друго знание, включително научното и религиозното. През 1924 г. Щайнер обединява идеите си в книгата “Биодинамично земеделие. Духовно научни принципи на селското стопанство” и формулира четирите принципа на биодинамиката:
Първият принцип се отнася до почвата, която се разбира като затворената система в смисъл, че каквото се взима от нея, трябва да бъде върнато обратно. Всяко растение взима хранителни вещества от земята и по този начин я изтощава. Според биодинамиката трябва да се създаде такава система, която да поддържа естественото равновесие в почвата без употребата на изкуствени торове.
Вторият принцип е за био-разнообразието в района, където се отглеждат културите. Идеята е, че един стопанин освен земя има и прилежащи специфичен климат, почва, вода, растения, животни, насекоми. Стопанинът трябва да отглежда културите си в синхрон с всичко заобикалящо, защото това е необходимата им жизнена среда.
Третият принцип е на т.нар. биодинамична подготовка на терена, която се изразява в различни неща – от засаждането на допълнителни растения в и около обработваемата площ, до обработката на почвата и растенията с естествени химикали под формата на чайове и други добавки. Целта е да се подобри онова, което биодинамиците наричат с общото име „жизнени процеси” в средата. Съвсем логично това третиране изключва унищожаването на каквото и да било в екосистемата, в това число и на вредителите с помощта на химикали.
Четвъртият принцип е принципът на холизма, който донякъде обединява в себе си първите три. Според него нито един компонент от биосистемата не може да се разглежда самостоятелно без връзката му с останалите елементи. Принципът е доста всеобхватен, защото се приема, че цялото или „цялата система” е вселената. Ето защо всичко, което правим на земята си трябва да е в хармония с вселената. При това положение не е случайно, че времето за биодинамичните процедури се съгласува с движението на небесните тела.
Източник: www.bio.bg